16. Вътрешна организация на парламента. Ред за дейност на парламента

Парламентите осъществяват своята дейност на сесии и заседания. Повечето парламенти са постоянно действащи органи като периодите на техните редовни сесии често пъти са фиксирани в някакъв нормативен акт (конституция или правилник за организация на парламента). Сесиите биват редовни и извънредни. Обичайно парламента се свиква на сесия от държавния глава, най-често по предложение на някой друг субект (например квота депутати). Някои конституции предвиждат възможността и за самосвикване на парламента чрез неговия председател ако държавния глава не го е свикал. Повечето конституции не допускат саморазпускане на парламента. Парламента се разпуска с изтичането на неговия мандат или предсрочно. Сесиите са подразделени на заседания. Последните също биват редовни и изънредни, открити и закрити, пленарни заседания и заседания на комисиите. За да функционира парламента е необходимо наличието на съответен кворум и мнозинство. Кворума означава минимален брой депутати, които трябва да са налице, за да може парламента да заседава, а мнозинството е необходимия брой депутати, за да бъде прието определено решение. Най-често кворума е повече от половината от всички депутати, а е възможно кворума да бъде и квалифицирано малцинство. Мнозинствата биват абсолютни, квалифицирани, обикновени.
Способи за гласуване:
2 основни вида  явно и тайно гласуване.
Способи за явно гласуване: чрез вдигане на ръка, с карти, чрез ставане на крака, с викане.
Способи за тайно гласуване: най-често чрез бюлетина.
Във Великобритания съществува една особеност. Парламента е разделен на партия на мнозинството и опозиционна партия, която официално носи наименованието опозицията на негово/нейно величество. Тази опозиция има правото да формира т.нар. кабинет в сянка, а лидера на опозицията е министър председател в сянка.

Процедура.
Дебатите се базират върху 2 принципа:
1.редуване на теза и контра теза;
2.участието в дебатите трябва да бъде пропорционално на големината на партиите.
По принцип дебатите в повечето парламенти се ръководят по начин стриктно предписан в правилника. Във Великобритания обаче имаме относително свободно водене на дебати. Там speaker-a е относително свободен да направлява хода на дебатите. Чрез тези процедури председателите на парламентите могат да насочват дебатите с оглед на постигането на определени цели. Във Великобритания има т.нар. техника на гилотината  предварително се фиксира време за дебата. Идеята е да може да се приемат по-експедитивно определени мерки. Друг способ е кенгуруто  speaker-a на парламента може да подбира по кои въпроси да се дебатира. Друга техника е „the catch the speaker’s eyes”  speaker-a дава думата на избрания от него депутат т.е. той става активен модератор на дебатите. Във Франция правителството може да предлага дадени закони да се приемат в определен срок от време.