1. Възникване и развитие на предмета на общата икономическа теория. Основни раздели в съвременната икономика. Функции на икономическата теория.

Изучаването на общата теория на икономиката обикновено започва с нейната предметна област, с обособяването на кръга от проблеми, които тя изследва и разкриването на специфичните методи, които прилага. По отношение на първия кръг от въпроси се прилага историческият подход, който разкрива как се развиват и променят представите на основните теоретични направления в икономическата мисъл. Вторият, по-голям кръг от проблеми представя научния инструментариум на икономическите изследвания и функциите, които изпълнява икономическата наука.

1) Възникване и развитие на предмета на общата икономическа теория. Основни раздели в съвременната икономика.
> Школи и идейни течения:
>> Схоластиците - нормативното им стопанско учение е заложило основите на феодално-съсловното общество; съединява философията на Аристотел с вечните християнски норми; дискутират върху справедливата цена и незаслужената печалба, забраната за лихва и необходимостта от частна собственост.
>> Меркантилистите - макар и незавършен като теоритична система, меркантилизмът очертава своите идеи: народното стопанство трябва да служи на престижа, авторитета и богатството на държавата, респективно на владетеля; държавната мощ следва да се утвърждава чрез различни стопанско-политически мерки; препоръчва се развитието на търговията, съобщенията, занаятите, манифактурата, минното дело, да се регулира външната търговия, ограничава се вносът на готови стоки и износът на суровини. Целта е реализиране на положително салдо в търговския баланс, да се увеличава основният капитал и да се създават работни места.
>> Физиократите - отнасят икономическия анализ в областта на производството и го ограничават до селското такова; концепцията им се основава на естествените закономерности, на които е подчинен икономическият процес; те считат земята за източник на богатството; при Франсоа Кене в "Икономическа таблица" (1758) за първи път икономиката като цяло става обект на теоритичен анализ и математическо представяне.
>> Класическата политическа икономия - през втората половина на XVIII в. най-напред в Англия, а след това и страните на Западна Европа, Северна Америка и в Япония, икономиката се утвърждава като отделна област на научните интереси. Основоположник на класическата политическа икономия е Адам Смит, а в нейната предметна област влизат:
- въпросите на социално-икономическото развитие на обществото - застъпва се идеята, че преходът от лова и риболова към скотовъдството, земеделието, търговията и занаятите има за своя движеща сила стремежа на човека да подобри материалното и социалното си положение;
- анализът на пазарното стопанство с изходен пункт общественото разделение на труд и определящ фактор собственият икономически интерес на индивида;
- възможностите на свободната търговия посредством използването на абсолютните и относителните предимства в разходите по страни като основа на външната търговия;
- икономическият растеж, свързан със спестяванията и чистите инвестиции;
- ролята на държавата в икономиката - отхвърля се необходимостта от пряката намеса на държавата в пазарната система.
>> Марксизмът - в "Капиталът" Карл Маркс поставя под въпрос направените обобщения и изводи от тогавашната икономическа теория, според него принципите на икономическия строй съгласно класическата политическа икономия, водят до неговата гибел чрез концентрацията на производството и капитала. На мястото на частната собственост в капиталистическото пазарно стопанство идва непосредствено общественото производство, основано на обществената собственост и планомерно развитие и разпределение на благата.
>> Неокласическата школа - доразвитие на класическата политическа икономия от Уилям Джвеънс, Карл Менгер, Леон Валрас; предмет на изследване - субективните оценки на полезността на блага, които икономическите субекти правят в процеса на вземане на стопанските си решения, застъпва се схващането, че оценките на потребителите за полезността са определящ фактор на стойността и цената на дадено благо; разработва се и ефективното разпределение на ограничените ресурси; основен представител - Алфред Маршал ("Принципи на икономическата теория"), отказва се от термина "политическа икономия" и възприема "икономикс"; схващанията му са синтез на тези на класиците и неокласиците, той пръв открива значението на еластичността за икономическата теория. Той се счита за основател на модерната микроикономика.
>> Кейнсианството - на основата на опита от голямата икономическа криза (1929-1933) фундаментална критика на неокласиката и нейната аргументация за действието на пазарния механизъм прави Джон Мейнард Кейнс в "Обща теория на заетостта, лихвата и парите" (1936). Той възприема мнението, че пазарната система е вътрешно нестабилна; съществуват циклични колебания на търсенето на блага и услуги, които довеждат до нежелани промени на дохода, заетостта и ценовото равнище. Кейнс счита, че държавата трябва да упражнява активна стабилизационна политика чрез фискални и парични инструменти.
>> Монетаризмът - свързва се с името на Милтън Фридман; създават се основите на новата класическа макроикономика и икономическата теория на предлагането; според тях: разпределението на блага и ресурси се насочва най-добре от пазара, че частният сектор е стабилен и държавата трябва да стои далеч от икономическите събития; трябва да се доведе до умерено нарастване на паричната маса, която позволява растеж на брутния продукт при стабилност на ценовото равнище; монетаризмът е антиинфланционна теория, изведена от решенията на пазарните участници.
>> 80-те години на XX в. довеждат до отхвърлянето на доминиращата дотогава политика на кейнсианско регулиране на търсенето; стопанската политика на развитите страни се ориентира към теоритичната концепция, подчертаваща значението на предлагането в народното стопанство и наричана "икономическа теория на предлагането" - тя е комбинация от няколко теоритични начала и принципи в икономическата политика. Препоръчва стимулиране на съвкупното предлагане - съкращаване на данъците, значително намаляване на дела на държавните разходи в БВП и т.н.

