1. Обща характеристика на наказателното право. Предмет, метод и ситема на наказателноправната наука.

І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО
1. Определение за наказателното право - То може да бъде определено като система от правни норми, регулиращи обществените отношения, породени от из¬вършване на престъпления, които норми са установени от държавата, защитават интересите на цялото общество и чието неспазване води до търсене на наказателна отговорност от извършителите на престъпле¬нията.
Основни особености на наказателното право
- Специфично за наказателното право е това, че то урежда обществени отношения, които се пораждат само при из¬вършване на престъпления - деяния с висока степен на обществена опасност, които са особено вредни за отделни правни субекти или за обществото като цяло.
- За наказателното право в съвременните европейски правни систе¬ми е характерно, че то винаги е установена държавна воля. Това е та¬ка, защото несъобразяването с установените от него забрани влече се-риозно принудително засягане на правата и интересите на съответните правни субекти. А както е известно, в една правова държава както заб¬раните, така и принудителното накърняване на правната сфера на из¬вършителя на престъплението, може да става само въз основата на яс¬но и точно формулирана държавна воля.
- Наказателноправните норми се уста¬новяват само със закон, те отразяват волята на законодателя и се приемат с кон¬сенсус в парламента.
- Съобразяването с предписанията на неговите норми е гарантирано от възможността да се използват специфични мерки на държавна принуда. Наказателното право използва най-тежката форма на държавна принуда — наказанието. Всяка държава създава сложен апарат от органи, специално натоварени с осъ-ществяването на наказателна отговорност.
2. Предмет на наказателното право е сис¬темата от обществените отношения, които се пораждат при извършва¬нето на престъпления и които са свързани с наказателната отговорност на техните извършители.
Основните особености на предмета на наказателното право са:
- основните юридически факти в наказателното право са отрицателни прояви, които увреждат или застрашават обществените отношения, съществуващи към момента на тяхното извършване.
- засягат отрицател¬но съществуващите обществени отношения в сравнително висока сте¬пен.
- престъпленията могат да засягат отрицателно практически всички об¬ласти на обществения живот. И поради това то има универсална охра¬нителна функция.
- наказателното право има свое специфично обществено предназначение, отразено в чл. 1, ал. 1 НК, според която разпоредба той „има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред".
3. Метод на наказателното право Методът на правно регулиране поначало включва съвкупността от средствата или способите, с които се постига определен резултат при регулиране на обществените отношения, както и начинът за из¬ползване на тези средства и способи.
а. Основното средство, с което си служи наказателното право, е наказателната санкция. Тя е принудително засягане правата и интере¬сите на престъпния деец по начин и в степен, предвидени в закона.
Поради това трябва още сега накратко да се посочат основните особености на наказателната санкция.
- Наказателната санкция е реакция на обществото срещу отрицателното засягане на определени обществени отношения. Тя е основното сред¬ство за регулиране на породените от престъплението отношения меж¬ду държавата й престъпника.
- Наказателната санкция е мярка на държавна принуда, което означава, че деецът е длъжен да търпи засягането на неговата правна сфера.
- Наказателната санкция същевременно е израз и на категорич¬ната недопустимост и подчертава моралната укоримост на извърше¬ното престъпление и на престъпния деец.
- наказателната санкция отразява и обществената необходимост да се окаже известно въздействие върху престъпника в посока на неговото поправяне, превъзпитание и сплашване.
- наказателната санкция въздейства предупредително и възпитателно върху останалите членове на обществото.
б. Други правни после¬дици извън наказателната санкция.
- предвидената още в ал. 2 на чл. 1 НК възможност за освобождаване от наказателна отговорност, като тя бъде заменена с възпитателни мерки.
- възможности за отнемане в полза на държавата на средствата на престъпленията (което цели те да не бъ-дат използвани за извършване на друго престъпление)
- отнемане в пол¬за на държавата на придобитото чрез престъпление (насочено към ликвидиране възможността за извличане на облага от извършено прес¬тъпление)
- възможността за прилагане на принудителни ме¬дицински мерки по отношение на лице, изпаднало в състояние на не¬вменяемост след извършване на престъплението (чиято цел е такова лице да бъде излекувано).
в. Начинът за регулиране на наказателните отношения
- деянията, обявени за престъпления, се посочват в закона.
- в закона също така се посочват и наказанията, които ще се налагат, ако бъде извършено дадено престъпление. Видът и размерът на предвидените наказания зависят преди всичко от вида, значението и степента на засягане на обществените отноше¬ния, които са обект на престъплението; също така от характера, естеството и значението на извършеното деяние.
- съдържанието на наказателната отговорност - В Общата част на НК се посочва кои права и инте¬реси на осъдения ще бъдат засегнати и границите на това засягане. А в Особената част на НК се предвижда и в каква степен те ще бъдат за¬сегнати.
- наказанието се опреде¬ля само от държавен съд, като правилата за това също са законоуста¬новени, което е и гаранция за законосъобразното засягане правата на осъдените лица.

