1. Предмет на политологията. Понятие за политика.

Политологията е наука за политиката, а самата политика се определя като целенасочена дейност за придобиване на власт. Това е стремеж и борба за власт, а понякога и за преразпределение на властта. Тази дейност и този стремеж са добре очертани, тъй като самата власт е ценност, при това най-висша ценност. Тя е източник на блага, на обогатяване. Тя създава сигурност за притежателите си. Ето защо, връзката между политика и властта е пряка и взаимоотношението политика - власт трябва да се разбира като отношение между цел и предпоставка.

Политика има всеобщ характер. Това означава, че засяга всички сфери на обществения живот. Политика има в държавата, в партиите, във всички обществени организации, в семейството. Връзката м/у политика и власт е свързана с обстоятелството, че властта като продукт на политиката, е средство за преразпределение на благата в обществото.

Съществуват още няколко определения за феномена политика:
1. Политиката е изкуството на възможностите;
2. Всяка целенасочена човешка дейност е политика;

Кои са причините за различните определения?
1. Като изключително популярен обществен феномен, политиката занимава хората от всички социални групи. Така всеки се опитва да изгради своя представа, да даде своя отговор на въпроса що е политика;
2. Понятието политика е с много богато съдържание.

Научния подход към политиката се разграничава от всички други интерпретации. Този подход изисква строга последователност при анализа и аргументация на понятието. Научния подход разглежда различията в определенията за политика като резултат в подходите при анализа.

Съществуват два подхода:
1. Икономически подход – определя политиката като продукт на икономиката, като последица от икономическа дейност в обществото. Този подход е най-твърдо застъпен в марксизма, където е известен още и като икономически детерминизъм, т.е. икономиката определя положението и динамиката на всички останали сфери, включително и политиката. При такъв подход, политиката губи своята самостоятелност. В теорията на Маркс, политиката се разглежда като продукт на обективните икономически закони, вън и независимо от стремежа и дейността на хората. Този подход беше практика в бившите социалистически страни. Доказателство за неговата несъстоятелност е практиката и последствията от нея в държави като СССР.
2. Социологически подход – стремеж, политиката да се определи чрез други обществени явления. Корените на политиката се търсят в социалнокласовата структура и взаимоотношенията. Политика се търси в правото, в морала, в религията и т.н.
Съществува още едно направление, наречено етическо. При него, политиката се определя като стремеж за реализиране на определен набор от нормативни ценности – свобода, равенство и пр.

Политиката като понятие, може да се определи по два начина:
1. Като провеждане на планиран курс на действия насочени към постигане на определени резултати. В рамките на този курс се прилага определена тактика.
Тактиката – конкретните действия, включващи и средствата, които ще се използват за реализиране на тази задача.
Освен тактика, в политиката се осъществява стремеж към реализация на определени дългосрочни цели. Това е, така наречената стратегия.
2. Като взаимоотношение между социалните групи, в рамките на които протича конкуренция. Появяват се конфликти и те са в резултат от борбата за отстояване на интереси. Тук най-добре се очертава взаимовръзката политиката – власт. Ако се ориентираме към схемата, политиката е дейност ориентирана към придобиване на власт, а самата власт е политиката.

Разлика: Властта е продукт на политиката. Няма политиката, която да не е ориентирана, в по-голяма или по-малка степен, към властта или към цели, свързани с властване.
Взаимовръзката политика – власт, както и всички останали явления, съпътстващи политическия живот в обществото са обект на изследване от от науката политология.