17. Конституцията като основен нормативен акт.

К има характер на основен закон. Това произтича от обстоятелството, че тя е предназначена да регулира всички основни обществени отношения, имащи устойчив характер. На тази основа става възможно по- нататъшното регулиране от обикновени закони. Тази същност на К предопределя необходимостта тя да се приема и изменя от висшия законодателен орган или чрез референдум, при което се изисква квалифицирано мнозинство.
Съвременните К-ии на демократичните страни са преди всичко К-ии, които полагат правните нормативни основи на частното право. Това е така поради обстоятелството, че обществените отношения в демократичните страни са отношения, съставляващи гражданското общество.
Известни са два основни подхода при изработването на К-ии. При единия подход основната цел е да се регулират реално преди всичко държавно - политическите отношения, в резултат на което се създават т.нар. политически конституции. При втория подход на преден план излиза регулирането на обществените отношения, съставляващи гражданското общество, и едва на тази основа получават своята регламентация държавно – политическите отношения. Това са т. нар социални К-ии.
Регламентацията на отношенията, съставляващи гражданското общество, се изразява чрез установени в К естествени права на личността и общностите й във всички сфери на обществения живот. По този начин К придобива всеобхватен характер. Тя не се задоволява само с установяването на държавно – политически К-ии и с регулирането на държавно – политически отношения.
Тъй като гражданското общество е преди всичко сферата на личните интереси, то за да е К действително гражданска, е необходимо естествените права на личността не само да излязат на преден план, но и да заемат централно място в нея. На първо място това се отнася до естествените права на личността в икономическите, социалните, духовните и политическите отношения, съставляващи гражданското общество. В К трябва да се положат основите на връзката между естествените права на личността и позитивното право. По този начин естествените права получават санкцията на позитивното право с всички благоприятни последици за тяхното реално проявление в обществения живот.
За да може обществото да се развива върху принципите на правовостта, е необходимо самото позитивно право и но първо място К да установява и гарантира обективно необходимата равно мяра на свободата на личността и нейните общности. К трябва да се основава първично и от начало до край върху обективното изискване за неприкосновеност на правото на свобода. Втората част от К също следва да се основава първично върху това изискване, в случая от страна на държавната власт. По този начин К получава същността и съдържанието на основна харта на свободата на личността във всички области на обществения живот.
Реалното проявление на естествените права е невъзможна без изпълнението на естествените задължения на личността. Ако в основата на естествените права стои правото на свобода, то в основата на естествените задължения стои задължението за ограничение на личността. Последното трябва да бъде разбирано в класическия смисъл като разпростиране на естествено необходимата свобода на личността до там, от където започва свободата на другата личност. Ненарушаването на естественото право на другиго е основното в естествените задължения на личността. Това е базата, върху която се изгражда разбирането за юридическите задължения не като ограничител на свободата на личността, а като гаранция за реалното проявление на нейните естествени права. Отразяването в К на естествените задължения на личността дава възможност те да участват в установяването на юридическата мяра на свободата на личността.
Съвременното свободно гражданско общество се основава върху правото на личността на свободен избор за участие в различни по характер отношения на собственост. Оттук произтича необходимостта от конституционна закрепване на това право на личността. Начинът на конституционна уреждане на правото на собственост е свързан пряко с пазарните отношения на гражданското общество. От установените и гарантирани в К права на личността и нейните общности да владеят, ползват и да се разпореждат с обектите на собственост, започва правно – регулираната пазарна икономика.
Частта от К, която се отнася до гражданското общество, полага основите на частното право. Гражданската част на К е основата, върху която частното право се обособява като дял на правната система, установяващ и гарантиращ правната мяра на свобода на личността и нейните общности в отношенията, съставящи гражданското общество. К трябва да полага основите на либерално – социално частно право, съответстващо на необходимата либерализация на първо място на икономическите отношения и на минимума социална сигурност на всички личности.
Създаването на конституционните основи на свободното гражданско общество е съответстващото го частно право е предпоставката държавно- политическата част на К да полага основите на качествено ново публично право. То трябва да се изгражда като дал от правото, което конституира конституциите на демократичната правова държава, установява пределите на държавната власт и гарантира сигурността на личността и нейните общности.
К трябва да установява онази равна мяра на свободата и пределите на държавната власт, които не може да бъдат изменяни от обикновените закони. Това е условието К да може да полага реално основите на разделеността на правото на частно и публично.