15. Предпоставки за възникване на държавата.

Д-вата възниквава на определен етап от историческото развитие на отделните народи. Този етап се определя като разпадане на родовообщинните отношения и и предвижда следните промени:
1. Концентриране на населениетоо в/у определена територия, активизиране на неговата социалност, на стопанската икономическа дейност и от там усложняване на междуличностните отношения. Това налага ориентация към повишаване ефективността на управлението. Пстепенно се появява прослойката управници. За възникването на държавата това е най-важната предпоставка, най-важния момент при разделението на труда – появата на управленския труд. В общата теория тази предпоставка доминира.
2. Появата на излишък е изходната точка, от която тръгва появата на частната собственост, имущественото неравенство и класите. Появява се явлението експлоатация. То представлява възможност на определени класи да присвояват чужд труд. Това става възможно когато трудът е свръхпроизводителен, когато работната сила произвежда повече, отколкото и е необходимо за да се възстанови. От там произлиза и неизбежния конфликт експлоататори – експлоатирани. За да се гарантира сигурността на системата, имуществените класи са заинтересувани от създаването на специална организация, която да гарантира съществуващия ред. Тази предпоставка за възникването на д-вата е в основата на Марксизма.
3. Външен фактор – той се изразява в заплахата от външни агресии. Съществуването на тази заплаха, реално или потенциално кара хората да се обединят в здрав съюз, за да гарантират същесвуването си.
4. Демографски фактор – той е свързан с ръстта на населението в/у определена територия и прехода към уседнал начин на живот. Това води до потребност от регулиране, от ефективен контрол в/у това население, което постоянно уплътнява територията, в/у която осъществява цялата си социална дейност.
5. Психологически фактори – те са разделени на две групи:емоционални и рационални. Първите се свързват с постоянния страх на хората от агресия, особено външна. Рационалните пък, се отнасят до появата на д-вата и осъзнаването на потребността от такава институция, която ще гарантира реда и стабилността в обществения им живот.
6. Много сериозни са съображенията свързани с т.нар. антропологичен фактор. Самата човешка природа е в основата на това движение на общественото развитие към държавна организация. Още Аристотел пише, че човек е във висша степен с коликтивистка на гласа.той може да съществува само в рамките на определена форма на контакти, на взаимоотношения със заобикалящите го индивиди.
Ако формулираната първа предпоставка е водеща, то няма съмнение, че останалите също заемат своето място в продължителния процес на възникване на д-вата, при това степента на тяхното проявление зависи от конкретната ситуация, при която се появява една или друга д-ва.
От възникването на д-вата до наши дни, тази институция преминава през два големи исорически етапа – традиционен и конституционен. Първия етап най-често е наричан монархически. При възникванетто на д-вата като водещи предпоставки най-често се явяват външния и психологическия фактор, с определено присъствие на емоционален момент. Рационален момент практически отсъства.д-ва от този етап съзниква на основата на обичаи, норми, свързани с културата, религията, генотип идр. Корените на тези норми най-често идват от древността. Монархичния тип д-ва най-често се гради в/у едноличната власт. Обиктовените хора, които я населяват са поданици, а не граждани, което означава, че те нямат отношение към властта и институцията на държавната власт. Категорично се отхвърля идеята за властване м/у хората, още по-малко идеята за индивида като източник на властта.
Вторият етап се характеризира с появата на т.нар. конституционна д-ва. При нейното създаване, като водещ се определя рационалния момент. Характерна нейна черта е ориентацията и към функции, които са делегирани на държавните органи от избирателите. В КД също съществува момент на насилие, но той не е водещ, т.е. не той определя нейната същност. КД е призвана да осигури защитата на гражданските и естествените права на личностите в общността. В условията на КД съществува ясна правова регламентация на дейността на държавните органи. Тази регламентация е заложена в основния закон.
Най-ранното определение за конституция е дадено от Аристотел, който нарича конституцията “основан ред за жителите на една д-ва”. Съдържанието, което Аристотел влага в тази кратка дифиниция, политолозите наричат реална конституция, т.е. това което осигурява и гарантира реда в д-вата при функциониране на нейните органи. Конституцията опpеделя характера на държавното устройство, следователно тя създава представата за устойчивия ред, който съществува в обществото, модела на държавната дейност, държавното функционирене(монархия, рапублика) и т.н. Основният закон е своебразен ценностно-нормативен кодекс. Това е в основата на конституционализма, т.е. на самото разбиране, че изграждането и функционирането на държавната система се осъществява в/у определена нормативна база.
Конституцията по правило се състои от две части. В първата се определят нормите на взаимоотношение м/у гражданите и държавата. Във втората част се прави описание на характера на държавата, статута на различните власти, йерархията в страната. Конституцията в тази част определя структурата и функционирането на органите на управление. В исторически план, първата конституция се появява в края на XVIIIв.в САЩ(1789г.) при президанта Томас Пейн Джеферсън и е наречена “Декларация за правата на гражданите”. Следва конституцията на Франция(1791г.). Сега във всички цивилизовани д-ви, с републканско управление или с парламентарно-монархичен режим (с изключение на UK), има конституции. Без основен закон са абсолютните монархии, повечето от които са изостанали в СП отношение(СА, Бутан).