1. Финансово право. Предмет н метод на правното регулиране. Източници на финансовото право. Разграничение и съотношение на финансовото право с останалите правни отрасли.

1. Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България.
В правната теория съществуват две теории:
♦ финансовото право е самостоятелен отрасъл;
♦ обективното финансово право е компилативен правен отрасъл, т.е. то има допирни точки с всички други правни отрасли и няма собствен предмет на правно регулиране.
Първото становище е, че финансовото право е самостоятелен отрасъл, но има връзка с другите правни отрасли. За да бъде обособено като самостоятелен правен отрасъл трябва да има собствено правно регулиране, т.е. определен кръг от обществени отношения, с които друг отрасъл не се занимава и трябва да има метод на правно регулиране (вторичен критерий).

Финансовото право като отрасъл на правото - самостоятелен отрасъл на правната система, представляващ съвкупност от финансово-правни норми, регулиращи обществени отношения, възникващи в процеса на финансовата дейност на държавата, относно разпределението, натрупването, разходването и използването на съвкупния обществен продукт (националния доход) и контрола върху тази дейност, с цел набиране и използване на необходимите на обществото и държавата финансови средства. В теоретичен аспект е важно въздействието върху икономиката с цел набирането и използването на средствата от бюджета.
Финансовото право като учебна дисциплина представлява теоретически знания и практически умения за действащото обективно финансово право и за достиженията на финансово-правната наука. Изучава се в Юридическите и Икономическите факултети.
Финансовото право като наука представлява научни изследвания върху финансовото право като отрасъл на правото, за да може да бъде използвано от държавата като средство за ръководене и управление на финансите и развитие на икономиката и обществото

2. Предмет на финансовото право е съвкупността от отношения, възникващи в резултат на упражняваната финансова дейност на държавата, по повод на разпределението, натрупването, разходването и използването на съвкупния обществен продукт (национален доход) и контрола върху тази дейност. Същността на предмета на регулиране на финансовото право се разграничава от три предпоставки:
♦ обществено-икономическо развитие;
♦ възпроизводство; за повишаване на възпроизводството трябва да се произвеждат повече материални блага, т.е. по-голям национален доход (националният доход е предмет на разпределение и използване и той е източник на всички блага);
♦ ролята на държавата е да ръководи разпределението и използването на националния доход.
Финансовото право регулира финансовите отношения. Те имат паричен характер (управляват движението на паричните средства), но не всички финансови отношения са парични и: vice versa.
Държавата има две сфери - производствена и непроизводствена (образование, здравеопазване, наука, армия, etc.). Производствената сфера създава националния доход. Държавата не може без непроизводствената сфера и затова трябва да се намери начин за прехвърляне на средствата от производствената сфера. С тази цел се създава държавният бюджет, който осъществява връзката. Държавният бюджет е централизиран паричен фонд. Отношенията по прехвърлянето се наричат финансови отношения.

3. Предмет на правно регулиране.
В тази връзка предметът на правно регулиране има комплексен характер и обхваща относително самостоятелни и взаимно и необходимо обвързани обществени отношения. Предметът отразява единният процес на създаване и определяне на дохода и печалбата.
♦ създаване на дохода и печалбата. Това става в производствената сфера. Характерен е общ финансово-правен режим и имаме финансова отчетност.
♦ разпределение на дохода. Включва данъци, мита, публично-правни вземания, задължителни финансови вноски. Тези отношения се наричат най-общо данъчни и с тях се занимава данъчното право. Те са отношения, с които се разпределя натрупания финансов доход. Обособява се в централизирани и децентрализирани фондове. Децентрализираните се използват за нуждите на стопанските организации, а централизираните се разходват за задоволяване на общодържавни нужди.
♦ натрупване и разходване на финансовите средства. Натрупването става в държавен, републикански, местен бюджет, фондове за обществено осигуряване, извънбюджетни сметки etc. Наричат се бюджетни отношения и се регулират от бюджетното право.
♦ използване на натрупаните в централизирани и децентрализирани фондове парични средства. Те трябва да бъдат използвани производително. Става дума за банковата система, а отношенията са парично-разходни и с тях се занимава банковото право. Включват се отношенията по изпълнение на държавния бюджет, по паричното обръщение; става дума за кредитиране, влогонабиране и разплащане; отношения по повод използването на натрупаните финансови средства: специфични финансово-правни способи за движението, съхранението, прехвърлянето, начина на плащане и т.н.
♦ контрол. Контрол върху всички четири предходни елемента, като контролът изисква те да се извършват в съответствие с финансово-правните норми. Контролът е: финансов, данъчен, митнически, банков, ценови, бюджетен. Тези отношения са контролни отношения и с тях се занимава финансовият контрол. Финансовият контрол се осъществява от Държавния финансов контрол, данъчният от данъчните дирекции, бюджетният от Сметната палата и т.н. Характерното за контролните отношения е, че възникват винаги и само по волята на държавата. Не са първични разпределителни отношения, а вторични – контролни. Не са парични отношения, но последиците им са парични.

