1. Предмет на конституционното право на Реп. България. Роля и значение в системата на действащото право.

1. Конституционното право (КП) е един от основните правни отрасли на правната система. Нормите на КП регулират устройството на държавата и обществото, а от тук и КП се определя като водещ правен отрасъл. Конституцията, която се отличава с най-висшата юридическа сила, играе ролята на основополагащ закон – „закон на законите”.
КП в строгия смисъл на думата – това е позитивното право, което регулира организацията и фунцкионирането на публичната власт в Р. България. На основата на правния отрасъл се изгражда и КП като наука. Същевременно КП има своите теоретични основания т.е. идеи, възгледи и принципи, които се формират като самостоятелни направления в политическата мисъл. Когато се определя КП се подчертава, че това е правен отрасъл със силно изразен политически характер.

Най-простото и най-често срещаното определение дефинира КП като система от правни норми. Неговата главна обща характеристика е, че тези норми съставляват текста на конституцията. Ако пък става дума за КП като научна област или учебна дисциплина, то неговият предмет е изследването и изучаването на тези норми.
Доколкото обаче правото, в това число и конституционното право, е особен социален регулатор и субстанциален механизъм на социалния контрол и може би най-съвършеният мирен метод за разрешаване на социални конфликти, то никога не може да бъде метасоциално.

- КП представлява гранично право с политиката – то съдържа норми относими към политиката на страната.
- КП е право, в което участват всички граждани, определяйки начина на управление.
Следователно към нормативния елемент на КП следва да се добавят импликациите, които произтичат за него от правната и политическата доктрина, а също така и от политическата теория, например поведението на гражданите, които въздействат чрез участие или като възпират дейността на институциите посредством основните си права.

Въпреки големите различия в конституционните модели на отделните държави съществуват редица общи принципи. Това са:
1) Принципът на народния суверенитет
2) Принципът за разделението на властите
3) Принципът на политическия плурализъм

2. Основният закон включва в себе си принципите на действащото право. При прехода от планово към пазарно стопанство някои държави създават своя конституция в неговия край. Налице е проектиране на фактическите обществени отношения в конституцията.
България е една от онези държави, които приемат своя основен закон началото на този преход като по този начин КРБ поставя основите на демократичното устройство на новото гражданско общество.