22. Давност, амнистия и реабилитация.

§ 1. ПОНЯТИЕ ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ И НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
I. 1. Правната същност на погасяването се изразява в изключване на възможността държавата да осъществи наказателно преследване или да изпълни наложено наказание поради предвидени в закона фактически положения или поради последвала амнистия. Иначе казано тя губи тези свои права.
2. При погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание държавата губи своите права по силата на закона, без да е необходим формален акт на неин орган. Правната невъзможност за упражняване на съответните права възниква за нея в момента, когато юридическият факт, предвиден в НК като основание за погасяването, се прояви в действителността. След неговото проявление всяка държав¬на дейност по осъществяване на съответните елементи от наказателната отговорност става противозаконна.
3. Юридическите факти, които са правни основания за погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание, са едни и същи и за двата института. Те са общо три вида и са уредени в чл. 79, ал. 1 НК:
1. когато деецът умре,
2. когато е изтекла предвидената от закона давност и
3. когато е последвала амнистия.

II. При погасяване наказателното преследване държавата губи своето право да го осъществи.
1. Тогава възниква законна пречка за образуване на наказателно производство, в случай, че такова още не е образувано.
2. Когато е образувано наказателно производство и в процеса на неговото осъществяване настъпи погасяването, държавата губи правото си да го продължи. Ето защо тогава наказателното производство тряб¬ва да се прекрати във всеки един момент до влизане на присъдата в си¬ла, независимо от това в каква фаза или на кой стадий от неговото осъ¬ществяване се намира то.

III. Погасяването на наложеното наказание пък създава законова пречка за изпълнението на наказание, наложено с влязла в сила при¬съда и подлежащо на изтърпяване от този момент. То също следва от самия закон и за него също не е необходим специален акт на държавен орган.
1.На първо място това означава, че правото на държавата да осъ¬ди извършителя на едно престъпление е осъществено, поради което и той се третира като осъждан.
2. Понеже погасяването на наложеното наказание е равнозначно на това, че държавата е загубила правото си да го изпълни, то може да има действие само по отношение на тези видове наказания, които се изпълняват чрез известно принудително въздействие от страна на дър¬жавата върху осъдения или неговата правна сфера. Не подлежат на погасяване тези видове наказания, които се из¬пълняват единствено с влизане на присъдата в сила. По-особено е положението с наказанието глоба. Задължението на осъдения да заплати определената с присъдата сума пари също въз¬никва в момента на нейното влизане в сила. Но това задължение той може да изпълни доброволно или глобата да бъде събрана принудител¬но. Поради това глобата сама по себе си не може да бъде погасена, но държавата може да загуби правото си да я събира принудително при известни условия.

§ 2. ОСНОВАНИЯ ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ И НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
Основания за погасяване на наказателното преследване и наложе¬ното наказание са посочените в чл. 79, ал. 1 НК обстоятелства, при чието проявление в действителността се погасяват тези права на дър¬жавата. Такива обстоятелства по нашето право са смъртта на дееца, изтеклата давност и последвалата амнистия.

I. СМЪРТ НА ДЕЕЦА
1. Според разпоредбата на чл. 35, ал. 1 НК наказателната отговор¬ност е лична и наказателното правоотношение възниква между държа¬вата и субекта на престъплението. В него той не може да бъде замес¬тен като страна. С неговата смърт то се прекратява, което означава, че държавата не може практически да осъществи всички свои правомо¬щия спрямо виновния.