II. ПРИНЦИПИ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО
1. Принцип на законността - намира израз в три положения.
а. законоустановеност на престъпленията - Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 Конституцията постановява, че никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършва¬нето му.
б. законо¬установеност на наказанията - То означава, че наказанията, като прину¬дителното засягане правата на виновните в извършване на престъп¬ления, трябва също да бъдат предвидени в закон. При това в закона трябва точно да се очертае кои именно права на осъдените ще се засягат отрицателно и в каква степен.
в. случаите на осво¬бождаване от наказателна отговорност въобще и на освобождаване от изтърпяване на наложено наказание също да бъдат уредени в за¬кон.
2. Принцип на демократизма
а. наказателно¬то право защитава интересите на цялото общество, на всички хора, които се намират в една или друга степен под българска юрисдикция.
б. равенството на гражданите пред закона - прокламирано в чл. 6, ал. 2 Конституцията, който забранява каквито и да било ограничения на правата или създаване на привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние; установените в закона забрани са адресирани към всички физически лица, по отношение на които се разпростира действието на българския закон; предви¬дените в него наказания да се прилагат еднакво за всички извършители на престъпления от съответния вид.
3. Принцип на хуманизма
а. означава съ¬четание на принудително и възпитателно въздействие върху престъп¬ния деец. Така наказанието не остава само голо възмездие за извърше¬ното престъпление, а се стига и до създаване на възможност провини¬лият се да се възвърне към нормален живот в обществото.
б. хуманизмът изисква наказанието да бъде под¬чинено на определени цели. Засягането на правата на осъдения не трябва да е самоцел, да се налага само за себе си, нито да е насочено към причиняване на физическо страдание или към унижаване на човешкото достойнство.
в. хуманизмът на¬мира израз в стремежа към стесняване приложното поле на наказател¬ната репресия, като принудата се използва във възможно най-малка степен.
г. използването на репресията трябва също така да бъде съобразено и с осъщественото засягане правата на пострадалите от престъпленията.
4. Принцип на интернационализма Това основно изискване е свързано с необходимостта българската държава да осигури наказателноправна закрила срещу престъпни посе¬гателства на ред интереси, макар и те да принадлежат на друга държа¬ва или на чужди граждани, без при това винаги да се засягат пряко бъл¬гарски интереси.

III. СИСТЕМА НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО
Българското наказателно право се състои от две части: обща и особена част.
1. В Общата част са закрепени преди всичко ос¬новните принципи на наказателната политика на държавата; уредени са общите категории и инсти¬тути на наказателното право, каквито са например престъплението и различните форми на престъпна дейност, наказанието; уредено е и съдържанието на наказателната отговор-ност, както и някои от основните положения за нейното осъществяване.
2. Особената част пък урежда отделните видове престъпления и техните състави.

IV. ПРЕДМЕТ, МЕТОД И СИСТЕМА НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНАТА НАУКА
1. Предмет на наказателноправната наука е действащото наказа¬телно право, неговите норми, принципи и институти, престъплението и наказанието, наказателната отговорност, отделните видове престъпле¬ния.
2. Метод на наказателноправната наука - в основата на метода на тази наука стои изискването яв¬ленията да се разглеждат в тяхната многостранна връзка и взаимодей¬ствие. При изучаване на наказателното право следва да се отчита диалектическата връзка между качество и количество; трябва да се отчита и неразривната връзка с реално съществуващи¬те обществени отношения. Накрая трябва да се отбележи, че най-точният критерий за верност¬та на една теория, е нейната проверка в практиката.
3. Задачата на наказателноправната наука е да развива изследова¬телска дейност, която създава и развива знания за престъплението и наказанието като обществени явления, за наказателната отговорност и за престъпността като цяло, за методите и средствата за борба с нея, за действащото наказателно право, за неговите принципи, норми и инс¬титути, както и за отделните видове престъпления. На основата на познанието за наказателното право се развива съвременното законотворчество в тази област, както и конкретното правоприлагане по наказателни дела.
4. Системата на наказателноправната наука.
Науката за общата част на наказателното право включва:
а. учение за наказателния закон, се отнасят до самите наказателноправни нор¬ми, до техните източници, видове, структура и предели на действие, както и до тълкуването им.
б. учението за субекта на престъплението - въпросите, свързани с престъпния деец, с то¬ва кой може да извършва престъпление и да отговаря наказателно за него.
в. учението за престъплението - неговите общи и специални особености, видовете престъп¬ления и форми на престъпна дейност.
г. учение за наказанието и за наказателната отговор¬ност.
Науката за Особената част на наказателното право изучава:
а. общественоопасни про¬яви, които засягат основните права на човека - престъпленията против личността, престъпленията против конституционните права на граж¬даните и престъпленията против брака, се¬мейството и младежта.
б. престъпни прояви, които засягат икономи¬ческите отношения - престъпления против собственост¬та и престъпления против стопанство¬то.
в. престъпления, които засягат държавността - престъпленията против републиката, против дейността на държавните органи и обществените организации и посегателствата против отбранителната способност на държа¬вата.
г. Останалите престъпления са такива, които засягат предимно различни публични интереси.