23. Измяна, предателство и шпионство.

Измяна
Чл.95. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;доп.,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) Който с цел да бъде съборена, подронена или отслабена властта в Републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние има три форми: участие в опит за преврат, участие в бунт и участие във въоръжено въстание. Превратът е насилствено завземане на държавната власт в центъра или по места. Той се отличава с предварителна организация, с тайна подготовка, с внезапност на удара срещу властта и с използване на въоръжени сили. За да се приеме това престъпление за довършено, необходимо и достатъчно е да бъде осъществена част от дейността. При втората форма на изпълнителното деяние – участието в бунт, също има надигане срещу властта, обаче бунтовническата дейност не е насочена към завземане на властта, а само я препятства. При това престъпление не е нужна нито предварителна организация, нито тайна подготовка, нито внезапен удар, нито използване на въоръжени сили. Нужно е обаче надигналите се срещу властта да принадлежат към един колектив, който при това съществува легално, но със съвсем друго предназначение – затвор, кораб и т.н. Най-често бунтът избухва спонтанно и без предварителна подготовка. Дори когато бунтовниците са въоръжени, той не преминава задължително във въоръжено въстание.
Третата форма на изпълнителното деяние – участието във въоръжено въстание, също се изразява в масово надигане на хора срещу властта, което също не е насочено към завземането и. Те обаче не принадлежат към някакъв легално съществуващ колектив и следователно нямат никаква организационна обвързаност. Участниците се обединяват чисто функционално. Те нямат предварителна организация, и тайна подготовка, а започвата действията стихийно.
Множеството участници при измяната по чл.95 разкрива наличието на т.нар. необходимо участие, което поглъща обикновеното съучастие по чл.20/НК. От фактическа гледна точка престъпленията при необходимо съучастие, включено по чл.95, не могат да се вършат от едно лице – нужни са две или повече лица, докато от юридическа гледна точка всяко от тях върши свое отделно престъпление. Необходимостта на съучастието трябва да се разбира в един относителен смисъл, а именно, че за да има престъпление при необходимо съучастие, достатъчно е другото или другите деяния да осъществяват само обективната страна на престъплението. Престъплението по чл.95 е формално, т.е. на просто извършване. За да бъде довършено е достатъчно осъществяването на някоя от формите на изпълнителното му деяние, не е нужно настъпването на определени общественоопасни последици. Формата и видът на вината са прекия умисъл. Като допълнителен субективен признак е предвидена и специална цел: събаряне на властта (означава отнемане на властта от законните и носители и нейното предаване на други лица, без те да са определени по законния ред), подравяне на властта (означава довеждане до пълна неспособност за функциониране, т.е. спиране на работа на поне едно структурно звено от системата на държавната власт) и отслабване на властта (означава намаляване годността за работа на поне едно звено да обслужва държавната власт).
Чл.96. (1) (доп.,ДВ,бр.41 от 1985 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.;доп.,бр. 50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) Който с цел да подрони или отслаби властта в Републиката или да й създаде затруднения лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Тероризъм
Следващото изменническо престъпление е по чл.96/НК – терористичен акт. Той съдържа три състава. Ал.1 и ал.2 визират индивидуалния терористичен акт, който засяга вътрешната сигурност на страната чрез увреждане личността на държавен или обществен деятел. Субект и по двата състава може да е всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние по ал.1 е лишаване от живот на държавен или обществен деятел, а по ал.2 е причиняване на тежка телесна повреда на същия. Между убийството или причиняването на тежка телесна повреда, от една страна, и терористичния акт, от друга, не може да се получи идеална съвкупност, тъй като терористичния акт поглъща другите две деяния. И в двата случая е от значение качеството на пострадалия. Държавен деятел е не всеки служител в държвно учреждение, а само онзи, който заема ръководна длъжност в органите на държавната власт – министър, депутат, кмет, областен управител. Обществен деятел е не всеки член на обществена организация, а само онзи, който има ръководни функции в политическа партия или в друга обществена организация, която обаче е пряко ангажирана в обществения живот. Терористичният акт има за престъпен резултат смъртта или тежката телесна повреда на държавния или обществения деятел. Формата и видът на вината са прекия умисъл. Като допълнителен субективен признак е предвидена и специална цел: подравяне на властта, отслабване и създаване на затруднения на властта.
(3) (нова,ДВ,бр.41 от 1985 г.;доп.,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) Който с целта по ал.1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, с доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Престъплението по чл.96,ал.3 е т.нар. масов терор или масов терористичен акт. Той се свежда до причиняване смъртта на едно или повече лица чрез общоопасно престъпление по Глава ХІ от Особената част на НК. Субект и тук може да е всяко наказателноотговорно лице, а изпълнителното деяние се свежда до извършването на общоопасно престъпление със задължително причиняване на смърт. Съставът на това престъпление се характеризира не с качеството на пострадалия, а с начина на извършването му – взрив, палеж, наводнение и др. престъпленито е резултатно – довършено е, ако в резултат на деянието е настъпила смърт на едно или повече лица. Формата и видът на вината са прекия умисъл. Има и специална цел, която е същата както и при ал.1 и ал.2. – подравяне на властта, отслабване и създаване на затруднения на властта.
Чл.97. (доп.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) Който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно престъпление по чл.349 или 350, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
Чл.97а. (нов,ДВ,бр.41 от 1985 г.)
(1) Който с целта по чл.96 задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Предателство и шпионство

