20. Освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание. Условно осъждане. Помилване.

I. СЪЩНОСТ НА ОСВОБОЖДАВАНЕТО ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ
1. Понятие за освобождаване от изтърпяване на наложено наказание. Освобождаването от изтърпяване на наложено наказание е осъще¬ствяване при условия и по ред, предвидени в закона, на пълен или частичен отказ от страна на държавата да изпълни едно наложено наказа¬ние.
Основните общи особености на различните видове освобождаване от изтърпяване на наказанието са няколко.
а. Преди всичко трябва да се има предвид, че те са приложими са¬мо при наличие на едно наложено наказание, което е определено от съда с присъда според правилата за индивидуализацията на наказанието.
б. Същността на освобождаването от изтърпяване на наложено наказание се изразява в отказа на държавата да изпълни наложеното наказание. Той се осъществява чрез акт на съда или на президента на републиката, с който се постановява, че едно вече наложено наказание няма да се изтърпява от осъдения изцяло или отчасти. При това трябва да се отбележи, че освобождаването от изтърпяване на наложено нака¬зание се осъществява било с присъдата, с която то се определя, било с последващ акт на съда или на президента.
- В зависимост от обхвата на освобождаването отказът на дър¬жавата да изпълни наложеното наказание може да бъде пълен или час¬тичен.
Той е пълен, когато тя се отказва изцяло да изпълни наложеното наказание. Към този вид освобождаване се отнасят условното осъжда¬не, помилването (когато се опрощава изцяло наказанието), освобожда¬ването от наказание на непълнолетните по реда на чл. 64 НК, неизпъл¬нението на наказанието, наложено за престъпления от частен характер (чл. 84, ал. 3 НК) и случаите на неизпълнение на наказанието, визирани в някои от поощрителните разпоредби в Особената част на НК.
Отказът на държавата да изпълни наказанието е частичен, когато тя го изпълнява само отчасти. От този вид са условното предсрочно освобождаване, някои хипотези на изпълнение на отложено наказание при условно осъждане и помилването, чрез което се опрощава част от наказанието.
Възможност за цялостно или частично освобождаване от изтърпяване на наложено наказание е предвидена и в чл. 42, ал. 2 и 3 НК, норми, които са приложими само във военно време.
- В зависимост от изискванията, които държавата отправя към дееца, освобождаването от изтърпяване на наложено наказание може да бъде условно или безусловно.
Когато се прилага условно осъждане или условно предсрочно осво¬бождаване, спрямо последващото поведение на дееца се поставят оп¬ределени изисквания, които са условие наказанието да не бъде изпълне¬но. В противен случай законът предвижда той да изтърпи отложеното наказание.
В останалите хипотези освобождаването е безусловно, защото държавата не предявява никакви изисквания спрямо дееца и наказание¬то няма да бъде изтърпявано от него.
в. Третата особеност на освобождаването от изтърпяване на нало¬жено наказание е, че то може да се осъществи само от определен дър¬жавен орган.
- това може да бъде съответно компетентен съд. Но в НК са по¬сочени задължителни предпоставки, без наличието на които не е въз¬можно съдът да приложи тези институти.
- от Президента на републиката чрез помилване на осъдения.
г. поначало освобождаването от изтърпяване на наложено наказание е уредено в закона само като въз-можност, която съдът или президентът на републиката могат да из¬ползват, без да са длъжни да го сторят. Изключение в това отношение е само освобождаването на непълнолетни по чл. 64, която норма пос¬тановява задължителна замяна на наложеното наказание с възпитателна мярка при наличието на съответните предпоставки.
2. Правно действие на освобождаването от изтърпяване на наложено наказание. Във всички случаи на освобождаване от изтърпяване на наложено наказание държавата е осъществила своето право да осъди престъпни¬ка, защото на него му е наложено наказание, точно определено по вид и размер с влязла в сила присъда. Осъждането на дееца е факт и пора¬ди това винаги той ще бъде третиран като осъждан, по същия начин, както това става и при ефективно цялостно изпълнение на наложеното наказание.