4. Финансовите отношения са публично-правни отношения и са резултат от държавната дейност.
Поне един от субектите по всички финансови правоотношения е държавата, правоотношенията са желани и установени от нея и затова държавата полага усилия за тяхното усъвършенстване. Финансовото право е част от публичното право.
Финансовите отношения имат организираща роля: чрез финансовата дейност на държавата се осигурява планомерно разпределение на финансовите средства.
Място на проявление на финансовите отношения е финансовата система на държавата, което означава - в самите фирми и при прилагането на данъчната система.
Приложение - финансовите правоотношения са само резултат от приложението на правни норми. Те не съществуват обективно в действителността, а само и единствено по силата на правни норми.
Финансовите правоотношения имат паричен характер, защото възникват и се прекратяват по повод на парични средства.
Има три момента в едно финансово правоотношение:
1) задължение да се получи или заплати сума пари по силата на правна норма;
2) една от страните е държавата, тя е и активен субект;
3) има и отношения, които нямат за обект парични средства - наричат се безобектни, вторични или помощни - биват устройствени, контролни или процесуални.

5. Методът на правно регулиране - е способът, чрез който се уреждат отношенията. Той показва по какъв начин се регулират провежданите в отрасъла отношения. В правото има 2 типа: равнопоставеност (характерен за гражданското или частното право) и властническо-императивен метод, който регулира публично-правни правоотношения, които са от особено значение за държавата.
Властническо-императивният метод се изразява чрез самото финансово законодателство - диспозитивните норми са изключение, и чрез индивидуалните финансови актове, които са властнически актове - актове, които финансовата администрация издава по прилагането на финансовото законодателство и в тях са предвидени санкции за нарушение или принудителни мерки за изпълнение. Дори на своите органи държавата не разрешава договаряне.
Във финансовото право финансовите органи действат в условията на обвързана компетентност. В цялото финансово право има само 2-3 случая на оперативна самостоятелност.
Властническият метод във финансовото право не се покрива с властническия метод в административното право. Във финансовото право той е засилен. Актовете на финансовата администрация са с декларативно, а не с конститутивно действие, т.е. не създават права и задължения тепърва. Актът прави вземането ликвидно и изискуемо, затова и във финансовото право са едни от най-тежките глоби и санкции. Във финансовото право има и принудителни финансови мерки.
Извод: финансовото право е самостоятелен правен отрасъл, който се характеризира със собствен предмет и метод на правно регулиране, има за предмет разпределението, преразпределението и разходването на националния доход и контрола върху тези дейности и го прави с помощта на властническо-императивния метод.

6. Източници на финансовото право - могат да бъдат само нормативни актове, а не могат да бъдат обичаят (защото се засягат важни държавни интереси) и практиката (съдебна или административна). Нормативните актове са законови или подзаконови.
Източници са:
♦ Конституцията (около 15 разпоредби, уреждащи финансово-правна материя);
♦ Закони - чисто финансови закони, уреждащи само финансови отношения;
- закони с комплексен (компилативен) характер (уреждащи не само финансово-правни, а и други отношения);
- източници на други правил отрасли;
♦ Подзаконови нормативни актове (тези нормативни актове, които уреждат второстепенни, технически елементи);
♦ Международни договори (предимно спогодби за избягване на двойното данъчно облагане);
♦ Решения па Конституционния съд - тези, с които се обявява за противоконституционна съответна финансово-правна норма, но тълкувателните решения на съда не са източници, тъй като не създават правна норма, а се изяснява съдържанието;
♦ Решения на Върховния административен съд - тези, с които се отменя подзаконов нормативен акт, като противоречащ на закона.

