14. Държавата – същност и общи признаци.

Държавата е централна институция на всяка ПС. В нейната дейност се концентрира основното съдържание на всяка П. Самия термин “държава” е двузначен. В широкия смисъл на думата, тя се разбира като общност от хора. Тя оргганизира и представя органите на висшата власт, която се простира в/у определена територия. Това разбиране отъждествява държавата с П организиран народ. До средата на XVII-ти век държавата се отъждествява с обществото.
От тази позиция пръв се дистанцира Макиавели. Още в годините на Ранното Средновековие, той доказва че властта няма божествен характер. Изходна точка за Макиавели е, че всяка върховна власт над човека трябва да бъде определена като “Stato”(Държава). Това е друго разбиране за държавата като орган на власт, и то върховна.
След Макиавели, теоретиците на либерализма предлагат разграничаване на обществото от органа – държава. NB е, че това разграничаване се прави в съдържатално отношение. Държавата – това са институциите, които представяват върховната власт. Това е специален орган, който се появява на определен етап от развитието на човешкото общество. Това е система от институции, които притежават върховна власт в/у определена територия. Държавата съществува наред с други организации, но те не са държава. Независимо от големите различия м/у отделните типове държави, са се формирали няколко общи признаци:
1. Публичната власт – тя в отделена от обществото и не съвпада с организацията на цялото население. Професията управленци, държавници е дейност на професионалисти. С новоприетия у нас закон за държавния служител се слага ред в бъркотията.
2. Държавата се реализира в/у определена територия, има своите очертани граници. Законите и правомощията на държавните органи важат само за хората, населяващи тази територия.
3. Суверенитетът. Във всяко съвременно общество има множество власти. Всяка власт, решенията на която са задължителни за всички граждани, организации или институции, е държавна власт. Само на държавата принадлежи правото да издава законови разпоредби или нормативни актове, задължителни за цялото население.
4. Монополът над лигитимното прилагане на сила, включително и физическото принуждение принадлежи само на държавата, като диапазонът е от принудително лишавана от свобода до физическо унищожение. За изпълнение на тези функции държавата разполага със специани средства(затвори, оръжия) и органи(полиция, рокуратура, съд).
5. Право за събиране на налози от населението. Те са необходими за поддръжка на скъпоструващата държавна машина.
6. Задължително членство в държавата. Лицето, от момента на своето раждане получава съответното граждансво.
Държавата има основателни претенции да представлява обществото като цяло, да защитава общите интереси и общото благо. Няма друга организация, която да може или да претендира, че може да защитава интересите на всички граждани. NB е, че държавата е субект на международните отношения.
04.10.2000г.
В съвременното международно право се открояват минимум три признака за д-ва:
1. Население обединено в правен съюз. Това население най-често е здраво свързано като етнос в културно, религиозно и пр. отношения, но NB е правния съюз.
2. Територията. Д-вата е централна институция на ПС в рамките на международно признати граници, т.е. тя е върховната власт в/у определена територия.
3. Суверенната власт, осъществяваща контрол над по-голямата част от територията и населението на страната. Ако в една д-ва започнат процеси на вътрешна дестабилизация, съпроводени със загуба на реална власт и контрол над голяма част от територията или над по-голямата част от населението, дефакто тази д-ва престава да съществува.