> Предмет
Икономическата теория е наука за интересите и поведението на икономическите субекти, за техния рационален избор при наличие на ограниченост на благата и ресурсите.
Нейната задача е да описвам обяснява и прогнозира рационалното поведение на икономическите субекти.

> Метод
Използваният инструментариум в общата теория на икономиката представлява нейния метод, който е представен от следните елементи:

>> Утвърдените и проверените от практиката теории
Това са теориите на пазара, цената, домакинството, предприятието и т.н. - това са логически непротиворечиви системи от определения и дефиниции на използваните понятия, предложени хипотези и условия за тяхното прилагане и направени изводи от модела.

>> Подход към икономиката
В основата на метода лежи определена представа за характера на икономическите проблеми. Подходът към икономиката включва предпоставките, проблемите, основните понятия и хипотезите, определяни от мнозинството икономисти. Съвременният подход отразява неокласическата методология на индивидуализма - в центъра на вниманието стои индивидът, отделният стопански субект.
Под "икономика" се разбира тази област на човешкия живот, която е свързана с производството, размяната и потреблението на блага и услуги. Икономистът не се занимава с вещите, а с икономическите отношения между хората, между хората и вещите, т.е. с функционирането на икономиката. Отделните единици, фукциониращи в икономиката, са стопанските субекти (три групи: домакинства, частни предприятия и публични стопански субекти), които приемат решения и предприемат действия и транзакции в определена обществена и природна среда. Под стопанско действие се разбира всичко, което прави стопанския субект. Това понятие е по-широко от транзакцията, защото обхваща явления, които не са транзакции. Крайната цел на всяка стопанска дейност е потреблението. Затова потребителите на блага (домакинствата) са тези стопански субекти, в чиито интерес се извършва в крайна сметка стопанската дейност. Публичните стопански субекти, обобщено наричани "държава", са териториалните органи на държавата (общини, области), ведомствата за стопанска политика, бюджетните организации и публичните предприятия.
Хората имат потребности, които могат да задоволят само с потреблението на стопански блага, като при задоволяването на потребностите всяко домакинство действа съобразно своите предпочитания. Стопанските блага възникват чрез производството. Проблемът за ограничеността е основен факт на всеки стопански субект и за обществото като цяло, той е изправен пред проблема за разпределението на благата. За стопанския субект икономическите събития са даденост, защото той не може да им влияе пряко. Ограниченията във възможността за избор създават външните условия за стопанска дейност. Рационално е поведението на стопанските субекти, с което те преследват максимални, респективно минимални значения на променливите величини при съобразяването с външните условия. Никога не могат да се предвидят изцяло действията на другите стопански субекти, затова стопанската дейност се извършва обикновено при условията на неопределеност и риск. Затова стопанските субекти се опитват да избегнат последиците от погрешните решения чрез насочване към проверени начини на поведение или отказване от преследването на оптимални резултати.
Подходът на ОИТ е хипотетичен, защото негов най-важен компонент са предположенията за поведението на стопанските субекти. Също така е дедуктивен, защото при определени предпоставки се правят частни изводи и заключения, които трябва да се проверяват в практиката.

>> Начини на трактовка на икономическите въпроси
Те представляват програмата за изследване, която се изпълнява.
- Нормативна и позитивна икономическа теория - в изучаването на стопанските решения и действия, както и на техните последици, най-общо могат да се застъпят две гледни точки - 1) да се търси до какви резултати са довели решенията, действията и транзакциите и очаквани ли са тези резултати ( тук се прави опит да се опишат и обяснят икономическите явления или да се предскаже как те да се развиват - тези анализи на причинно-следствените връзки се наричат позитивна икономическа теория) и 2) да се търсят тези решения и действия, които са нужни за постигане на определена цел ( дават се предписания или норми за целесъобразните действия - нормативна икономическа теория). Позитивната икономическа теория прави анализ на икономическите проблеми, а нормативната дава тяхната преценка.
- Микро-, мезо-, макро- и мегаикономическа теория - ОИТ разграничава тези аспекти на икономиката; микроикономическият анализ се провежда на равнище отделен стопански субект; мезоикономическият - отрасъл или регион; макроикономическият - националната икономика като цяло или по сектори и мегаикономическия - световното стопанство.
- Икономически модели - това са изкуствено конструирани системи, опростяващи предмета на изследване. Те са еквивалентни на използваните в анализа теории, методи на обяснение, начини на трактовка и аналитични прийоми. Моделите са главният работен инструмент на ОИТ - мислено изображение на реалността, при което под внимание се вземат само най-важните променливи. Целта на използването на модели е чрез опростяване да се постигнат знания, които иначе не биха могли да се извлекат от сложната действителност. За да носи обяснителен характер, моделът трябва да включва поне едно допускане за наличие на икономическа закономерност (хипотеза) и трябва да се подчертае, че икономическото знание претендира за валидност само в рамките на използваните модели.
От гледна точка на формата те са: словесни, графични, математически.