II. ДАВНОСТ
1. Понятие за давност в наказателното право
а. Давността обикновено се определя като период от време, с из¬тичането на който титулярът на едно право губи предоставената му от закона възможност да го осъществи чрез използване на държавна при¬нуда. Но в наказателното правоотношение правомощията на държавата се осъществяват само по принудителен ред, който при това е точно регламентиран от гледна точка на държавни органи, които ги осъщест¬вяват и от гледна точка на възможните техни действия. Принудителният характер на тези правомощия изключва възможността за доброволно изпълнение на каквото и да било от страна на дееца. Наказателната от¬говорност е немислима без принудата. Ето защо погасяването на въз¬можността да се упражнява принудително дадено право е равнозначно т погасяване на самото право.
б. Под давност в наказателното право се разбира период от вре¬ме, определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване или да изпълни наложено наказание. Всички давностни срокове, предвидени в НК, са посочени в години. Всяка година ще изтича на съ¬ответната дата, на която е началото на давностния срок.
в. Определени в закона факти прекъсват или спират давността.
- Давността се прекъсва с всяко действие на компетентен дър¬жавен орган, предприето за упражняване на съответното правомощие на държавата. Такова действие означава, че правоимащият субект - държавата, не бездейства и упражнява своето право спрямо извършите¬ля на престъплението. Действието, прекъсващо давността, протича във времето и също има начало и край. След свършване на това действие се възстановява положението на бездействие от страна на правоимащия субект и пора¬ди това започва да тече нова давност.
- Давността спира, когато упражняването на дадено право зави¬си от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Тук сме изправени пред правна невъзможност за упражня-ване на съответното правомощие от страна на държавата, а не до без¬действие, което зависи от активността на нейните овластени органи. Поради това за времето, докато трае тази невъзможност, давността спира, не тече. Когато предварителният въпрос е решен с влязъл в си¬ла съдебен акт, отново става възможно упражняването на правомощия¬та от страна на държавата и поради това давността продължава да тече, т.е. не започва нова, а продължава вече започналата и изтекла до спирането давност.
г. Поради давност се погасява наказателното преследване и нало¬женото наказание по отношение на всички видове престъпления, с из¬ключение на тези против мира и човечеството (чл. 79, ал. 2 НК). Това решение на закона е следствие от международни ангажименти на стра¬на.
2. Видове давност. В зависимост от това кое право на държавата се погасява, различа¬ваме два вида наказателноправна давност - изключваща правото да се осъществи наказателно преследване и давност, която погасява пра¬вото на държавата да изпълни наложено наказание.
2.1. Давност, погасяваща наказателното преследване - тя е уредена в чл. 80 и 81 НК и погасява правото на държавата да възбуди наказателно преследване. Според разпоредбата на чл. 80, ал. 1 НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на посочените в т. 1-5 срокове.
а. Юридическият факт, който влече изключване на наказателното преследване, е бездействието на държавата в лицето на нейните ком¬петентни органи през посочените периоди от време. То се изразява в това, че те не са образували наказателно преследване.
б. Началният момент на давността за преследване е различен в зависимост от формата на осъществената престъпна дейност.
- По общо правило давността, която погасява наказателното преследване, започва да тече от довършването на престъплението (чл. 80, ал. 3 НК). За резултантните престъпления давността ще започва от деня, в който са настъпили общественоопасните последици, а за формалните това ще е съответно денят, в който е довършено изпълнителното дея¬ние.
- При опит и приготовление давността за преследване започва от деня, в който е извършено последното действие (чл. 80, ал. 3 НК). Законът отчита, че е възможно тези форми на престъпна дейност да се осъществяват по-дълго във времето и поради това обвързва началото на давността с прекратяването им.
- Давността за продължените и за продължаваните престъпле¬ния започва от прекратяването им.
в. Когато престъплението е извършено от непълнолетен, давност¬ните срокове по чл. 80, ал. 1 НК се определят, след като се съобрази заменянето на наказанията по чл. 63 (чл. 80, ал. 2 НК). Тази разпоредба е специална по отношение на първата алинея. И поради това при убийство на повече от едно лице, извършено от дееца като непълноле¬тен, не може да се прилага давността от тридесет и пет години, защото е невъзможно тя да се съобрази с предвиденото в закона наказание, след неговата замяна по реда на чл. 63 НК.
г. Давността за преследване може да бъде прекъсвана или да спи¬ра.
- Тя се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, пред¬прието за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насо¬чено преследването (чл. 81, ал. 2 НК). Такива действия са например образуване или възобновяване на предварително производство, предявя¬ване на следствието, внасяне на обвинителния акт в съда, насрочване на съдебно заседание. След свършване на действието, с което е пре¬късната давността, започва да тече нова давност.
- Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предвари¬телен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Касае се за съществени обс-тоятелства, които са от значение за осъществяване на наказателното преследване. Така например при отнемане на вещ от владението на другиго без негово съгласие е от съществено значение чия е собствено¬стта върху нея. В случай, че по повод собствеността на такава вещ съ¬ществува съдебен спор, трябва да се изчака неговото решаване с вляз¬ло в сила решение, защото ако вещта принадлежи на дееца, може да се касае само до самоуправство, а когато тя не е изключителна негова собственост — до кражба.
- Наказателното преследване може да се погаси и поради изти¬чане на абсолютна давност, която не зависи от спирането или прекъс¬ването и която разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК определя като срок, който надвишава с една втора този на обикновената давност, с която се погасява преследването за извършеното престъпление. При това положение най-кратката абсолютна давност за преследване е три го¬дини, най-продължителната в зависимост от предвиденото в закона на¬казание — тридесет години, а при убийство на две или повече лица — петдесет и две години и половина.
2.2. Давност за изпълнение на наложено наказание. Този вид давност е уреден в чл. 82 НК. Тя погасява правото на държавата да изпълни наложеното наказание.
а. Давността за изпълнение на наказанието започва от деня, кога¬то присъдата е влязла в сила, а в случай, че деецът трябва да изтърпява и отложено наказание при условно осъждане - от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68 НК, с които се постановява не¬говото изпълнение.
б. Продължителността на давностните срокове, с които се погася¬ва правото на държавата да изпълни наложено наказание, е обвързана с определеното наказание (чл. 82, ал. 1 НК). Най-продължителна е давността в случаите, когато е наложено наказание доживотен затвор без замяна или доживотен затвор. Най-малкият срок е две години.
в. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата, като напри¬мер привеждане на присъдата в изпълнение, издирване на осъдения с цел тя да бъде изпълнена и други.
г. Правото да се изпълни едно наложено наказание може да се по¬гаси и от изтичането на абсолютната давност по чл. 82, ал. 4 НК. И тя е с една втора по-голяма от обикновената давност за погасяване из¬пълнението на наказанието. Единственото изключение в това отношение е предвидено във връзка с глобата, когато за нейното събиране е образувано изпълнител¬но производство (чл. 82, ал. 5 НК).