II. ВИДОВЕ ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ
1. Условно осъждане.Познати са две системи за условно осъждане, в рамките на които мо¬гат да се разграничат различни нюанси от гледна точка надзора върху лицата, спрямо които то е приложено.
Според първата система на условно осъждане (възприета в страни¬те с англосаксонска правна система) съдът отсрочва и поставя под ус¬ловие окончателното осъждане на виновния, т.е. определянето на на¬казанието. Така на практика може въобще да не се стигне до осъждане, ако деецът изпълни поставените му условия, като през изпитателния срок той се намира под надзор.
Втората система, се характеризира с това, че се отсрочва и поста¬вя под условие изпълнението на едно вече наложено наказание. Този вид условно осъждане е възприето в континентална Европа. В различ¬ните държави условното осъждане се различава по това дали въобще след постановяване на присъдата върху осъдения ще се упражнява ня¬какъв надзор и в каква степен.
1.1. Правна същност на условното осъждане. Условното осъждане представлява пълен отказ на държавата да изпълни едно наложено наказание, като същевременно на осъдения се поставят известни условия — през определен изпитателен срок да не из¬вършва ново престъпление, както и да работи или да учи. Законът предвижда и възможност през изпитателния срок за осъдения да се полагат определени възпитателни грижи.
Условното осъждане е приложимо и в случаите, когато на осъде¬ния се налагат две или повече наказания, защото разпоредбата на чл. 66, ал. 3 НК предвижда, че съдът, при предпоставките на ал. 1 и съоб¬разно особеностите на случая, може да отложи изпълнението на всич¬ки или само на някои от тях.
Условното осъждане е общ институт и може да намери приложе¬ние във всички случаи, при които са налице предвидените в закона предпоставки. Нещо повече, той може да се прилага и във връзка с всички форми на престъпна дейност — приготовление, опит, съучастие, съвкупност от престъпления.
1.2. Предпоставки за условно осъждане. Условията, при които може да се отложи изпълнението на наказа¬нието, са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Отлагането става с присъдата, но след като бъде определено наказание¬то.
а. Преди всичко условното осъждане е приложимо само по отно¬шение на наказанието лишаване от свобода за срок до три години. Условното осъждане се прилага само по отношение на вече определено наказание. Следователно съдът най-напред опреде¬ля наказанието по общите правила за неговата индивидуализация и ед¬ва след това решава въпроса за евентуалното отлагане на неговото из¬пълнение.
б. Втората предпоставка за приложението на условното осъждане е свързана със съдебното минало на дееца. Той не трябва да е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Тази пред-поставка ще е налице и когато деецът е бил реабилитиран по предход¬ното осъждане, както и ако деянието, за което е осъден, е обхванато от закон за амнистия. От това следва, че предходно осъждане за престъпление от частен характер, независимо от наложеното наказание, не е пречка за приложението на чл. 66 НК. Той може да бъде прило¬жен и когато предходното осъждане е за престъпление от общ характер, ако за него на дееца не е наложено наказание лишаване от свобода.
в. Третата и последна предпоставка за условното осъждане е свързана с личността на дееца, като преценката за нея е оставена на съда. Съдът трябва да установи, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпява наложеното наказание.
1.3. Условията, които осъденият трябва да изпълни
а. на осъдения се поставят две условия: да не извършва ново престъпление през изпитателния срок и да работи или да учи.
б. Най-същественото условие, което той трябва да спази, е през изпитателния срок да не извърши друго престъпление от общ характер. В случай, че извърши ново престъпление от общ характер, за което му бъде наложено наказание лишаване от свобода, поначало се предвижда той да изтърпи и отложеното наказание.
в. Наред с това с разпоредбата на чл. 66, ал. 4 НК през 1982 г. се въведе е изискването през изпитателния срок осъденият задължително да работи или да учи, освен ако няма основателна причина да не прави това.