>> Начини на обяснения на икономическите явления
Сред икономистите няма единодушие по въпроса кога едно икономическо явление може да се счита за обяснено. В зависимост от отговора на този въпрос различаваме есенциалистки (съгласно него човешкият разум е в състояние да нагласи своите понятия точно към реалните явления и процеси и да постигне пълна представа за тяхната природа и същност; характерен е за схоластите, физиократите и марксистите) или хипотетичен (характерен за меркантилизма, класическата и неокласическата теория и монетаризма; всеки опит да се достигне до обяснение на икономическите явления почива върху предположения) начин на обяснение. Той обаче се сблъсква с редица трудности, всеки опит за обяснение може да доведе до омагьосан кръг или до безкраен регрес на обяснението поради наличието на обща взаимна връзка между всички процеси в икономиката. Съответно обяснението на икономическите събития не е пълно. Променливите величини, за чиито значения се търси обяснение се наричат зависими или ендогенни, а обяснващите променливи - независими, или екзогенни.
ОИТ има редица хипотези за връзките между променливите величини. До хипотези за поведението на стопанския субект се стига като те се дедуцират от определени допускания за целите, очакванията и рациоанлността на решенията, а друг начин ан създаване на хипотези е индукцията (обобщаване на емпирично наблюдавани случаи).

>> Аналитични техники в общата теория на икономиката
- Маржинален анализ - във всеки момент от изследването икономическият процес е зададен от определящите го начини на поведение и цели на стопанските субекти, институциите, техническите и други условия. В икономическия анализ винаги се тръгва от състоянието на процеса в даден момент или от дадено протичане на процеса в определен период. Даденото състояние или ход на процеса представлява изходната ситуация в анализа, изследва се нейната промяна. Наблюдава се близката околност (средата) на изходната ситуация (пределната полезност, пределните разходи и т.н. са понятия, свързани с маржиналния анализ).
- Уговорката "при равни други условия" - от огромното разнообразие икономически зависимости се избират само някои и се проследява влиянието на техните промени върху други избирани променливи величини. Тук от анализа се изключват всички, непосочени изрично влияния върху процеса, обхващан в модела. Те се приемат за постоянни, несъществени или взаимоизключващи се.
- Равновесен анализ - в даден момент в модела е налице равновесие, когато разглежданите стопански намерения са съгласувани в смисъл, че очакванията за даденостите са верни и нито един стопански субект не може да подобри ситуацията си чрез промени на своите инструментални променливи величини. За равновесие в цялата икономика се говори, когато в даден период плановете на отделните стопански субекти се съчетават. Обикновено анализът на дадено икономическо явление се провежда при допускането, че то се намира в равновесие или се стреми към такова.

2) Функции на икономическата теория
ОИТ е наука за поведението на хората при решаването на проблема за разпределението на ограничените блага при задоволяване на потребностите - нейният предмет носи субективно-обективен характер. ОИТ отчита и приема резултатите от изследванията на другите науки съгласно своите нужди.
> Познавателна функция - ОИТ изчучава икономическите събития и дава тяхното описание. Икономиката е еволюционна система, чиято сложност се променя по трудно предвидим начин. ОИТ не се стреми да извлича вечни закономерности, а се ограничава до разкриването на основните каузални и функционални закономерности на икономиката.
> Практико-приложна функция - ОИТ разкрива как и защо функционира икономиката, допринася за решаването на проблеми като преодоляването на глада, осигуряването на заетост, предотвратяването на подтискането на инфлацията, по-равномерното разпределение на доходите, развитието на енергийните източници, защитата на околната среда, преодоляването на икономическите кризи и т.н. Не дава конкретни решения на тези проблеми, а по-скоро подходите към тях. Тя осигурява необходимите научни предпоставки за внасяне на промени в икономическия и политическия живот.
> Методологическа функция - ОИТ служи като методологически апарат на приложните икономически науки. Развитието на съвременното икономическо познание се нуждае от интегративната роля на ОИТ спрямо останалите икономически дисциплини. Тя изпълнява методологическа функция и спрямо тях.
> Идеологическа функция - различните икономически направления и школи изразяват интересите на отделни социални класи и влизат в състава на техните идеологии. ОИТ попада под влиянието на една или друга идеология, както и въздейства върху тяхното формиране и изменение.