III. АМНИСТИЯ
1. Понятие за амнистия.Докато смъртта на субекта на престъплението и изтичането на давността са фактически положения, то амнистията е особен акт на Народното събрание, с който се прави преоценка на обществената същност и значение на определени, вече извършени престъпни проя¬ви. Според разпоредбата на чл. 84, т. 13 от Конституцията, „Народното събрание... дава амнистия". Самата Конституция не посочва нищо по¬вече относно правната същност на амнистията, нито за акта на парла¬мента, с който тя се дава.
Амнистията е определена в чл. 83 НК, където се посочва, че „тя заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобрждава от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления". Като се има предвид, че престъп¬ният характер на даден вид деяния и наказателната отговорност за тяхното извършване се установяват само със закон, следва, че и амнистия¬та трябва да се дава с нормативен акт от същия ранг - със закон.
Съществена особеност на амнистията е и това, че тя се отнася само до престъпни деяния, които са извършени до момента на нейното приемане от НС. Иначе казано, деянията, обхванати от закона за ам-нистията, са престъпни при тяхното извършване, но запазват този свой характер и за в бъдеще. По това амнистията се различава от декриминализацията, която действа само за бъдеще време.
Действието на амнистията най-общо се изразява в това, че тя е препятствие за търсене на наказателна отговорност от лицата, кои¬то са извършили деяния, обхванати от нея, макар че основанията са различни при двата вида амнистия. Тя погасява всяко едно от правата на държавата по осъществяване на наказателната отговорност. Но ако се касае до продължавано или до продължено престъпление, законът за амнистията има действие само ако те са прекратени до влизането му в сила. Държавата губи своите правомощия в момента, в който влезе в сила законът за амнистия. С оглед на това конкретните последици могат да бъдат различни.
- На първо място и двата вида амнистия изключват образуване¬то на наказателно производство (чл. 21, ал. 1, т. 2 НПК), а когато та¬кова е образувано, но не е завършило с влязла в сила присъда, то се прекратява (чл. 237, ал. 1, т. 1 НПК).
- Второ, амнистията е пречка за изпълнение на наложеното на¬казание, когато деецът е осъден с влязла в сила присъда за деяние, об¬хванато от нея. Поради това и не се пристъпва към неговото изпълне¬ние, ако то не е започнало, а в случай, че наказанието е в процес на изпълнение, осъденият се освобождава незабавно от неговото изтърпя¬ване.
- Накрая амнистията освобождава лицата, извършили деянията, които тя обхваща, и от последиците на осъждането. След влизане на закона в сила те престават автоматично да се третират като осъждани и при необходимост следва да им се издават свидетелства за съдимост като на неосъждани лица. В тази връзка съдебната практика правилно е приела, че реабилитацията не е пречка лицето да бъде и амнистира¬но.
Въпросите с обезщетяването на пострадалите се решават съ¬образно с правилата на гражданското право и не се влияят от дадената амнистия.
2. Видове амнистия. Според разпоредбата на чл. 83 НК можем да разграничим два ви¬да амнистия, в зависимост от нейното действие: която заличава прес¬тъпния характер на определен вид извършени деяния и амнистия, осво¬бождаваща от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления.
1.1. Със закона за амнистия, която заличава престъпния характер на определени извършени деяния, те се обявяват за прояви, които не се третират като престъпления, но се запазва техният престъпен харак¬тер за в бъдеще.
а. Преоценката на обществената същност на проявите, визирани в закона за амнистия, се изразява именно в отказа на държавата да ги третира като престъпления. Законодателят приема, че поради същест¬вено изменение на обществената действителност, тези прояви по съще¬ство не са били общественоопасни при тяхното извършване. Така е например, когато амнистията съпровожда декриминализацията на съответните видове деяния.
б. Правното действие на амнистията, която заличава престъпния характер на извършени деяния, се изразява в това, че отпада основание¬то за търсене на наказателна отговорност, защото последната се предвижда само за лица, извършили престъпления.
в. след като законът обявява едно деяние за непрестъпно, това означава че всички действия по осъществяване на наказателната отго¬ворност, макар и законосъобразни в момента на тяхното извършване, се лишават от правно основание. Конкретно, необходимо е да се възстановят конфискуваните имущества, вещите, отнети на основание чл. 53 НК, както и да се възстановят правата им по чл. 37, ал. 1 т. 9 НК и военно¬то звание, ако са били лишени от тях. Държавата не дължи обезщетение за тези действия.
1.2. Вторият вид амнистия освобождава от наказателна отговор¬ност и от последиците на осъждането за определени извършени прес¬тъпления.
а. Преоценката за обществената същност на деянията, обхванати от този вид амнистия, е свързана само с необходимостта от използване на наказателна репресия като реакция срещу тези прояви. Но те про¬дължават да се третират като извършени престъпления, защото текстът на закона ги нарича именно така. На практика този вид амнистия е форма на държавна милост.
б. Правно действие на този вид амнистия се свежда до отказ на държавата, осъществен от Народното събрание, от нейното право да търси наказателна отговорност от извършителите на престъпленията от даден вид.