- Задължението осъденият да работи трябва да се разбира в най-общ смисъл. То ще бъде изпълнено, ако той работи по трудово правоотношение, по граждански договор, като упражнява свободна професия, когато осъществява стопанска дейност като едноличен търго¬вец и т.н., стига по законосъобразен начин да осигурява необходимите си средства за съществуване.
- Като алтернатива на задължението за работа законът предвиж¬да осъденият да учи. Това задължение също трябва да се разбира в най-общ смисъл. То ще бъде изпълнено, когато осъденият участва в учебен процес от какъвто и да е вид: в държавно или частно учебно за¬ведение, в професионални или квалификационни курсове.
- Задължението за осъдения да работи или да учи отпада, когато съществуват основателни причини, поради които той не може да го из¬пълни. Определени негативни за него последици се предвиждат само в случаите, когато той откаже да работи или да учи без основателни причини (чл. 68, ал. 4 и чл. 69а НК).
1. 4. Изпитателни срокове при условно осъждане
а. Поначало изпитателният срок при условно осъждане на пълно¬летните извършители на престъпление е от три до пет години (чл. 66, ал. 1 НК).
б. За непълнолетните разпоредбата на чл. 69, ал. 1 НК предвижда този срок да е от една до три години. Тази норма обвързва срока с мо¬мента на извършване на престъплението, защото дори и осъждането да е станало след навършване на пълнолетие, съдът трябва да определи съкратения изпитателен срок.
в. Но изпитателният срок не може да надминава срока на нало¬женото наказание лишаване от свобода с повече от три години (чл. 66, ал. 2 НК).
1. 5. Полагане на възпитателни грижи за условно осъдените. При този вид освобождаване от изтърпяване на наложено наказа¬ние възпитателното въздействие се постига най-вече с факта на осъжда¬нето и със създаването по този начин на опасност за осъдения да из¬търпи наложеното наказание, ако не изпълни поставените му условия. Но законодателят е отчел, че той остава на свобода без каквито и да е други ограничения и поради това практически се губи възможността за възпитателно въздействие, каквато дава ефективното изпълнение на наказанието. Ето защо разпоредбата на чл. 67 НК предвижда и полагане на възпитателни грижи през изпитателния срок.
а. Когато се отлага изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която задължително организира полагането на възпитателните грижи (чл. 67, ал. 4 НК).
б. когато се отложи изпълнението на наказанието по отношение на пълнолетен се пред¬вижда само възможност за полагане на възпитателни грижи по пре¬ценка на съда. Те могат да бъдат възложени на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие (чл. 67, ал. 1 НК) или на определено лице (ал. 2).
в. Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови пробация през изпитателния срок (чл. 67, ал. 3 НК).
1.6. Наказателноправни последици от неизпълнение на условията при условно осъждане. В случай, че осъденият по реда на чл. 66 НК през изпитателния срок не изпълни условията, които задължително следват този вид осъждане, той ще покаже с поведението си, че не се е поправил. Пора¬ди това и ще трябва да понесе неблагоприятните наказателноправни последици, предвидени в закона — да изтърпи изцяло или отчасти от-ложеното наказание.
а. Когато условно осъденият извърши в изпитателния срок ново престъпление от общ характер, режимът е различен в зависимост от това, дали деецът е бил пълнолетен при извършване на първото прес¬тъпление и дали новото престъпление е умишлено или непредпазливо. Неизпълнението на това условие се преценява към момента на извърш¬ваме на новото престъпление. Поради това и съдебната практика прие¬ма, че деецът не е изпълнил това условие и когато се касае до продъл¬жавано или до продължено престъпление, щом тяхното изпълнение е започнало в изпитателния срок, макар и да са завършили след неговото изтичане.
- При извършване в изпитателния срок на ново умишлено прес¬тъпление от общ характер от пълнолетно лице, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, то за¬дължително изтърпява и отложеното наказание (чл. 68, ал. 1 НК). Изтърпяването на двете наказания става поотделно. Тази разпоредба се прилага само при наличието и на двете предпоставки, отнасящи се до вида на новото престъпление и наложеното с втората присъда нака¬зание. Поради това отложеното наказание ще се изтърпява и когато предходното осъждане е за престъпление от частен характер.
