17. Устройство на съвременната държава.

Устройството на държавата зависи в най-голяма степен от формите на управлание и териториалното устройство. В тези две структури се въплъщава самата организация на върховната власт. Там са очертани структурите и порядъка, взаимоотношенията м/у висшите държавни органи. Пак там са заложени механизните на отношенията м/у длъжностните лица и гражданите.
Формите на управление се определят от начина на организация на властта и по-конкретно, според формалния източник. Те биват монархии и републики. При монархията, формален източник на властта се явява една личност – коронованата особа. Главата на Д получава своя пост по наследство, независимо от волята на избирателите. Монархическите режими се делят на абсолютна(СА) и конституционна(Дания) монархия. Докато при първия тип, в ръцете на държавния глава са всички власти, при конституционната монархия правомощията на коронования са ограничени от конституцията. Последният в тип ПС може да се различат два подтипа:
1. Дуалистична монархия(Йордания, Кувейт, Мароко),при която държавният глава държи в ръцете си цялата изпълнителна власт, но законодателните му функции са ограничени от парламента.
2. Парламентарната монархия е формата, доминираща изцяло в Европа. В страни като Дания, UK, Белгия, Испания и др., монарха притежава само представителни функции. В някои случаи коронованата особа има право на вето, но тъй като днешните монарси са образовани личности, те добре разбират онтереса на институцията и много рядко използват това си право. Основните усилия са насочени към подпомагане на парламента, правителството и държавата като цяло, внасяйки стабилност и просперитет в обществото.
Републиката е най-разпространената форма на държавно устройство, а парламентарния режим е явно предпочитаната и разновидност. Изходната точка при анализа на този тип управление е източникът на властта, която се избира от народа. Главна отличителна черта на парламентарната рвпублика е, че правитеството се формира на парламентарна основа. Това означава, че парламентът излъчва и контролира правителството, издава закони, които правителството изпълнява, дава му финансова рамка като гласува бюджета. Това е важна страна на контрол в/у правителството от страна на парламента.
Парламентът поддържа правитеството, има право на вот на недоверие и при успешен такъв, правителството пада и се провеждат нови парламентарни избори. Парламентарната република има една голяма слабост, а именно – крайната зависимост на правителството от парламента. Така при всяка промяна на съотношението на силите в парламента, правителството е засегнато, и ако парламента е нехомогенен както най-често се случва, то е поставено под постоянен натиск.
Втората форма е президентската република, при която президентът е едновременно и глава на държавата и премиер. Той ръководи цялата вътрешна и външна политика и заедно с това е върховен главнокомандващ. Широките правомощия на президентската власт са подплътени с мажоритарния избор, т.е. с избрана пряко от електората личност. Президента назначава членовете на кабинета и ги освобождава. Президентската и парламентарната институции(ако такава съществува) обаче, са напълно независими и не могат да налагат преостановявана на работата си една на друга. Вотът на недоверие към правителството е извън правомощията на парламента, тъй като това е правомощие единствено и само на президента. Фактът, че президентската власт стъпва на здрава основа, говори за стабилността на правителството. Президента може да бъде отстранен само в случаи на антиконституционни действия или при доказани престъпления. Тогава се задейства механизмът на т.нар. импичмънт(тежко политическо престъпление).
Полупрезидентска република(Франция, Австрия, Португалия, Полша, Финландия и др.). Основната идея тук е правителството да се постави под ефективен котрол от страна на парламента и от страна на президента. Последните две институции се избират независимо една от друга. Президента се избира по мажоритарната, а парламента по пропорционалната система(партийната листа). Главата на държавата посочва министър-председателя, като не е задължен да спре избора си на лидера на партията, която е спечелила изборите. Все пак, за да не влезе в конфликт с парламента, президента посочва по правило точно него. Президента ръководи заседанията на парламента. В негови ръце е цялата външна политика, както и върховното командването на армията. Той има право да обявява извънредно положение, може да разпусне парламента, но преди дектрета за разпукане е длъжен да обяви дата за следвашите парламентарни избори. Той няма право да разпуска парламента в условията на извънредно положение в страната. Президента има определени пълномощия по отношение на парламента и при всяко отлагателно вето.
Полупрезидентската република безспорно има добри качества, но притежава и доста недостатъци. Най-често срещан е конфликтът президент – парламент – респективно-правитество. Когато президентът и парламентът са с различна политическа ориентация, въжителството им става трудно, и тази трудност често прераства в политическа криза. Френският опит показва, че в такива случаи съотношението е на страната на президента. Той разпуска парламента и се очаква, че електората ще приеме това като сигнал за парламентарна промяна. Тази нестабилност дава основание на президентската рапублика да се гледа като на по-стабилен държавнополитически модел.