18. Предприемачество и формиране на доход от капитал. Възвръщаемост от капитала. Търсене и предлагане на заемен капитал. Лихва и лихвен процент.

Като капитал могат да бъдат определени всички производствени фактори, с изключение на първичните земя и труд. За разлика от тях, капиталът е произведен производствен фактор и за производствената система се явява като входящ ресурс, и като част от крайната продукция. Вследствие на това отношението между натрупването на капитал и потреблението е взаимоограничително. Отчитането на времевия аспект на потреблението позволява формирането на капитала да се разглежда като отложено потребление. Домакинствата в една изцяло пазарна икономика са заемодатели от последна инстанция за фирмите, които използват спестените от потребителите средства за увеличаване на капиталовия си потенциал. Паричните средства, които стават обект на заемни отношения, основаващи се на очаквания за бъдещо увеличение на дохода, формират финансовия капитал. За отделните икономически субекти между финансовия и реалния капитал не съществува принципна разлика, тъй като за тях единият и другият имат значение само като източник на бъдещи доходи.

За да спестяват хората трябва да бъдат стимулирани, тъй като оценяват стоките и парите толкова по-високо, колкото по-близък е моментът на тяхното получаване. От гледна точка на заемодателите, лихвеният процент е възнаграждението, което те получават затова, че са преотстъпили ползването на един спестен от тях лев на заемополучателите. Рационалният потребител разпределя дохода си така, че размерът на спестяванията му да изравни нормата на времевото му предпочитание с пазарния лихвен процент. Вследствие на това обемът на спестяванията, които домакинствата предлагат на пазара като заемни средства, е нарастваща функция от лихвения процент.

Икономическият смисъл от инвестирането е придобиването на право върху бъдещ поток от чисти приходи. Техен източник са продажбите на допълнителни блага, получени благодарение на направените капиталовложения. За да може да сравнява различни инвестиционни проекти всеки предприемач трябва да определи тяхната нетна настояща стойност. Формулата за нейното изчисляване недвусмислено показва обратната зависимост между нормата на възвръщаемост на капитала и лихвения процент. Инвеститорите ще взимат заеми до момента, в който очакваната пределна норма на възвръщаемост се изравни с пазарния лихвен процент. Вследствие на това търсеното количество капитал е намаляваща функция от лихвения процент.

Капиталовият пазар е институция, която структурира и направлява взаимодействията на спестителите и инвеститорите. Той включва две основни групи канали, по които преминават финансовите средства между домакинствата и фирмите. В групата на каналите за пряко финансиране могат да се разграничат две подгрупи: продажби на дялов капитал и чрез непосредствено взимане на заем. Втората основна група канали, от които се състои капиталовия пазар, са за косвено финансиране, т.е. с участието на финансови посредници.

Като установява равновесни равнища на лихвения процент и обема на заемните средства, капиталовият пазар обезпечава регулярно и автоматично:
- необходимата координация между решенията да се спестява и да се инвестира;
- ефективното разпределяне на капиталовия потенциал на една икономика.