14. Право и интерес

1. Постановка и историческо развитие на проблема

Връзката между правото и интересите е разкрита още от древноримския юрист Улпиян. Различията в интересите той поставя в основата на разделеността на правото на частно и публично. Според него частното право се отнася до интересите на отделната личност, а публичното право – до интересите на държавата.

По-късно през ХІХ век Р. Йеринг и неговите последователи формират утилитарния възглед за същността на правото. Това е разбирането за правото като средство за опазване на интереси. Според К. М. Коркунов тези възгледи са своеобразна обществена теория за правото, той като по-голямата част от интересите на личността са продукт на живота му в обществото, а освен това се отнасят до всички и в този смисъл също имат обществен характер. Според самия Коркунов утилитарното определение на правото трябва да бъде, че то е система от норми, които разграничават интересите.

2. Същност на интересите

Интересите на личността са основават на потребностите. Последните са източника на интересите. За задоволяване на интересите, чрез правото се формират цели. Постигането на определени цели изисква формирането на воля. Тя се включва в правните норми и така се осъществява връзката между интереса и правото. Интересът се проявява като осъзната потребност. Той е субективно отражение на реално съществуващите потребности. Интересът трябва да съответства на потребностите. В противен случай не е налице осъзнат процес. Несъответствието между съзнаването на интереса и обективното съществуващата потребност е един от източниците на волунтаризма в правото.

3. Връзка между интересите и правото

Осъзнатият интерес се включва в правосъзнанието и се отразява в правото. Интересът се институционализира в правото. Той се свързва с принудителните възможности на правото. Ето защо правото е средство за защита на интереси.

4. Субективни юридически права и интереси

Интересът е свързан пряко с установените в правото субективни права. На тази основа се проявява правния интерес, разбиран като полза, която има субекта от извършването на определени действия или волеизявления с правно значение. По този начин в крайна сметка правото гарантира реализирането потребностите на личността. От това в голяма степен зависи неговата ефективност.

5. Правото и конфликта на интереси

Потребностите обуславят различията в интересите на отделните личности и социалните групи. Сблъсъците на интереси намират отражение в правото. На противоположните интереси правото противопоставя равноправието. По този начин, правото служи за поддържане на противоречивите интереси в определени граници.

Тъй като правото има социалното предназначение да гарантира хомеостазиса, т. е. равновесието в обществото, в него трябва да се отразяват съвпадащите коренни интереси на социалните групи. Консенсусът в правото е израз на тази необходимост. Демократизмът в правото се определя и от степента, в която то отразява общите интереси.

В правото се отразяват, както индивидуални, така и колективни интереси. От тази гл. т. цялото историческо развитие на правото представлява борба на кои интереси да се даде предимство. Съвременните демократични правни системи дават предимство на индивидуалните интереси. Причината е тази, че индивидуалните интереси стоят в основата на колективните. Последните са в крайна сметка средство за реализиране на интересите на личността. Ето защо в правото не трябва да се противопоставят личните и колективните интереси. Тяхната основа е обща и всеобщността на правото се проявява и във възможностите му да ги обединява.

Интересите са обвързани по особен начин с другите оценъчни явления, които се отразяват в правото. Интересите обуславят до голяма степен начина, по който тези явления се отразяват в правото. Това показва определящото място на интересите при формиране качествата на правото.