16 Особени случаи на правосубектност

Светият престол
Неправилно Светият престол се замества с Ватикана. Ватикана е само част от Рим, където се разполага основният комплекс от здания на Светия престол.
Светият престол притежава черти, които го сближават с държавите като субекти на МП. Има свое население, което е около 1 000 души, официален език е италианският, за документи по въпросите на култа – латинският. Валутата е отделна от италианската и се обменя в съотношение 1:1 с нея. Ватикана осъществява свои радиопредавания, издава свой вестник. Разполага със своя армия – швейцарска гвардия, както и с полициа и жандармерия. Светият престол поддържа дипломатически отношения с над 100 държави. Работи активно в Международната агенция за атомна енергия и в Международния съюз за далекосъобщения. Постоянен наблюдател е в ООН, МОТ, ЮНЕСКО.
Основанията за правосубектността на Светия престол са характерни само за него. Тези основания могат да бъдат определени като частично договорни, частично обичайноправни.
За един продължителен период от време Светият престол е бил неоспорим субект на МП. Папската държава прекратява своето съществуване след обединението на Италия, съгласно резултатите на плебисцит, проведен на 20.10.1870г. Независимо от това, папската власт не признава това положение и папата разглежда себе си като пленник в град Рим. Едновременно с това едностранно Италианското кралство гарантира някои права на папската власт, закрепени в закон на 13.05.1871г. Съгласно този закон папата се ползва със свобода в международните си отношения, установява дипломатически отношения, има свобода на пубилкациите по цялата територия на кралството, ползва се с неприкосновеност на документи и архиви и т.н. Това положение продължава до 1929 г., когато са сключени Латеранските споразумения. Тези споразумения се състоят от три договора – първият е конкордат, т.е. споразумение за католическо вероизповедание в Италия. Вторият е финансов договор, а третият – Латеранският договор, който урежда международното положение на Светия престол.
Латеранските споразумения са включени в Конституцията на Италианската република от 1947г. Съгласно нея, отношенията между държавата и католическата църква се определят от Латеранските договори, изменения на договорите не изискват изменения в Конституцията.
В известен смисъл Светият престол излиза извън рамките на международното право. Неговото влияние и политическо значение са безспорно по-важни, отколкото правното им отражение. Всички права, които ползва Светият престол, всички привилегии и имунитети, са подчинени на по-висока цел – да гарантират дейността на Светия престол като дуковна институция. Именно духовният аспект е определящ и най-важен, когато се говори за Светия престол.

Много малки държави
Днес съществуват около 190 независими държави. Измежду тях немалък е броят на малките страни. Само по себе си “много малки държави” е неясно, в международното право няма норма относно минималната държава, територия или население, нито в практиката, нито в научната литература има общо становище.
Най-общо те могат да бъдат описани като държави с много малка територия, малочислено население и незначителни икономически ресурси. Приема се, че държави-джуджета са тези с територия под 1000 кв.км., защото независимо от размера си някои от тях имат голямо стратегическо значение – Малта, Сингапур, Бахрейн – и оказват влияние върху световната политика – Люксембург, Ватикана/Светия престол – и икономика – Лихтенщайн, Монако.
Спорът започва още с това, дали въобще са държави.
Критерии, за да се определи съществуването на държава:
Приемането на тези държави за членове на ООН. В ООН има изискване да се приемат само държави, затова и членството би представлявало едно мнение на всички държави за притежаването на качества на държава и следователно на субект на международното право. Но този критерий е несигурен, въпросите на членството се влияят от политически съображения.
Минидържавите могат да бъдат разделени на две групи:
Държави, които са отстъпили част от своя суверенитет в полза на друга държава – Монако, Сан Марино, Лихтенщайн.
Държави, които притежават самостоятелно всички атрибути на суверенитета – Науру, Малта, Сингапур, Бахрейн. Повечето от тях членуват в ООН.

Свободни градове
Понякога като субекти на МП или като притежаващи определен обем правосубектност се посочват свободните градове. Примери за това са Краков (1815-1846г.г.), Гданск (1920-1939г.г.), Триест (1947-1954г.г.).
Примери:
С Версайския мирен договор Гданск (Данциг) се откъсва от Германия и се обявява за свободен град. Полша упражнява специални права по отношение на града: ползва пристанището, корабоплаването по река Висла, контролира ж.п. линиите, представлява Гданск в международните отношения. Гданск сам изработва своя конституция, одобрена от Обществото на народите. Съветът на ОН назначава Върховен комисар с широки правомощия да контролира цялата администрация на града, да представлява Обществото на народите и да действа като първа инстанция при спорове между Германия и Полша. Данциг съществува като свободен град до началото на Втората световна война.
Триест е предаден по силата на Сен-Жерменския мирен договор с Австро-УНгария на Италия. През 1945г. е зает от англо-американски части и от 1947г. Триест е поставен под непосредственото наблюдение на Съвета за сигурност на ООН и се управлява от губернатор, назначаван от ООН. През 1954г. по силата на договор между Италия и Югославия градът окончателно преминава под управлението на Италия.

Свободните градове имат свои територя, население, известна независимост от останалите държави и други белези на суверенна държава. Може да се приеме, че те притежават международна правосубектност, която, обаче, е вторична, производна на договорите, посилата на които са създадени.