Чл.98. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против Републиката, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши действие с цел да предизвика война или друго враждебно действие против Републиката.
Чл.99. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;доп.,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) Който лиши от живот представител на чужда държава с цел да предизвиква война или международни усложнения срещу Републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
(2) За тежка телесна повреда на такова лице със същата цел наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
Чл.100. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;доп.,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) Български гражданин, който във време на обявена или започната война постъпи доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група или участвува във враждебно действие против Републиката, или под каквато и да е форма премине на страната на неприятеля, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Същото наказание се налага и на български гражданин, който по какъвто и да е начин подпомага чужда държава или обществена група в чужбина при провеждане на военни или други враждебни действия против Републиката.
Чл.100/НК визира един от двата вида предателство към отечеството, т.е. един от двата вида предателство от страна на български гражданин – преминаване на страната на неприятеля. Субект на престъплението по чл.100,ал.1 може да бъде само български гражданин. Формите на изпълнителното деяние са: доброволно постъпване в редовете на неприятелска войска или въоръжена група, т.е. деецът се обвързва организационно с неприятелски въоръжени сили; доброволно участие във враждебно действие срещу републиката, т.е. деецът се обвързва функционално с неприятелски въоръжени сили; и доброволно преминаване на страната на неприятеля под каквато и да е друга форма, т.е. обвързва се не с въоръжените му сили, а с други негови формации. Специфична и за трите форми на изпълнителното деяние е обстановката на неговото извършване, а именно – само във военно време. Престъплението има за свой престъпен резултат съответното ангажиране с неприятеля. Формата и видът на вината са прекият умисъл. Няма предвидена специална цел.
Престъплението по чл.100,ал.2 е субсидиарно спрямо предходното и се извършва в мирновременна обстановка. Субект на това престъпление също може да е само български гражданин, а изпълнителното деяние е каквото и да е доброволно улесняване на чужда сила, която извършва враждебни действия против Република България. Без значение е начинът, по който това се осъществява. Дейността обаче не трябва да осъществява някакъв друг, специален състав на престъпление против републиката. Понеже дейността се извършва в мирно време подпомаганата страна трябва да бъде само враждебна, но не и воюваща с нас(например блокада). Формата и видът на вината са пряк умисъл. Няма специална цел. Престъплението е формално, на просто извършване. За неговото извършване е достатъчна дейността сама по себе си да води до създаване на поне едно условие в полза на предприетите срещу България враждебни действия, не е нужно обаче това условие да бъде наистина създадено.