- В случай че пълнолетен извърши в изпитателния срок непред¬пазливо престъпление от общ характер и за него му бъде наложено наказание лишаване от свобода, отложеното може да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти по преценка на съда, който налага новото наказание (чл. 68, ал. 2 НК). В съдебната практика пра¬вилно се приема, че разпоредбата на чл. 68, ал. 2 визира само новото престъпление и че няма значение каква е формата на вина на престъпле¬нието, наказанието за което е било отложено.
- Пак на съда е предоставена възможност да прецени дали да освободи отчасти или изцяло от изтърпяване на отложеното наказание, лице, осъдено условно за престъпление, извършено от него като не¬пълнолетен, когато в изпитателния срок извърши ново умишлено пре¬стъпление от общ характер, за което му се налага наказание лишаване от свобода (чл. 69, ал. 2 НК).
- Разгледаните случаи, при които отложеното наказание се из¬търпява изцяло или отчасти поради извършено ново престъпление в изпитателния срок, са изчерпателно посочени в закона. Извън тях от¬ложеното наказание не се изтърпява (чл. 68, ал. 4 НК).
2. Предсрочно освобождаване
2.1. Правна същност на предсрочното освобождаване
а. По своята правна същност предсрочното освобождаване винаги е частичен отказ на държавата да изпълни наложеното наказание, който може да бъде условен или безусловен.
б. възможно е предсрочно освобождаване при наказанията лишаване от свобода и пробация;
в. С предсрочното освобождаване съществено се изменя наказателноправното положение на осъдения. Поради това то се постановя¬ва с нов съдебен акт. Въпросът за този вид освобождаване се решава от окръжния съд по местоизпълнението на наказанието. Актът на съда е окончателен и не подлежи на обжалване, но отказът за предсрочно освобождаване не е пречка то да се иска отново при наличието на нови данни.
2.2. Видове предсрочно освобождаване. Когато пълнолетно лице е осъдено на лишаване от свобода, пред-срочното освобождаване винаги е условно. В останалите случаи то е безусловно.
а. Условно предсрочно освобождаване. Чл. 70 НК предвижда възможността съдът да пос¬танови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останала¬та част на наказанието лишаване от свобода по отношение на пълно¬летен осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.
- Предпоставките за условно предсрочно освобождаване са ня¬колко.
Преди всичко предсрочното условно освобождаване се прилага само по отношение на наказанието лишаване от свобода за определен срок и то само за лица, които са пълнолетни към момента на освобож-даването (чл. 70, ал. 1 и 71, ал. 2 НК).
На второ място е необходимо осъденият да е изтърпял фактичес¬ки не по-малко от половината от наложеното наказание, като във фак¬тическото изтърпяване се включва времето на предварителното задър¬жане и времето, прекарано в домашен отпуск. При преценката на това изискване не се взема предвид нама¬ляването срока на наказанието чрез работа или поради помилване. Например ако наложеното наказание е лишаване от свобода за срок от четири години, осъденият ще е изтърпял фактически половината от на¬казанието, когато е пребивавал в местата за лишаване от свобода две години.
Предсрочното освобождаване се постановява само по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне. В случай, че осъденият е не-трудоспособен, той не може да покаже отношението си към труда по независещи от него причини и поради това съдебната практика приема, че е достатъчно той само да е дал доказателства за своето поправяне. Достатъчно е съдът да направи основателно предположение за поправянето на осъдения, без да е необходим катего¬ричен извод, че той се е поправил.
При това условното предсрочно освобождаване се прилага само ако не се касае до осъждане за престъпление, което представлява опа¬сен рецидив (чл. 70, ал. 2 НК).
Накрая законът изисква осъденият да не е бил вече освобождаван предсрочно, освен ако е бил реабилитиран за престъплението, по от¬ношение на което е било приложено условно предсрочно освобождава-не (ал. 3).
