1. Предмет на философията на правото

Има най-различни становища в литературата относно това какъв е предмета на ФП. Философите и юристите са склонни да подхождат различно към ФП, съответно по-философски и по-юридически. Първите наблягат на това, че е “философия” (на правото), а вторите – на това, че е (философия на) “право(то)”.

Най-популярните исторически становища за същността на ФП са:
а) ФП е учение за естественото право – то е най-популярното в правно-философската литература. Това мнение тръгва от Х. Гроций;
б) ФП е учение за методологията и гносеологията на правото. За негов родоначалник се счита И. Кант. Така ФП се превръща в история на формиране и развитие на правните понятия;
в) ФП е учение за същността на правото. Такова е било мнението на Хегел. Така ФП се превръща в изследване на смисъла на правото, на понятието за правото, на основанията на правото, на мястото и ролята на правото в обществото;
г) ФП е ординарен дял на общата философия, част от нейния дял социална философия. Това е виждането на повечето философи. Според тях ФП изследва най-общите принципи на съществуване, познание и преобразуване на правната реалност. ФП била неюридическа наука, тъй като нейното съдържание надвишавало познавателните и методологически възможности на юридическата наука;
д) ФП е сборно понятие, което включва: обща теория на правото, история на правната философия и правна политика. Такова е мнението на руския учен Г. Ф. Шершеневич. Според него непосредствена задача на философията на правото е да отговори на въпроса какво е право. Този отговор не може да се даде от теорията на правото, защото теорията изследва правната догматика и няма отношение към социума. Независимо от своята догматичнонормативна природа, правото е обществено явление и трябва да бъде дефинирано по начин, който го прави съизмеримо с всички останали обществени явления;
е) ФП е съвкупност от принципите, максимите, основните правила, на база на които се изгражда и функционира правото, респективно неговите отрасли и дялове. Това е масовото, житейското разбиране за ФП;
ж) ФП е юридическа наука, опознаваща правото чрез обществените явления, които съществуват независимо от правото, но се отразяват в него (като справедливост, мяра за свобода, нравственост, интереси, цел, принуда и пр.). В България това становище се отстоява от проф. Г. Бойчев, доайена на съвременната българска ФП. Така философията на правото се превръща в наука за легитимността на правото, формулира основните принципи на правото.

Според последното становище (това на проф. Г. Бойчев), което е най-популярното в съвременната българска правна литература, най-общо казано предметът на ФП се състои в разучаване на онези качества на правната действителност, които са резултат на отразяване в нея на оценъчни явления. Философията на правото използува метаюридическия подход, изучава първоначалната същност на правото.

Пак според него в правото се отразяват два типа явления:
а) обществените отношения, които трябва да бъдат регламентирани от правото. Изучаването на взаимодействието между правото и обществените отношения спада към предмета на Общата теория на правото (ОТП).
б) ценностни оценъчни явления (като морал, справедливост, свобода, принуда, воля, интерес и пр.), определящи метаюиридическите качества на правото. Това са качества, обусловени от неправните явления (явления, съществуващи независимо от правото). От начина на отразяването им в правото зависят неговите качества. ФП изучава именно това взаимодействие между правото и тези ценностни оценъчни явления, както и породените от това взаимодействие метаюридически качества на правото.

Така например, справедливостта е мяра за разпределителните отношения и в отношенията на възмездие. Това означава, че всяка правна норма (всеки закон) може да бъде оценявано от гл. т. на справедливостта (това се отнася и за актовете по реализиране на правото). Всичко това се отнася и до оценъчните явления – интерес, цел, нравственост, свобода и т.н., това показва, че ФП е оценъчна наука. Тя дава критериите за оценка на метаюридическите качества на правото. От тази гледна точка тя е критика на правото.

ФП разкрива причините за съществуването на метаюридическите качества на правото. Ето защо тя е каузална наука. ФП е наука за “основанията на правото”. В този смисъл тя е наука за легитимността на правото. Легитимността на правото е обусловено от това, доколко отговаря на философско-правните категории. Нелегитимно е несправедливото право. По този начин ФП отговаря на въпроса – какво трябва да бъде правото. С това е свързано и приложното й значение.

ФП дава прагматичните познания за правотворчеството във формата на извънправните критерии за правото. В правотворческия процес законодателят трябва да се съобрази с всички оценъчни явления, които то отразява в правото.