IV. ПОГАСЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ И НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ ЧАСТЕН ХАРАКТЕР
1. Престъпление от частен характер е това, за което НК изрично предвижда наказателното преследване да се възбужда по тъжба на по¬страдалия, отправена направо до съда, компетентен да разгледа делото за това престъпление според правилата на подсъдността.
Особените разпоредби на чл. 161, 175, 218в и 348а НК изчерпател¬но посочват видовете престъпления, които ще се преследват по тъжба на пострадалия. За някои от тях се предвиждат и особени допълнителни изисквания, за да бъдат престъпления от частен характер. Става дума за прояви, засягащи лични или субективни права на гражданите, които имат подчертано лично значение и за които законът е решил самите жертви да се разпореждат с наказателното преследване.
2. Наказателната отговорност за тези престъпления е ограничена в сравнение с престъпленията от общ характер в няколко насоки.
а. Преди всичко частният характер на престъпленията обуславя възбуждането на наказателното преследване да зависи от волята на пострадалия. В слу¬чай, че той умре до изтичането на срока за подаване на тъжбата, тя мо¬же да се подаде от неговите наследници до изтичането на този срок (чл. 84, ал. 2 НК).
б. Но за образуването на наказателното преследване за престъпле¬нията от частен характер е предвиден особен преклузивен срок по чл. 84, ал. 1 НК. За тях то не се възбужда, макар давността да не е изтекла, ако не се подаде тъжба в шестмесечен срок от деня, когато пострада¬лият узнае, че престъплението е извършено. Началото на срока започва да тече от деня, в който пострадалият узнае, че престъплението е извършено.Този особен преклузивен срок е различен от давността за преслед¬ване. Неговото начало е деня на узнаването, а не извършването на престъплението, за него в закона не е предвидено да спира и той не се прекъсва.
в. Освен това ред обстоятелства по делата за престъпления от частен характер прекратяват наказателното производство, а от тук и търсенето на наказателна отговорност от дееца. Такива обстоятелства са оттеглянето на тъжбата от пострадалия (чл. 21, ал. 3, т. 4 НПК), не¬говото неявяване в съдебното заседание без основателна причина (чл. 269, ал. 3 НПК), помирението му с дееца (чл. 21, ал. 3, т. 3 НПК).
г. за тези престъпления наказанието не се изпълнява, ако тъжителят е поискал това, преди да започне него-вото изпълнение (чл. 84, ал. З).
РЕАБИЛИТАЦИЯ