- На предсрочно освободения по реда на чл. 70, ал. 1 НК се оп¬ределя изпитателен срок, чийто размер е равен на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, но който не може да бъде по-ма¬лък от шест месеца (чл. 70, ал. 6 НК). Понеже неизтърпяната част от наказанието е равна на неговия остатък, тя се изчислява вече след намаляване сро¬ка на наказанието поради работа или помилване.
- За да не изтърпява неизтърпяната част от наказанието, освобо¬деният по реда на чл. 70 НК трябва да изпълни едно условие — да не извърши в изпитателния срок ново престъпление. След изтичане на то¬зи срок освобождаването става окончателно.
- Неизпълнението на това условие налага преразглеждане на ус¬ловното предсрочно освобождаване (чл. 70, ал. 7 НК).
В случай, че извършеното в изпитателния срок престъпление е умишлено и за него законът предвижда наказание лишаване от свобо¬да, неизтърпяната част от наказанието задължително се изтърпява от¬делно от наложеното му ново наказание. В тези случаи правилата за определяне на наказание при съвкупност вече не се прилагат.
Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, въпросът за изтърпяване на отложеното наказание е предоставен на преценката на съда, който може да постанови отложе-ното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.
- Законът решава и проблема с наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК, когато такова наказание е било наложено за¬едно с лишаването от свобода. В практиката е прието, че съдът, който решава въпроса за условното предсрочно освобождаване, е длъжен да се произнесе и относно тези наказания. Предвижда се, че условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права (чл. 70, ал. 4). Тази разпоредба означава, че те ще бъдат намалени с толкова, с колкото се намалява и лишаването от свобода. Освен това съдът може въобще да освободи осъдения от изтърпя¬ване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, точка 6 и 7, когато то е наложено заедно с лиша¬ването от свобода. Но ако осъденият извърши в изпитателния срок но¬во престъпление, той изтърпява изцяло наказанието, от което е бил ос¬вободен по ал. 5.
б. Предсрочно освобождаване на непълнолетни. Предсрочното освобождаване на лицата, извършили престъпле¬нието като непълнолетни, е решено различно в зависимост от това да¬ли осъденият е навършил пълнолетие към момента, в който се постано¬вява освобождаването.
- Когато към този момент деецът продължава да бъде непълно¬летен, освобождаването е окончателно и безусловно. Предпоставките то да бъде постановено са осъденият на лишаване от свобода непълно¬летен да се е поправил и да е изтърпял фактически не по-малко от ед¬на трета от наложеното му наказание (чл. 71, ал. 1 НК).
- В случай, че осъденият е навършил пълнолетие към момента на постановяване на предсрочното освобождаване, то се прилага при същите предпоставки.
Но действието на предсрочното освобождаване след навършване на пълнолетието е подложено на същия режим като за пълнолетните (чл. 71, ал. 2 НК). Това означава, че то е условно, със същите изпита¬телни срокове, а при извършено ново престъпление в изпитателния срок ще се прилага разпоредба на чл. 70, ал. 7 НК.
2.3. Надзор и възпитателни грижи при предсрочно освобождаване. Положителното поведение на осъдените, които са ползвали приви¬легията на предсрочното освобождаване, е основание за предположе¬нието, че те са се поправили. Но законът отчита и това, че върху тях не е оказано изцяло възпитателното и поправително въздействие на на¬ложените им наказания. Ето защо разпоредбата на чл. 73 НК предвижда по отношение на тях да се полагат възпитателни грижи и те да бъдат поставени под надзора на специални органи.
По общо правило за пълнолетните надзорът и грижите се възлагат на съответната наблюдателна комисия, а за непълнолетните — на съ¬ответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (чл. 73, ал. 1 НК).
Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените законът възлага на районния съд по местоживеенето им (чл. 73, ал. 3 НК).
3. Помилване. Съгласно разпоредбата на чл. 98, т. 11 от Конституцията на Репуб¬лика България едно от правомощията на държавния глава е да упражня¬ва правото на помилване. Основният закон не уточнява неговото съ¬държание, но то е определено в чл. 74 НК. Тази норма предвижда, че „Президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти на¬ложеното наказание, а смъртното наказание — да опрости или заме¬ни".
