16. Правова и социална държава.

Правовата държава(Д) е реалното въплъщение на идеите и принципите на конституционализма. В основата на този тип Д е заложен стремежът, гражданинът да бъде защитен от евентуални своеволия на Д органи или, както казва Монтескьо. “от терора на Д”. Взаимоотношенията м/у гражданите и властта се определят в първа част от К. Тя потвърждава приоритета на човешките права. Те не могат да бъдат нарушени от действията на Д органи с никакви Д разпоредби.
ПД е създала граници за ефективен контрол от страна на гражданите в/у властта, Д органи и институции, чрез практическата реализация на идеите на Монтескьо за разделение на властите. Независимия съд е призован да защити примата на правото. То се разпространява в еднаква степен в/у всички институции – Д и обществени. Древногръцкия архон Солон(VIв.пр.Хр.), говори за “власт на закона, еднакъв за всички граждани”. Концепцията за ПД в нейния съвременен вид се появява през периода XVII-XIXв. Основните идеи са заложени в трудовете на Джон Лок и Монтескьо, които по-късно са доразвити и обогатени от Им.Кант, Хегел, Джеферсън, Пейн. Концепцията има различни варианти в историческите епохи. Различията в най-голяма степен са свързани с появата на гражданското общество и със спецификата на неговото възникване и развитие.
Гражданското общество е голямата тема на нашето време. Понятието се употребява в тесен и широк смисъл. В широк смисъл, това са всички институции, които не са свързани с държавата. Това са организации и сдружения, които са автономни. В тесния смисъл, гражданските общества са свързани с ПД. Те не съществуват един без друг и взаимно се предполагат. Гражданското общество представлява многообразие от неопосредствани от държавата взаимоотношения на свободни и равноправни индивиди, поставени в условията на свободна конкуренция. Това e сфера на свободна игра на частни интереси, където присъствието на Д е ненужно и неприемливо. Гражданското общество се сформира спонтанно като резултат от разкрепостяването на индивидите. Това е процес на превръщането им от поданици в граждани-собственици с усещане за независимост, стабилност и просперитет.
Гражданското общество има сложна структура. Тя включва както икономически връзки, така и етничестки, религиозни и естествено политически взаимоотношения. В условията на ПД, по отношение на гражданите действа принципа ”разрешено е всичко, което закона не забранява”. Единственият ограничител на свободата, който не позволява тя да се пренесе в анархия са свободата и правата на другите хора. Това означава, че правовата държава не създава абсолютна свобода за личността. Свободата на всеки индивид свършва там където той започва да нарушава свободата на другите.
ПД е велико завоевание на правно-политическата мисъл. Радетелите на този модел са вярвали, че свободната конкуренция, разкрепостяването на личността, пазара, неизбежно ще доведат обществото до масово благоденствие. Най-големият радетел на тази мисъл е Адам Смит – най-яркият представител на класическата боржуазна либерално-политическа икономика. Той е считал, че свободният индивид и пазарът са в състояние да се развиват, а пазарната система да се самоусъвършенства до степен, когато ще представи изобилие от материални блага и такива явления като недоимък и лишения ще останат в миналото.
Какво поднася социалната практика?
На различните етапи, в различна степен пазарната икономика и свободната конкуренция започват да създават крайни форми на имуществена диференциация. Има благоденствие, граничещо с неразумен разкош, но за опеделени групи, които винаги са малцинство. Изправени пред това явление, допълнено от кризи и икономически сътресения, учените се опитват да намерят изход, като възможност за преодоляване на ограничеността на ПД, в смисъл, освен правов ред и еднакви права за всички, да се гарантира и социален статус на хората. Идва идеята за социална държава(СД). Така първопричината за появата на концепцията СД е фактическото неравенство м/у хората, и то главно в имуществен план. СД – това е институцията, която се стреми да предостави на всички граждани достойни условия за съществуване, социална защитеност и гаранция на техните права. В основата стои идеята за социална справедливост, а дешифрирано това понятие означава справедливо разпределение на благата. Практиката показва, че не е достатъчно чрез основния закон и нормативните актове да се предоставят на гражданите право на труд, жилище, здравеопазване, образование и т.н. Има потребност от ликвидиране на икономическите бариери, които спират хората да се ползват от тези права.
Общи черти и различия м/у ПД и СД. М/у тях има един важен общ момент – грижата за гражданите, гарантиране на свободата, сигурността с/у вмешателството в частния живот на гражданите, с/у всякакви форми на насилие – особено физическо. Разликата е в това, че отговорностите и задачите на правовата държава свършват до тук. Големият акцент на ПД са свободата, сигурността и неприкосновеността на гражданските и човешките права. Социалната политика слага ударение в/у материалните условия, икономическите предпоставки, които превръщат свободата и равните права във фактическо състояние. При ПД компетенцията на основната институция свършва със защитата на правата и свободите. ПД не предполага намесата на институцията в икономическия живот на хората, не предполага функции като регулиране на икономичеките процеси, още по-малко възможност за осъществяване на преразпределението на благата. За СД пък, точно това е характерно. Тя регулира и преразпределя, за да реши две големи задачи: осигуряване на благата за достоен начин на живот на всеки гражданин и удържане на диферецияцията в приемливи за обществото граници.
В чисто политически план , ПД се най-често се свързва с либералните идеи. СД пък, се поставя до социалдемократичнита политика. Названието подсказва, че са със социална ориентация. Като реализация на СД най-често се посочва Швеция и Шветската Социалдемократичната Работническа Партия, задно с името на Улф Палмер. В наши дни СД не бива да се свързва със социалдемократическата програма. Тя се явява потребност и е във възможностите на всички развити страни. СД е желано от всички постижение, но е много трудно осъществимо. За такава държава и политика се изискват колосални политически ресурси, което означава че е във възможностите на най-богатите и развити общества. Другите могат да се опитват да вкарват елементи на социална държава в границите на възможностите си.
Какви тенденции се очертават в развитието на модерната държава?
В литературата все по-широко се анализира т.нар. екостадий и се формира представата за бъдещо развитие в тази посока. По същество това е идеята, политиката на държавата да бъде ориентирана към предоставяне на възможност на гражданите за природосъобразен начин на живот. Ориентацията е към т. нар. ексзистенциални права на гражданите. Това ще рече предпоставките, които дават възможност човекът да се съхрани като индивид, ето това е екостадий – да прекрачи от сициалната държава към тази, която защитава ексзистенциалните права.
Освен екостадия, в литературата широко се коментират очертани две тенденции в развитието на модерната държава:
1. Етатистка тенденция – тенденция към превръщане на държавата в регулатор, определяща живота на гражданите, т.е. поставящ всичко под контрола на държавата. Искат се бързи, компетентни решения, следователно това е тенденция към на нарастване ролята на държавата.
2. Деетатизация – по-нататъшно освобождаване на обществото от присъствието на държавните институции. Това става само по пътя на развитие на гражданското общество. Такава степен на развитие се характеризира с пълен контрол на гражданското общество над държавните органи. Голяма част от общественозначимите решения ще се вземат в структурите на гражданското общество.