§ 1. ПРАВНА СЪЩНОСТ И ОБЩЕСТВЕНО ЗНАЧЕНИЕ НА РЕАБИЛИТАЦИЯТА

I. ПРАВНА СЪЩНОСТ НА РЕАБИЛИТАЦИЯТА
Легално определение за реабилитацията дава първото предложение от разпоредбата на чл. 85, ал. 1 НК: „Реабилитацията заличава осъжда¬нето и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане". Но останалите норми от Глава десета показват, че нейното действие може да се прояви или като се осъществят опре¬делени в закона предпоставки, или когато бъде постановен специален съдебен акт, също при наличието на особени изисквания.
1. На първо място реабилитацията заличава осъждането като факт от миналото на дееца. Това се отбелязва в бюлетина за съдимост и при поискване за реабилитирания се издава чисто свиде¬телство за съдимост.
2. Наред с това реабилитацията отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. По отношение на реа¬билитираното лице в бъдеще не могат да се прилагат законосъобразно тези ограничения и лишения, които законите свързват със самия факт на осъждането и които стоят извън наказанието.
3. Реабилитацията е институт с почти универсално правно дейст¬вие, защото не зависи от вида на извършеното престъпление, освен ако се касае до осъждане за престъпление против мира и човечеството (чл. 85, ал. 2 НК).
4. Известен практически интерес представлява и въпросът за от¬ношението на реабилитацията към амнистията.
Амнистията, независимо от кой вид е тя, винаги води до отпадане на наказателната отговорност в нейната цялост. Поради това и когато амнистията следва осъждането, тя отменя всички последици от него, защото освобождаването от наказателна отговорност включва както заличаване на осъждането, така и освобождаване от всички останали последици от него, включително и от задължението на осъдения да из¬търпи наказанието. Това нейно действие се проявява по силата на за¬кона, с който е дадена. Ето защо в съдебната практика правилно се приема, че когато едно деяние е амнистирано, осъденият не може да иска съдебна реабилитация, защото правните последици на реабилита¬цията са настъпили от амнистията, която обхваща и тях. От друга страна обаче, именно поради по-тесния обхват на реабилита¬цията, осъждането, за което последната е настъпила, не е пречка за приложение на закона за амнистията.