а. Помилването е акт на висша държавна милост. По своята наказателноправна същност то винаги е безусловен и окончателен отказ на държавата да изпълни наложено с влязла в сила присъда наказа¬ние. Опростеното наказание не подлежи на изпълнение, а нашето законодателство не допуска отмяна на президентските укази за помил¬ване. От гледна точка на неговия обхват този отказ може да бъде пълен или частичен.
- Свободата на президента да помилва е ограничена от естеството на някои видове наказания, защото не съществува възможност осъдено¬то лице да бъде помилвано. Изложеното се отнася до наказанията кон-фискация, лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 9 и 10 НК и при изпъл¬нено наказание обществено порицание. Останалите видове наказания могат да бъдат опростени изцяло и в такива случаи става въпрос за пълно помилване. На частично опрощаване подлежат само тези видове наказания, които могат да бъдат определяни количествено.
- Единствено смъртното наказание, което вече не съществува в нашата правна система (чл. 36, ал. 3 НК), подлежи на замяна с по-ле¬ко по вид наказание. След неговата отмяна тази възможност беше за¬пазена, за да може държавният глава да реши положението на осъдените на смърт, чието наказание не можеше да бъде изпълнено поради прие¬тия през 1990 г. мораториум върху неговото изпълнение.
б. Президентът на републиката упражнява това свое право, като издава индивидуален указ, който е административен акт. Той не отменя присъдата, а чрез него осъденият само се освобождава от из¬търпяване на наложеното наказание. Следователно фактът на осъжда¬нето не се заличава и помилваният на общо основание се третира като осъждан. Президентът може да помилва по свой почин или да бъде сезиран от осъдения, от негови близки или от когото и да е.
в. доживотният затвор може да бъде само опрощаван, тъй кто този вид наказание не се оп¬ределя в количествени граници и поначало не е възможно неговото частично опрощаване. Най-тежкото наказание - доживотен затвор без замяна, мо¬же да бъде опрощавано чрез помилване само изцяло. Поначало същото важи и за обикновения доживотен затвор, но с уговорката, че след евентуалната му замяна по реда на чл. 38а, ал. 3 НК, срочното лишаване от свобода вече може да се опрощава и от¬части.
4. Особени случаи на освобождаване от изтърпяване на наложено наказание
а. Разпоредбата на чл. 42 НК урежда три особени хипотези за от¬лагане или освобождаване от изтърпяване на наложено наказание, свързани с участието на Република България във военни действия. Под „военно време" следва да се разбира времето от обявяването на война срещу Република България до нейното завършване или от започване на фактически военни действия до тяхното приключване.
- Разпоредбата на ал. 1 предвижда възможността военният съд да отложи до края на военните действия изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като изпрати осъдения в действащата армия. Отлагането се свързва само с едно изискване — осъденият да бъде изпратен в действа¬щата армия. То не е окончателно, нито се поставя някакво условие спрямо осъдения. Поради това отлагането на изпълнението може да се отмени, ако той извърши ново престъпление.
- В случай, че осъденият се прояви като добър защитник на ро¬дината, съдът може да го освободи напълно или отчасти от изтърпява¬не на наложено наказание, като предложение за това се прави от воен¬ния началник. Тогава освобождаването е окончателно.
- Накрая, съдът може и без предложение на началника да осво¬боди напълно или отчасти от изтърпяване на наложеното наказание уволнения от действащата армия поради инвалидност. Здравословното състояние на осъдения е единствената предпоставка за неговото осво¬бождаване от изтърпяване на наложеното наказание. Освобождаването също е окончателно.
б. Освобождаване от изтърпяване на наложено наказание е въз¬можно и по отношение на наказания, наложени за престъпления, кои¬то се преследват по тъжба на пострадалия (чл. 84, ал. 3 НК). Това ос-вобождаване е окончателно, като единственото изискване тук е тъжите¬лят да го е поискал, преди да започне изпълнението на наказанието.