15. Търговски посредник.

Търговският посредник подготвя сключването на търговските сделки (поставя страните в контакт). Той е винаги търговец и се намира в правоотношение с двете страни по сделката, чието сключване подготвя. Поначало му се дължи възнаграждение, поделено по равно между двете страни. Основното задължение на търговския посредник е да води дневник, в който да отразява сключването на сделките - кои са страните, какво е времето на сключване на договора, какви са условията и прочие. Вписването има важно доказателствено значение.

Самият дневник или извлечение от него се приемат за доказателство:
- че сделката е сключена;
- за съдържанието й.

Характерните за търговския посредник белези са:
1. Търговец, който има особен предмет на дейност – посреднически сделки.
2. Особеното на това посредничество е, че се извършва, ad hoc – най-различни сделки между различни търговци. Търговският посредник не действа за един или друг търговец.
3. Търговският посредник действа срещу възнаграждение.

Основната търговска сделка, извършвано от търговския посредник е договора за посредничество. Предмет на договора е определен резултат – свързване на страните и подпомагането им при сключване на търговски сделки. Търговският посредник не е представител на никоя от страните – не може да прави предложения и да ги приема. На теория се смята, че търговския посредник работи и за двете страни, които свързва. Смята се, че е неутрален, отговорен е и пред двете страни и може да търси възнаграждение и от двете страни. Договорът за търговско посредничество е неформален, двустранен, консенсуален и възмезден.

Задължения на търговския посредник:
1. Да посредничи с грижата на добрия търговец.
2. Чл. 50, ал. 1: Търговският посредник е длъжен да води дневник, в който вписва ежедневно всички сключени договори. Вписванията се извършват последователно, като има изискване и за определени реквизити на вписванията (имената на договарящите страни, времето на сключването на договора и съществените му уговорки). В края на всеки ден търговският посредник трябва да датира и подпише направените вписвания. Това е задължение по договора за търговско посредничество и ако посредникът не го изпълни носи отговорност. Това задължение е предпоставка и за следващото.
3. Чл. 50, ал. 3: Търговският посредник е длъжен по искане на страните да им дава извлечения от дневника си, които съдържат всичко вписано относно договора им. Извлечение се дава дотолкова доколкото засяга сделки, по които молителите са страни. Търговският посредник може да дава извлечение и на 3ти лица със съгласието на страните.
4. Търговският посредник трябва да пази търговската тайна.
Права на търговския посредник – чл. 51: Търговският посредник има право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно уговорката им. Ако няма уговорка, дължи се обичайното възнаграждение за този вид дейност според случая и от двете страни. Това е диспозитивна разпоредба – може да се уговори, че само едната страна ще плаща възнаграждението. Законодателят не казва, в кой момент възниква правото на възнаграждение – смята се, че възниква в момента, в който търговският посредник свърже двете страни, а не когато сделката се осъществи. По това търговския посредник се различава от комисионера и търговския представител.