15. Право и цел

1. Понятие за цел.

1.1. Същност на целта.
Целта е явление от обективната действителност, което има субективно битие. Тя се формира и съществува в съзнанието на правните субекти. Тя е един от елементите на съзнанието, в който се отразява обективната действителност. Тя е един от елементите на субективната страна на деянието, наред с мотивите и решението (а също и вината при неправомерните и противообществени деяния). Целите е елемент от общественото съзнание, които се отразяват, подкрепят и развиват от социалните норми.
Целта е субективно явление. Тя е продукт на съзнанието. Разнообразието на целите е обусловено от разнообразието в интересите. Затова именно Р. Йеринг изследва едновременно и интереса, и целта в правото.
Целта се формира и съществува в съзнанието. Тя е елемент от съзнанието.

1.2. Съдържание на целта:
Съдържанието на целта включва в себе си интелектуални и волеви моменти (страни, черти, характеристики):
а) интелектуалните моменти се състоят в това, че целта представлява психологически процес на осъзнаване на:
- обективната действителност, в т. ч. интересите на правния субект;
- направлението на поведението на правния субект;
- резултата от поведението на правния субект.
б) волевите моменти се състоят в това, че целта представлява психологически процес на избор на начините, средствата и условията за постигане на резултатите от поведението на правния субект, удовлетворяващи неговите интереси.

1.3. Определянето на целта като психически процес.
От психологическа гл. точка целта е един от елементите на психическата страна на деянието. В деянието се разграничават
а) психически елемент (мотиви, цел и решение);
б) физически елемент (действие и бездействие).
Психическата (вътрешната, съзнателната) страна на деянието съдържа следните елементи:
а) мотиви - това е познавателен процес на опознаване, на осъзнаване на интересите и потребностите на правния субект. Това са вътрешните подбуди, осъзнатите потребности, граничния, периферийният, началният елемент на психическата страна на деянието. Намира се на границата с потребностите на човека. Представляват сложен психологически процес, протичащ във времето. Обикновено действуват система от мотиви, като може е един от тях да е основен. Мотивите имат стадии (форми на проявление): влечение, стремеж, желание и искане. Мотивите имат ролята на подтикващ фактор, на психологически движещата сила на деянието;
б) цел - това също е познавателен процес, насочен към осъзнаване на начина, средствата и условията, по които могат да се задоволят потребностите на социалния субект. Това е психологически процес, който има качествената характеристика на фактор, определящ направлението на деянието чрез избор и конкретна представа за неговия резултат и начините, средствата и условията (мястото, времето и обстановката) за неговото постигане. Целта е направлението на поведението. Целта е осъзнаване на направлението на поведението и на неговия резултат. Целта определя насочеността на деянието към конкретен резултат. Може да има и система от цели, една от които е основната. Целта граничи непосредствено с мотива;
в) решение - това е волеви процес, насочен избор на целта, начина, средствата и условията на нейното постигане. В този процес към вече достигнатото познание на потребностите и на начина на тяхното задоволяване се добавя и волята това наистина да стане. Това е психологически процес на окончателен и твърд избор на целта и на начина, средствата и условията за нейното постигане, към които се прибавя и проявлението в необходимата степен на волевия момент да произтече физическата страна на деянието в съответствие с избраната цел и начина, средствата и условията за нейното постигане. Това е качествено нов и различен от предишните два психически процес. Разграничителния момент тук е изявата на волята на правния субект. Волята налага да се осъществи физическата страна на деянието в съответствие с целта. Съставянето на плана за осъществяването на физическата страна на деянието е психически процес, който се изразява в намирането и набелязването на най-подходящите начини, средства и условия, водещи към достигане на поставената цел. Противоречията в процеса по формирането на решението се изразяват в т. нар. "борба на мотиви".

1.4. Оценъчна природа на целта.
Целта е оценъчно психологическо явление без регулативни свойства. Целта е резултат от оценката на правния субект на различните варианти за постигане на задоволяване на неговите интереси. Целта се формира като резултат от преценката, съпоставянето, противоборството на различните ценности на правния субект. Целта е положителна оценка на правния субект, че именно по този начин той може и следва да задоволи своите интереси.
Целта е субективно явление. Тя е продукт на съзнанието. Разнообразието на целите е обусловено от разнообразието на интересите. Това показва характера на връзката между цел и интерес. Целта се формира и съществува в съзнанието. В нея се включват интелектуални и волеви моменти на съзнанието. В целта се съдържа осъзнаването на направлението на поведението и неговия резултат, чрез избор на начините, средствата и условията за неговото постигане. Целта, която се отразява в правните норми обхваща психическите процеси, които имат качествена характеристика на фактор, определящ направлението на тяхното въздействие върху правните субекти с оглед постигането на определен резултат със средствата на правата. Целите, които се поставят за решаване, ч/з правото, съществуват в съзнанието и се проявяват като елемент от индивидуалното и обществено правосъзнание. От правосъзнанието целите се отразяват в обективното право. Целта се включва във волята, която се влага от законодателя в правни норми.

