17. Наказанието лишаване от свобода.

НАКАЗАНИЯ СЪС ЗАСЯГАНЕ СВОБОДАТА НА ОСЪДЕНИЯ
Съдържанието на тези видове наказания е свързано с принудител¬но засягане на едни или други елементи от свободата на осъдения, т.е. на съвкупността от всички права, признати на гражданите от Конститу¬цията, международните договори и законите на страната, както и въз¬можността за тяхното упражняване.

І. ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
1. Същност на лишаването от свобода. Наказанието лишаване от свобода е принудително изолиране на осъдения в специални места, при което се ограничава възможността му да се придвижва свободно в пространството и да определя сам своя режим на живот, ограничават се социалните му контакти, както и възможността да упражнява някои от правата си, когато последното е несъвместимо с характера на това наказание.
а. Преди всичко лишаването от свобода е едно ограничаване въз¬можността на осъдения да се придвижва свободно в пространството, което се постига чрез изолирането му в специални места - затвори, поправителни домове за непълнолетните и трудово-поправителни общежития.
б. чрез лишаването от свобода се ограничава и възможността на осъдения сам да определя своя режим на живот. В местата, където той е изолиран принудително, съществува задължите¬лен режим на труд, почивка и други занимания, определян не от него самия, а от администрацията на тези места въз основа на закона.
в. Ограничаването на социалните контакти на осъдения е третият елемент на този вид наказание. В по-голямата част от времето те са със затворническата администрация и с другите лишени от свобода. Единствените контакти, за които не се предвиждат ограничения, са тези със защитника на осъдения.
г. Наказанието лишаване от свобода винаги се налага за определен срок. Минималните и максимални размери са посочени общо в зако¬на. Според правилото на чл. 39, ал. .1 НК лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години. Но разпоредбата на ал. 2 предвижда, че е възможно по изключение наказанието лишаване от свобода да бъде за срок до тридесет години. Това е допустимо при замяна на доживотен затвор, в случаите на увеличаване общото най-тежко наказание за съвкупност от престъпления на основание чл. 24 НК, когато се определя общо наказание при общ рецидив по 27, ал. 1 НК, както и за някои особено тежки умишлени престъпления, при условие, че това е специално предвидено в Особена¬та част на кодекса.
2.Положителни и отрицателни особеност на лишаването от свобода
а. Няколко са положителните особености на този вид наказание
- то дава най-големи възможности за постигане на всички цели на наказанието по чл, 36, ал. 1 НК. По-специално трябва да се отбележи, че в сравнение с наказанията, които не засягат свободата, при изпълнението на лишаването от свобода най-ефикасно се ограничава възможността на осъдения да извърши ново престъпле-ние.
- От друга страна възможността за количествено отмерване срока на лишаването от свобода и степента на засягане правата на осъ¬дения чрез различията в режима на неговото изпълнение подчертават и възмездния характер на това наказание.
б. Но наказанието лишаване от свобода има и своите отрицателни особености.
- осъденият се изолира от останалата част на обществото, понякога за твърде дълго време. Това води до загуба на навиците за нормално общуване и участие в обикновения живот.
- осъденият попада в среда, която може да окаже върху него и значително отрицателно въздействие. Така например не е тайна, че местата за лишаване от свобода са своеобразни „школи за престъп¬ност", в които се обменя престъпен опит от всякакъв вид.
- на практика, чрез неговото изпълнение често се стига до засягане интересите и на трети лица, които нямат нищо общо с извършеното престъпление, но които са свързани с дееца, като например тези на не¬говите близки.
3. Режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
Режимът за изтъппякане на наказанието лишаване от свобода е съвкупността от онези законосъобразни мерки, които се прилагат спрямо осъдения и чрез които се осъществява съдържанието на това наказание. Той включва: степента на изолация, характера на охраната, обзавеждането на спалните помещения, участието в различни видове труд, формите на възпитателна работа, броя на колетните пратки, писмата и свижданията, времето за разходка и сумите за задоволяване на лични нужди (чл. 44, ал. 1 ЗИН).
В зависимост от посочените мерки и съчетанието между тях в чл. 43, ал. 1 ЗИН са предвидени четири вида режим: лек, общ, строг и усилено строг. Първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се опреде¬ля с присъдата, освен ако не се касае до условно осъждане. Определянето на режима става в зависимост от вида на престъплението (умишлено или непредпазливо, рецидив и т.н.), размера на наложеното наказание, от това дали осъденият е пенитенциарен рецидивист, както и от неговата лична обществена опасност. Първоначалният режим в последствие може да бъде променян.
4. Задължение за полагане на общественополезен труд
Към съдържанието на наказанието лишаване от свобода трябва да отнесем и предвиденото в чл. 41, ал. 1 НК задължение за осъдените да полагат общественополезен труд през времето на неговото изтърпя¬ване. Чрез него се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.
Във връзка с посоченото полагане на общественополезен труд при изтърпяването на наказанието лишаване от свобода трябва да се посочат няколко особености.
а. Преди всичко разпоредбата на чл. 41, ал. 1 НК е императивна, т.е. полагането на този труд задължително съпровожда изтърпяването на наказанието. Това означава, че лишените от свобода са длъжни да работят, а системното им отклонение от общественополезен труд е основание за отмяна зачитането на работните дни. Същевременно държа¬вата пък е длъжна да им осигури подходяща работа, която да бъде съ¬образена с особеностите на наказанието.
б. Зачитането на работните дни за намаляване срока на наказание¬то също е задължително и става по силата на самия закон. Това след¬ва от императивния характер на разпоредбата на чл. 41, ал. 3 НК, как¬то и от това, че възможността за отмяна зачитането на работните дни е уредена като изключение от правилото (чл. 41, ал. 4 НК).
в. законът предвижда възможност съдът да отмени изцяло или отчасти зачитането на ра¬ботните дни от последните две години преди извършване на последното нарушение (чл. 41, ал. 4 НК), ако с поведението си той покаже, че не се поправя, формите на отрицателно поведение, които са основание за такъв извод, са изчерпателно посочени в закона: системно отклонение на осъдения от общественополезен труд, извършване на умишлено престъпление по време на изтърпяване на наказанието или тежки на¬рушения на установения ред.
г. За положения труд осъденият следва задължително да получи и възнаграждение (чл. 41, ал. 1 НК).

II. ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР
1. Същността на наказанието доживотен затвор е определена в чл. 38а, ал. 1 НК като принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Както при срочното лишаване от свобода и тук става въпрос за принудително ограничаване на възможността осъденият да се придвижва свободно в пространството. Изложеното по-горе относно огранича¬ването и на другите права на осъдения при наказанието лишаване от свобода важи и за доживотния затвор.
Наред с това обаче трябва да се отбележат и някои съществени различия между тези два вида наказания.
Първото от тях е, че по общо правило изолацията на престъпника е до края на живота му. Очевиден е превантивният характер на това наказание, защото с него се цели преди всичко максимално ограничава¬не на възможността осъденият да извърши ново престъпление.
На второ място трябва да се отбележи, че за осъдените на доживо¬тен затвор не се предвижда задължение за полагане на общественопо¬лезен труд. Законът не забранява това, но за държавата не съществува задължението да осигури възможност за упражняване на труд. А разпо¬редбата на чл. 38а, ал. 4 НК изрично постановява, че по време на из¬търпяване наказание не се зачитат работни дни. Иначе и не би могло да бъде, като се има предвид, че няма определен срок на наказанието.
б. Налагането на наказанието доживотен затвор е ограничено в зависимост от извършеното престъпление. Тези ограничения ще бъдат разгледани във връзка с видовете доживотен затвор.
в. Накрая трябва да се посочи, че наказанието доживотен затвор се изтърпява при специални условия на изолация и това го прави из¬ключително скъпо.
2. Видове доживотен затвор
а. Доживотен затвор с възможност за замяна с лишаване от свобода
- При въвеждането на доживотния затвор през 1995 г. законода¬телят прие, че лицата, на които това наказание може да бъде наложено, поначало са поправими. Поради това и разпоредбата на чл. 38а, ал. 3 НК предвижда, че доживотният затвор може да бъде заменян с лиша¬ване от свобода за срок от тридесет години. Единствената предпоставка за това е осъденият да е изтърпял най-малко двадесет години от нака¬занието. Сега не е ясно кой орган е компетентен да направи тази замя¬на.
- Наказанието доживотен затвор, който може да бъде заменян, може да бъде налагано само при условие, че „извършеното престъпле¬ние е изключително тежко" (чл. 38а, ал. 2 НК). Използваният в закона израз „изключително тежко престъпление" не е правилен, защото понятието „тежко престъпление" е определено в чл. 93, т. 7 НК в зависи¬мост от предвиденото наказание - такова, за което по закон се пред¬вижда лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Така не става ясно кой е критерият за преценка на „изключителната тежест" на престъплението.
б. Доживотен затвор без замяна
Този втори вид доживотен затвор беше възприет през 1998 г., за да замени смъртното наказание. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 2 НК доживотен затвор без за¬мяна може да бъде предвиждан за най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления. При това този вид доживотен затвор е обявен за временна и изключителна мярка.
- Същността на това наказание вече беше посочена — принуди¬телното изолиране на осъдения до края на живота му в местата за из¬търпяване на наказанието лишаване от свобода. 3а разлика от другия вид доживотен затвор, тук вече отпада всяка възможност за замяна на наложеното наказание с лишаване от свобода за определен срок. Така осъденият никога не може да възвърне законосъобразно свободата си, освен при амнистия или ако бъде помилван.
- Доживотният затвор без замяна е обявен за временна мярка. Като се има предвид, че това става единствено чрез замяна на вида на¬казание в текста на чл. 37, ал, 2, очевидно законодателят е имал пред¬вид същото, което важеше за смъртното наказание — че след време ще отпаднат условията за неговото използване като вид наказание.
- Правото на държавата да наложи наказание доживотен затвор без замяна е ограничено от особеностите на конкретното престъпление. И от тези на неговия извършител. С оглед особеностите на конкретно извършеното престъпление разпоредбата на чл. 38, ал. 1 НК изисква то да е изключително тежко и посочените в чл. 36 цели на наказанието да не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание. По същество това означава, че деецът е непоправим, че конкретната негова обществена опасност и тази на деянието са изключително високи (което налага завинаги да се ограни¬чи възможността да извърши ново престъпление) и че целите на гене¬ралната превенция също не могат да бъдат постигнати дори и с дожи¬вотен затвор по чл. 38а НК.
С оглед особеностите на субекта на престъплението разпоредбата на чл. 38, ал. 2 НК ограничава приложното поле на доживотния затвор без замяна, като отчита възрастта по време на извършване на престъп-лението, а когато последното е извършено от жена - нейната бремен¬ност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата. Съображенията за тези ограничения са от хуманно естество.