§ 2. ВИДОВЕ РЕАБИЛИТАЦИЯ
В зависимост от нейния обхват реабилитацията може да бъде пъл¬на и непълна. Пълната реабилитация заличава окончателно и завинаги осъжда¬нето и освобождава от всички негови последици за определено престъп¬ление, независимо от предвиденото в закон или указ. Непълната реабилитация поначало заличава осъждането и отменя за в бъдеще неговите последици, освен когато със закон или указ не е предвидено друго.
В зависимост от това дали настъпва по силата на закона или е не¬обходим нов съдебен акт различаваме реабилитация по право и реаби¬литация с акт на съда.

I. ПЪЛНА РЕАБИЛИТАЦИЯ ПО ПРАВО
1. Пълната реабилитация предполага спрямо реабилитирания да не се прилагат ни¬какви ограничения или лишения. Нейната цялостна уредба е дадена в чл. 88а НК.
2. Пълната реабилитация настъпва по силата на закона, т.е. тя е реабилитация по право и за нея не е необходим особен съдебен акт.
3. Предпоставките за пълната реабилитация са две и са посочени кумулативно.
а. Първата от тях е след изтърпяване на наказанието или след из¬тичане на изпитателния срок при условно осъждане или условно пред¬срочно освобождаване осъденият да не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което законът да предвижда нака¬зание лишаване от свобода. Извършването на ново непредпазливо престъпление или на прес¬тъпно посегателство от частен характер не е пречка за пълната реаби-литация на осъдения.
б. Втората предпоставка е осъденият да е изпълнил това изискване през период от време, равен на давността за погасяване на изтърпяно¬то наказание, съответно на това, чието изпълнение е отложено по ре¬да на условното осъждане. Той обаче не може да бъде по-малък от де¬сет години, когато наложеното наказание лишаване от свобода е пове¬че от една година и е постановено неговото ефективно изтърпяване (ал. 2).
Срокът по чл. 88а НК започва да тече по общо правило от изтър¬пяването на наказанието (ал. 1), а при условно осъждане и условно предсрочно освобождаване — от деня, в който е изтекъл изпитателният срок (ал. 3). В случай на осъждане за две или повече престъпления, за които лицето не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените срокове за всички осъждания (ал. 4).
4. Пълната реабилитация не настъпва по отношение на осъдените за тежки престъпления против Републиката и за престъпления против мира и човечеството (ал. 5).