2. Влияние на целите върху правото.

2.1. Отразяване на целите в правото.
Целите се отразяват от всички социални норми, включително и от правните норми.
Отношението между право и цел е обусловено от социалното предназначение на правото. Правото е средство за удовлетворяване на законните интереси на правните субекти, а следователно и средство за постигане на техните цели.
Целите на правните субекти, съобразени с обществения интерес и получили признание от законодателя, се отразяват в правните норми и се превръщат в правни цели.
Правните цели са елемент от общественото правосъзнание, който се отразява в обективното право.
Правната цел е психически процес в съзнанието на правния субект, който има качествената характеристика на фактор, определящ направлението на тяхното въздействие върху правните субекти с оглед на постигането на определен резултат със средствата на правото. Без правната цел правото губи насоката на своето въздействие.
Целта, която се отразява в правните норми, обхваща психическите процеси, които имат качествената характеристика на фактор, определящ направлението на тяхното въздействие върху правните субекти с оглед постигането на определен резултат със средствата на правото. Целите, които се поставят за решаване чрез правото, съществуват в съзнанието и се проявяват като елемент от индивидуалното и обществено правосъзнание. От правосъзнанието целите се отразяват в обективното право. Окончателният избор на целта и на начините, средствата и условията за нейното постигане, се отразяват в правната норма като специфично решение и така участва във формирането на нейните качества. Така целта се включва във волята, която се влага от законодателя в правните норми.
Отношението между право и цел е обусловено от социалното предназначение на правото. То е средство за постигане на социални цели. Правото служи за осъществяване на цели, които си поставя законодателят. Тъй като правото регулира обществени отношения и обществени връзки, целите на които то служи имат обществен характер. Това поставя правно-социологичните проблеми за ефективността на правото, като средство за постигане на социални цели. Тази част от проблемите на отношението между право и цел се включват в предмета на философията на правото.
Целта като ценностно-оценъчно явление съществува независимо от правото. Тя е едно от метаюиридическите явления, които формират общата характеристика на правото. Правото и целта са две качествено различни явления. Целта е оценъчно явление, което с регулативните си качества може да направи целта й реална и постижима. Правото е явление, което с регулативните си качества може да направи целта реална и постижима. Уникалният общозадължителен характер на правото е причината, поради която то се използва като средство за постигане на цели, успоредно с неправните нормативни системи. Всяка от тях съобразно собствените си качества по различен начин може да служи за постигане на едни и същи цели.
Целта притежава ценностни и оценъчни качества. По тази причина тя се институционализира в правото. Без нея правото губи насоката на своето въздействие, което се отразява непосредствено на величаната на проявление на неговите регулативни възможности. Качествата на отделните цели, за реализирането на които служи правото, тяхната същност и съобразеност с реалните потребности и интереси на личността и на обществото от своя страна, обуславят качествата на съответната правна система като цяло.
Същността и съдържанието на всяка правна система се приспособяват към характера на целите за осъществяването, на които тя служи.
Целите се отразяват в правото, като по този начин му придават качеството целенасоченост. В това се изразява същността на отношението право и цел. Целта се отразява в правото в снет вид. Така правото придобива целеви характер. В този смисъл може да говорим за цел в правото.
Целта на законодателя може да бъде специално посочена в съответния нормативен акт. По този начин тя придобива общозадължителен характер. Това са легално определени цели на законодателя. Когато целта не е легално определена, то тя се подразбира от съдържанието на съответната правна норма. Тълкуването на правните норми обхваща и разкриване на съответните цели. Установеният чрез тълкуване смисъл не бива да противоречи на целта на правната норма.

2.3. Необходими и субективни цели в правото.
Правото служи за осъществяване на целите на законодателя. Тези цели са необходими цели. Те са защитаваните от правото цели. Правото прави тези цели реални и постижими. Тези цели отразяват обществения интерес и интересите на държавата.
На свой ред всеки от правните субекти има свои цели. По начало общите и защитавани от правото цели, включват, закрилят субективните цели на отделните правни субекти. Евентуалният конфликт между субективните и правните цели следва да се решава в полза на правните цели.