Чл.101. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне в страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи във вреда на Републиката, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Ако деянието е извършено от военнослужащ, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
Чл.102. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който с цел да намали отбранителната способност на Републиката предизвика бунт или неподчинение в българската войска или бягство от нея, или със същата цел разстрои подготовката или снабдяването й, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(2) (доп.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици или ако то е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Чл.103. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация, умишлено ги води във вреда на Републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години.
Чл.104. (1) (доп.,ДВ,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г., бр.26 от 2004 г.) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.
(3) (изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г.,бр.99 от 1989 г.,бр.10 от 1993 г., бр.26 от 2004 г.) Информацията, представляваща държавна тайна, се определя със закон.

Шпионство
Шпионството е едно от най-тежките предателски престъпления. То е насочено срещу външната сигурност на държавата. Субект на шпионството може да бъде всяко наказателноотговорно лице. То е предвидено основно в чл.104,ал.1/НК. Предмет на шпионството е винаги и само информация, която представлява държавна тайна. Според чл.104,ал.3 “държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на републиката и особено нейната безопасност”. Вижда се, че има два кумулативни критерия, за да съставляват някакви факти, сведения или предмети държавна тайна. Те са формален и материален. Формалният означава, че тези факти, сведения или предмети трябва да са включени в списък, който се приема от НС, а освен това фактите, сведенията и предметите трябва да са такива, че узнаването им да може да навреди на България(материален критерий).
Типична форма на шпионството е издаването на чужда сила на такава информация, която съставлява държавна тайна. Изпълнителното деяние се заключава в предоставянето на държавна тайна не просто на лице, което не е овластено да я узнава, а на лице, което се е уговорило с чужда сила да събира и да и предава държавни тайни, т.е. на лице, което се е предоставило в услуга на чужда сила, за да и служи като шпионин. Престъплението е резултатно. За довършването му е достатъчно държавната тайна да достигне до своя адресат, затова ако тя не достигне до него ще е налице само опит. Формата и видът на вината могат да са пряк или евентуален умисъл. Деецът трябва във всички случаи да осъзнава, че сведенията са държавна тайна и че се предоставят на чужд представител.
Другата форма на шпионството предвидена в чл.104,ал.1 е събирането на държавна тайна. Тя представлява особена форма на предварителна престъпна дейност. Това означава, че деецът узнава факти, получава сведения или се сдобива с предмети, които са държавна тайна. Тук не е нужно деецът да се е уговорил предварително с представител на чужда държава, че ще работи за него. Престъплението е резултатно и в тази си част, то е довършено, когато лицето е събрало поне едно сведение, съставляващо държавна тайна. Освен пряк умисъл престъплението има и специална цел – да бъде извършена първата типична форма на шпионството, като събраната държавна тайна се издаде на представител на чужда сила. Съгласно чл.104,ал.2 “когато деецът разкрие доброволно пред органите на властта своето извършено престъпление, наказанието му се определя при смекчаващи обстоятелства. Това е едно последващо положително поведение, което не води до отпадане на наказателната отговорност, нито до намаляване на предвиденото по закон наказание.

Чл.105. (1) Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(2) Деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта.
Чл.105 визира поставянето в услуга на чужда сила за служене като шпионин. Ал.1 на този член визира също една особена форма на предварителна престъпна дейност. Престъплението се довършва с уговарянето с чуждата сила да и се събира и издава държавна тайна. Тази уговорка прави дееца чужд представител по смисъла на чл.104,ал.1. Това деяние съставлява самостоятелно завършено престъпление. С оглед на това и за разлика от наказуемото приготовление е възможен най-напред опит към това престъпление, а също и съучастие. Освен това, престъплението по чл.105,ал.1 не е на общо основание субсидиарно спрямо съответната му основна престъпна дейност по чл.104,ал.1, то е субсидиарно, но на специално основание – като изрично провъзгласено в законовия текст на чл.105,ал1. При това престъпление не може също така да намери приложение разпоредбата на чл.17,ал.3 – за самоволен отказ от наказуемо приготовление. Предвиден е самоволен отказ, но той е от довършено престъпление. Следователно за разлика от чл.17,ал.3, тук не е достатъчна пасивност от страна на дееца, т.е. ненавлизане в сферата на изпълнителното деяние, а е нужна и активност – т.е. той трябва да способства за премахване на резултата от своята престъпна дейност.