16. Пазар на факторите на производство - търсене и предлагане на факторите на производство. Ценообразуване. Разпределение на доходите.

Теорията за факторния пазар е неразделна част от теорията за функционирането на пазара като цяло и пазарния механизъм. Тя спомага не само да се разберат особеностите на търсенето, предлагането и ценообразуването на факторите на производството, но и да се разкрие механизма, по който се формира основната част от доходите на техните собственици.

Основните особености на търсенето на производствените фактори са:
- производният от търсенето на произвежданите стоки и услуги (вторичен) характер;
- взаимната зависимост от обусловеност на търсенето на отделните групи производствени фактори;
- връзката на търсенето на даден фактор с пределната му производителност и оттук с пределния приход от продукта.

Кривата на търсене на даден фактор е кривата на пределния приход от неговия продукт, а закупеното количество е онова, при което пределния приход е равен на пределния разход за него.

Спецификата на предлагането на производствените фактори произтича в най-голяма степен от подвижността, мобилността им, разбирана както като физическа величина, така и (преди всичко) като способност да се избира най-ефективната между алтернативните форми на стопанска употреба. Решенията за промяна в предлагането на дадения фактор, неговият собственик взема най-вече под влияние на динамичните ценови различия на различните пазари.

Както и на стоковите пазари, равновесната цена на факторните пазари е резултат от взаимодействието и баланса на общото търсене и предлагане на дадения фактор. Тя е променливата величина, която при съответното закупено количество определя развнището на факторния доход. Основните елементи на последния са трансферният доход и чистата икономическа рента. Количественото отношение между тях се определя от еластичността на предлагане на фактора. От своя страна величината на трансферния доход е онази, която оказва влияние върху решенията на отделния собственик да предложи своя фактор на един или друг пазар, за дадена или друга алтернативна употреба. Чистата икономическа рента възмездява допълнително направените разходи, вследствие на които съответният фактор е придобил по-добри или уникални качества и свойства в сравнение с дургите.

Неокласическата теория за факторните доходи логически може да бъде продължена с теорията за функционалното разпределение на създадения доход. Според нея всеки собственик на производствен фактор получава доход, пропорционален на приноса на неговия фактор в общия доход. Разбира се, това е една теоритична, идеална схема на разпределение, която може да се прояви в условията на съвършено конкурентни пазари на факторите на производство. Последващият анализ на реалните факторни пазари спомага по-конкретно да се разкрият особеностите и механизмите на разпределение на доходите между участниците в производството.