II. НЕПЪЛНА РЕАБИЛИТАЦИЯ ПО ПРАВО
1. Непълната реабилитация по право е уредена в чл. 85 и 86 НК и също настъпва, когато се изпълнят предвидените в закона предпостав¬ки, без да е необходим нов съдебен акт.
2. Нейното действие е ограничено в зависимост от това дали в за¬кон или указ е предвидено съответните ограничения да се прилагат не¬зависимо от това, че са изпълнени предпоставките по чл. 86 НК.
Изключението при този вид реабилитация може да бъде предвидено поначало само в закон, т.е. в нормативен акт от същия ранг като НК. Другата алтернатива — то да е предвидено в указ, има все по-ограничено значение. Разпоредбата чл. 85, ал. 1 НК визира нормативните укази, които, според по-старите конституции, имаха право да издават Прези¬диумът на НС, съответно Държавният съвет. По действащата Конституция укази може да издава само Президентът на републиката, но те ня¬мат нормативен характер и с тях не могат да се установяват съответ¬ните ограничения.
3. Непълната реабилитация по право е предвидена за лица, които не се характеризират с трайни престъпни наклонности и които са осъ¬дени за престъпления, чиято обществена опасност не е висока. Това е видно от предпоставките за нейното прилагане, посочени изчерпателно в чл. 86 НК:
а. Те са обвързани с предходното осъждане, като законът отчита вида на наложеното наказание (чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 НК), с приложе¬нието на условното осъждане (т. 1) и с това, дали деецът е бил пълно¬летен при извършване на престъплението (т. 4 и ал. 2).
б. Общо изискване за всички хипотези на реабилитация по право по чл. 86 НК е деецът да не е извършил ново престъпление през опре¬делен период от време.
в. Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извър¬шено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано (чл. 86, ал. 2 НК), освен когато същото престъпление е и амнистирано.

ІІІ. НЕПЪЛНА РЕАБИЛИТАЦИЯ С АКТ НА СЪДА
1. Непълна реабилитацията може да се постанови и от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, когато той е сезиран от са¬мия осъден (чл. 87, ал. 1 НК) или след неговата смърт - от неговите наследници, ако той е имал право на това (чл. 88).
2. Реабилитацията с акт на съда може да бъде постановена, когато такава не е настъпила по право и ако са изпълнени останалите пред¬поставки по чл. 87 НК,
а. Преди всичко е необходимо осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко нака¬зание. Извършването на престъпление, което е наказуемо с по-леко наказание, не е пречка да се постанови реабилитацията, поне формално. Но то може да се преценява във връзка с това дали осъденият е изпъл¬нил изискването „да е имал добро поведение" (чл. 87, ал. 1, т. I).
б. Наред с това законът изисква да са изминали три години от из¬тичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание.
Законът не отговаря на въпроса — как следва да се постъпи при наложени две или повече наказания с различни присъди? Отговор на този въпрос дава съдебната практика, която приема, че тригодишният срок по чл. 87 ал. 1 НК започва да тече от изтичане срока на наложе¬ното с последната присъда наказание, когато присъдите са повече от една. Пак практиката е решила и проблема за началото на този срок при условно предсрочно освобождаване. Той започва да тече от момен¬та, в който изтече изпитателният срок на неизтърпявана част от нака¬занието, за което осъденият е освободен условно. Решението очевид¬но е заимствано от разпоредбата на чл. 70, ал. 9 НК.
в. Третата задължителна предпоставка се отнася до изтърпяването на евентуално наложеното друго наказание, по-леко по вид от основно¬то наказание лишаване от свобода или пробация. Когато е на¬ложено и наказание лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изте¬къл и срокът на това друго наказание, а когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена (чл. 87, ал. 3 НК).
За реабилитацията по чл. 87 НК е достатъчно да е изтекъл само срокът на наказанията лишаване от права и задължително заселване и не е необходимо от изтичането на този срок да изтече и друг тригоди¬шен срок.
г. Друго условие за постановяване на реабилитация от съда е, при умишлено престъпление, осъденият да е възстановил и причинените вреди (чл. 87, ал. 1, т. 2 НК). Но съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини (ал. 2).
д. И накрая, на съда е предоставено да реши дали през тригодишния срок осъденият е имал добро поведение.
3. Характерът на извършеното престъпление не може да бъде ос¬нование съдът да откаже реабилитация, щом като са налице изискуеми-те от закона условия, освен ако не се касае до престъпление против мира и човечеството.