2.3. Цели в правото и волунтаризъм.
Качествата на правните цели обуславят качеството на правното въздействие.
Критерий за оценка на целите на законодателя са останалите неправни ценностни явления, които се отразяват в правото. Всяко едно от тях служи за оценка не само на отразените в правото цели, но и на предвидените средства за тяхното постигане. Поставянето на цели, несъобразени с другите ценностни явления, е проява на правен волунтаризъм. Стремежът към цели, които противоречат на неправните оценъчни явления, води до такива явления, като “заобикаляне на закона” и до “злоупотреба с право”.
"Заобикалянето на закона" е използуване на субективните юридически права и задължения, заложени в правните норми за постигане на съвсем други цели, а не за тези, за които са предвидени от законодателя. (например случаят с първоначалната продажба на 1/100 идеални части от недвижим имот и последващата му делба, което се извършваше с цел да се платят по-малко данъци, отколкото биха били платени при цялостната му директна продажба).
"Злоупотребата с право" пък е използуване на субективни юридически права и задължения в по-широк кръг случаи, в по-широк обем, за повече цели, а не само за тези, за които са предвидени от законодателя. Формализацията, бюрократизма на изпълнението на правото е една от проявните форми на злоупотребата с право.

3. Влияние на правото върху целите.

3.1. Система на целите в правото. Йерархия на правните цели.
Целта само по себе си съществува независимо от правото, но чрез правото в съвременното държавно-организирано общество целта става реално осъществима.
Разнообразието на целите е обусловено от разнообразието на обществените интереси. Правните цели са в системно единство защото правото ги свързва, съдържа, а то е системно явление.
Йерархията на правните цели фактически е обусловена от йерархията на интересите, които обслужват, а юридически - от йерархията на нормативните актове, които ги закрепват.

3.2. Закрепване на целите в правото.
Правото е средство за постигане на правните цели. В този смисъл правото има инструментално значение за осъществяването на правните цели.
Целите се отразяват в правото и му придават качеството целенасоченост. Целта се отразява в правото в снет вид. Така правото придобива целеви характер. Така говорим за цел в правото.
Правните цели се закрепват, посочват в правото по два начина:
а) изрично - целта може да бъде специално посочена като позволена или забранена в съответния нормативен акт. Тогава тя ще бъде легална, респективно забранена за постигане, нелегална цел. Легалните цели са задължителни за постигане от правоприложителя и при реализацията на правото.
б) мълчаливо - понякога целта на законодателя се подразбира от текста на нормативния акт. Съдържанието на правната норма е подчинено на целта, която законодателя преследва.
Правните цели се изясняват чрез тълкуване. Тълкуването представлява разкриване на целите на законодателя.

3.3. Целесъобразност и законосъобразност.
Целите, които се отразяват в правото, по начало не трябва да се противопоставят на целесъобразността при изпълнението му. Целесъобразността при изпълнението на правото следва да съвпада със законосъобразността. Законосъбразността включва постигане на правни цели, а не просто на всички субективни цели на правните субекти. Ако се стигне до незаконосъобразност при изпълнението на правото, това опорочава съответните правни актове, постановявани при правоприлагането и при реализацията на правото, защото това означава, че не се постигат правни цели, а някакви други, субективни цели.
В някои случаи правните цели не са достатъчно конкретно дефинирани. Налага се те да бъдат уточнени в рамките на закона в процеса на конкретното правоприлагане или реализация на правото. Тогава възниква проблема за т. нар. оперативно усмотрение. То представлява конкретизация на правната цел в конкретния случай на правоприлагане или реализация на правото. Оперативното усмотрение е съчетаване на целесъобразността със законосъобразността, придава гъвкавост при изпълнението на правото (затова е от особено значение именно при правоприлагането).
Целта сама по себе си никога не оправдава във всички случаи средствата за своето постигане. Тези средства винаги трябва да са законни, допустими от правото. Незаконосъобразните средства опорочават целта. Законосъобразната цел не превръща всички средства за нейното постигане в правомерни. Правомерните средства не гарантират законосъобразността на целта.
Целите, които се отразяват в правото, не трябва да се противопоставят на целесъобразността при реализирането му. В процеса на реализиране на правото следва да се имат предвид целите, които са отразени в него. В този смисъл целесъобразността при реализацията на правото съвпада със законосъобразността. Незаконосъобразността на целта, която се преследва при реализирането на правото, придобива незаконосъобразен характер на съответните правни актове.