16. Правна норма и оценка

Оценката е резултат от съзнателна човешка дейност. Оценката е субективен акт на човека (социалните субекти), субективно отражение на съществуващата обективна ценност. Чрез оценката субектът приема нещо за ценност или неценност. Оценяването е сравняване, преценяване, съпоставяне, сортиране, класифициране на явленията от обективната действителност с оглед на някакъв външен за тях критерий.
Ако този критерий е полезност по отношение на удовлетворяването на човешките интереси и потребности, тогава оценяването завършва с мнение за ценност (полезност) или неценност (неполезност) на съответното явление.
Оценяването е динамичен, непрекъснат процес. Развитието на човешките потребности и интереси води до промени в оценката и до развитие на благата и на ценностите.
Различните субекти извършват, дават различни оценки на едни и същи явления от обективната действителност. Няма пряка зависимост между положителна оценка и благо, както и между положителна оценка и ценност. Някои субекти могат да възприемат като благо, като ценност, да дават положителна оценка на явления, които традиционно не се възприемат от повечето субекти като такива (наркотици, алкохол и пр.).

>> Благата:
Благото е нещо различно от ценността. Благо са тези явления от обективната действителност, чието наличие е полезно за удовлетворяване на човешките потребности (законни интереси). Благата са явления от обективната действителност, които обективно (наистина, в действителност) удовлетворяват (задоволяват) обществено и позитивноправни признати потребности и интереси на социалните субекти (отделните индивиди, социалните групи, обществото като цяло и Човечеството като цяло). В понятието "благо" изпъква обективното в явлението от обективната действителност, това, че той е полезен. Благата са най-често вещи (предмети), но могат да бъдат и социални права, психологически преживявания или други социални явления. Да бъде дадено явление благо е обективно качество, а не субективно мнение.
В понятието "ценност" пък на преден план изпъква субективното, положителната оценка от субекта. Благото е категория, която набляга повече на материалната страна на нещата, докато ценността като категория набляга повече на идеалната.

>> Оценъчното познание:
Познанието по начало е процес, различен от процеса на оценяване. И двете са отражение на действителността, и двете са проява на съзнанието, и двете са психологически процеси. Познанието завършва с истина, оценяването завършва с оценка.
Все пак няма китайска стена между тях. В крайна сметка оценките са спецефичен вид познание - оценъчно познание.

>> Структура на оценката:
Оценката кято явление от обективната действителност има четири компонента:
а) субект - този социален субект, който извършва оценката;
б) предмет - това, което се опознава; посочва спрямо кое социално явление се извършва;
в) основание - причините, мотивите, целта, поради които се извършва;
г) характер - положителен или отрицателен резултат; зависи от това, с какъв извод завършва - положителен, тогава явлението е оценено като ценност, или отрицателен - тогава явлението е оценено като неценност.

>> Видове оценки:
а) според субекта;
б) според обекта;
в) според времето;
г) според характера им;
д) според основанието им;
е) според обхвата им (на цялото човечество, на позитивното право (официална оценка), на обществото (господстваща оценка), на дадена социална група и на отделния индивид (субективна, лична оценка).

>> Значение на оценките за правото:
Правото (в частност позитивното), също както морала и справедливостта, е оценъчно явление. Нормите (в т. ч. правните) са оценки. Те съпоставят многото възможни варианти за поведение на социалните субекти, преценяват ги и избират един от тях за ценност, като го превръщат в задължителен.
Оценките, благата и ценностите имат значение и си взаимодействат с всички социални норми. От особено значение обаче е тяхното взаимодействие с правните норми.
Правото не може да съществува без взаимодействието си с оценките и ценностите. Правните оценки и правните ценности имат регулиращо значение. Правните норми стават ценности и обект на оценка. Правотворчеството и реализацията на правото са освен всичко друго и оценъчна дейност. Оценките в сферата на правото водят до квалификация на оценяваните факти като ценности или неценности. А правнонормативното закрепване на тези оценки и ценности предопределя ценността на самото право.
Правните норми обаче не са само оценки.
Самата оценка е междинна категория, междинно явление. От едната нейна страна е съществуващото, от другата нейна страна - дължимото. Чрез оценката се квалифицират нещата (явленията от обективната действителност) като ценности или неценности.
Правната норма пък като явление предписва постъпки, дава модел за поведение.