16. Система на наказанията по Наказателния кодекс. Обща характеристика.

I. ПОНЯТИЕ ЗА СИСТЕМА НА НАКАЗАНИЯТА
1. Системата на наказанията е съвкупността от предвидените в НК видове наказания, обединени в единно цяло и подредени по начин, който отразява значението им като държавна реакция срещу извършваните престъпления, както и тежестта им едно спрямо друго в зависимост от тяхното съдържание.
2. Основните особености на системата от наказания са няколко.
а. трябва да се отбележи, че се касае за система, за съвкупност, за множество от различни видове наказания, чието съ¬държание са разнородни права и интереси на осъдения.
б. наказанията са обеди¬нени в единно цяло от общественото им предназначение да служат ка¬то реакция срещу извършваните престъпления. Така се създава въз¬можност да се реагира съответно на изключително голямото разнообра¬зие от видове престъпления и в зависимост от характера и степента на тяхната обществена опасност.
в. системата на наказанията включва само тези, които са предвидените в действащото законодателство.
г. отделните видове наказания са обединени в система и поради това, че те са подредени по определен начин, който отразява законодателните възгледи относно различни съществени страни на на¬казателната политика на държавата.

П. СИСТЕМА НА НАКАЗАНИЯТА В ЗАВИСИМОСТ ОТ ЗНАЧЕНИЕТО ИМ ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА ПОЛИТИКА НА ДЪРЖАВАТА
В зависимост от тяхното значение за осъществяване наказателната политика на държавата видовете наказания по нашето право могат да бъдат обособени в три групи.
1. На първо място трябва да се постави наказанието лишаване от свобода, на което главно се разчита в борбата с престъпността. То съ¬ответства в най-голяма степен на всичките прокламирани цели на на¬казанието, взети в съвкупност.
2. Следват наказанията без лишаване от свобода, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 1-11 НК. В Особената част на НК те са предвидени като единствени, като алтернативни на лишаването от свобода или като наказания, предназначени да допълнят последното.
Трябва да се отбележи, че в съвременните наказателноправни сис¬теми се наблюдава тенденция към разширяване приложното поле на наказанията без лишаване от свобода, защото те дават широки възмож¬ности за поправително и превъзпитателно въздействие при използване на минимум принуда и срещу минимални средства за тяхното изпълне¬ние.
3. на трето място трябва да се поставят най-тежките нака¬зания — двата вида доживотен затвор, предвиждани само за изключително тежките умишлени престъпления, които засягат човешкия живот или устоите на българската държавност.

III. СИСТЕМА НА НАКАЗАНИЯТА В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЯХНАТА ТЕЖЕСТ
1.След отмяната на смъртното наказание по българското наказа¬телно право най-тежко е наказанието доживотен затвор без замяна. Неговата единствена цел е да се предпази обществото от възможни ре¬цидиви на осъдения.
2. На второ място по тежест следва наказанието доживотен зат¬вор, възстановено в българската система на наказанията след близо половин век. То е по-леко в сравнение с предходното, защото законът предвижда възможност да бъде заменено с лишаване от свобода за срок от 30 години (чл. 38а, ал. 3 НК).
3. На трето място по тежест се нарежда наказанието лишаване от свобода, което е не само най-често предвижданото в Особената част на НК, но и най-често налаганото от съдилищата.
4. И накрая следват наказанията без лишаване от свобо¬да, засягащи различни видове права на осъдения.

ІV. СИСТЕМА НА НАКАЗАНИЯТА ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ
Системата на наказанията, приложими спрямо непълнолетните, е уредена в чл. 62 НК.
1. Както вече стана дума в нея най-тежкото наказание е лишаване¬то от свобода. За тези от тях, които са извършили престъплението на възраст между 16 и 18 години, то може да бъде най-много за срок от пет до дванадесет години.
2. От наказанията без лишаване от свобода на непълнолетните могат да се налагат само лишаването от право да се упражнява опреде¬лена професия или дейност (когато те са придобили такова право) и общественото порицание.