7. Разграничение на финансовото право от останалите правни отрасли.
а) Финансово-правните отношения възникват едновременно или като последица от други правоотношения. Отграничаването им е от съществено значение за теорията и практиката. Преплитането става по две линии:
♦ в публичното право (между финансови и административни правоотношения, между финансови и конституционни правоотношения);
♦ в частното право (между финансови и гражданско-правни отношения и между финансови и търговски правоотношения).
Критерии за разграничаването според теорията: един обединен критерий - предмет и метод на правното регулиране, и един помощен - субектите на правоотношението.

б) Разграничение между финансови и конституционни правоотношения.
Има много сходства: например и двата отрасъла са публично-правни отрасли. Конституцията е източник и на финансовото право, но конституционните норми нямат пряко приложение във финансовото право. За разлика от финансовото право, конституционното право се занимава с устройството на държавата, формата на държавно управление, изграждане на обществено-икономическите отношения и политическите органи на обществото, но не урежда финансово-правна материя, а само залага принципите.

в) Разграничението между финансови и административни правоотношения е предимно въз основа на предмета на правно регулиране. Административното право се занимава с управлението на държавата. Финансовата дейност също е управленска дейност и често се върши от същите органи. Финансовото право регулира управлението, свързано с финансите. Административното право се занимава с управлението като цяло, но не включва отношения по разпределение на националния доход. Методът е властнически и за двата отрасъла.

г) Разграничение между финансови и граждански правоотношения.
Финансовите правоотношения са резултат от развили се граждански или търговски отношения и възникват заедно или след тях. За разграничаването по-голямо значение има методът на правно регулиране. В определени случаи като помощен критерий се явяват и субектите. Във финансовото право правоотношението възниква винаги в резултат на финансовата дейност на държавата или на държавни органи. Финансовите правоотношения се извършват за създаване, разпределение, натрупване и разходване и използване на националния доход и контрол над тези дейности, но винаги в обществен интерес. При гражданските н търговските правоотношения отношенията са между два субекта, които не са задължително в обществен интерес. Финансовите отношения възникват и се развиват винаги във финансовата система. В едно финансово правоотношение страна винаги е държавата.

д) Съотношенията между финансовото право и другите отрасли на правото условно са разделен на три вида:
♦ организационни (устройствени);
♦ по повод прилагането на финансово-правни норми;
♦ процесуални (по реализирането на правата и задълженията).
Устройствените съотношения - са най-вече с административното и по-малко с конституционното право, тъй като финансовите органи са държавни органи, а индивидуалният финансов акт е индивидуален административен акт. Финансовото право ползва заемки от административното и конституционното право - механично или нормите се модифицират (придобиват самостоятелно или особено значение). За това може да се говори за относителна (при съотношение с публично-правни отрасли) и абсолютна (при съотношение с отрасли от частното право) автономия на финансовото право.
По повод прилагането: финансово-правните норми рядко се прилагат самостоятелно. Могат да се разграничат 4 момента:
1) финансово-правната норма действа самостоятелно и приложението ù не зависи от други правни норми (напр. данък се плаша и за незаконна дейност или при липса на регистрация);
2) приложението на финансово-правни норми е резултат от възникване и приложение на друга правна норма преди това (напр. поради смърт получаваш наследство и дължиш данък върху него);
3) прилагане на финансово-правна норма, в резултат на което се налага да се приложи друга норма (напр. един от собствениците на обща собственост плаща целия дължим данък – има право на регресионен иск към съсобствениците);
4) за да се приложи норма от гражданското или търговското право трябва да се приложи финансово-правна норма или режим (напр. за да се откажеш от наследство в чужбина се иска разрешение от министъра на финансите).

Финансовото право няма собствен, единен и цялостен процес. Данъчният процесуален кодекс кодифицира част от материята, но все пак съществуват множество финансово-правни отношения, които се регулират по друга процедура и затова субсидиарно се прилагат Гражданския процесуален кодекс, Наказателния процесуален кодекс, Закона за административното производство и Закона за административните нарушения и наказания.