15. Понятие за наказанието. Цели на наказанието.

§ 1. ПОНЯТИЕ И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАКАЗАНИЕТО
I. ПОНЯТИЕ ЗА НАКАЗАНИЕТО
1. Определение за наказание - наказанието е мярка на държавна принуда, изразяваща се в засягане правата на осъдения, която е предвидена в закон и се налага от съд въз основа на него на физическо лице заради извършено от него престъпление и за да се постигнат определени в закона цели, като чрез нея деецът и осъщественото от него престъпно поведение се порицават от държавата.
2. Основни характерни особености на наказанието
2.1. същността на всяко наказание се свежда до някакво отрицателно засягане права и интереси на осъдения, които са му признати от Конституцията, международните договори, по които държавата е страна и нейните действащи закони. С наказанието могат да се увреждат само такива права на дее¬ца, които той действително притежава към момента на осъждането му. Различните видове наказания засягат и различни права и интереси на субекта.
2.2. наказанието е мярка на принуда, т.е. правата и интересите на осъдения се засягат против неговата воля, независимо от неговото съгласие или поне без да се взе¬ма предвид какво той желае или не желае.
2.3. Наказанието също така е форма на държавна принуда. То се налага и изпълнява правомерно само и единствено от държавата чрез нейните специализирани органи. Една правова държава не може и да делегира тези свои право¬мощия на когото и да било, защото тяхното осъществяване е съществен елемент от държавния суверенитет.
2.4. то се налага само от съд - този негов белег е гаранция, че най-тежката форма на държавна принуда ще се използва единствено въз основа на закона и само в предвидените от него предели.
2.5. Основание за налагане на наказание по нашето право е само извършено от подсъдимия престъпление. Други деяния, които не са обявени от закона за престъпле¬ние, не могат да обуславят използването на тази най-остра форма на принуда, независимо от характера и степента на тяхната обществена опасност
2.6. Съществен основен белег на наказанието е неговата законоустановеност – неговото определение, съдържание и правилата относно реда за неговото прилагане са предвидени само в закон.
2.7. Наказанието винаги се налага само на конкретно физическо лице, на този, който е извършил престъплението; не могат да носят наказа¬телна отговорност юридическите лица или каквито и да било други ко¬лективи от хора, нито вещи.
2.8. то винаги се налага с определени цели, изрично посочени в чл. 36 НК.
2.9. наказанието съдържа и един оценъчен елемент. Чрез него се порицава деецът и се дава отрицателна обществена оценка на осъщественото от него престъпно поведение.

ІІ. ПРИНЦИПИ ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
1. Принципът за законоустановеност на наказанието - тази основна идея се свежда до изискването наказанията да се предвиждат само в нормативен акт с ранг на закон, а конкретното наказание за извършено престъпление може да се определя само в рамките на закона и съоб¬разно с предвидените в него общи правила. Този принцип е конститу¬ционен.
2. наказанието има ли¬чен характер. Това е отразено в разпоредбата на_чл. 35, ал. 1 НК, според която „наказателната отговорност е лична", като в ал. 2 се уточня¬ва, че „наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление".
3. принцип на съответствие между наказанието и престъплението - той е обявен в чл. 35, ал. 3 НК: „Наказанието е съот¬ветно на престъплението". В изпълнение на тази ръководна идея пред-видените в закона наказания са съобразени с характера на видовете престъпления, а видът и размерът на определяното от съда наказание за конкретното престъпление се съобразява с неговите индивидуални особености.
4. чл. 35, ал. 4 НК предвижда, че наказание могат да налагат само установените съдилища, съответ¬но квалифицирани и специализирани да осъществяват тази дейност. Други държавни органи, обществени организации или частни лица ня¬мат право да налагат наказания.
5. установено е със закон изискване за целесъобразност на наказанието. Този принцип произтича от императивния характер на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НК, която задължава съдилищата да съобразяват всяко конкретно наказание с посочените в нея цели.

ІІІ. ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО КЪМ ДРУГИТЕ МЕРКИ, ПРЕДВИДЕНИ В НК
В действащия НК са предвидени и други мерки — медицински, възпитателни или от друг характер. Те могат да се налагат наред с нака¬занието или вместо него.
1. Наказанието и мерките по чл. 53 НК. Тази разпоредба предвижда, че независимо от наказателната отго¬ворност, следва да се отнемат в полза на държавата вещите, които при¬надлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление; тези, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление (но само в случаите, изрично предвидени в особената част на кодекса); вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, както и придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Когато придобитото липсва или е от¬чуждено, присъжда се неговата равностойност.
Същност на мерките по чл. 53 НК
а. Отнемането на посочените вещи е едно тяхно безвъзмездно и принудително отчуждаване в полза на държавата, като собствеността преминава върху нея с влизане на присъдата в сила. Мерките по чл. 53 НК имат подчертано имуществен характер.
б тяхното използване винаги се обуславя от вече осъществено престъпно поведение — нака¬зуемо приготовление, опит към умишлено престъпление или довършено посегателство.
в. Мерките по чл. 53 НК се прилагат по отношение на различни вещи, които са средство или предмет на престъплението, които тряб¬ва да принадлежат на виновния. Съдебната практика приема, че мо¬гат да се отнемат и вещи, които не са изключителна собственост на ви¬новния, а са имуществена съпружеска общност или са съсобственик на дееца и на трето лице. Но в тези случаи на отнемане подлежи само частта, която принадлежи на субекта.
- Предметът на престъплението се отнема в полза на дър¬жавата само когато това изрично е предвидено в норма от Особената част на НК.
г. Придобитото чрез престъпление е всяка икономическа изгода, извлечена от вече осъществена престъпна дейност. Тя може да произ¬тича пряко от престъпление, например отнетите чрез кражба или гра¬беж вещи, или от последваща тяхна реализация.
2. Наказанието и принудителните медицински мерки
а. Преди всичко принудителните медицински мерки имат свой специфичен характер, различен от този на наказанието. Става дума за лекуване на лицето, извършило общественоопасно деяние или престъп¬ление. По същество такова въздействие върху неговия организъм е възможно и без използване на принуда, поради което последната не е част от съдържанието на медицинската мярка.
б. различно е основанието за тяхното приложение. Принудителните медицински мерки се прилагат както при извършено престъпление, така и при извършено общественоопасно деяние от на¬казателно неотговорно лице. Когато основанието е извършено престъп¬ление, те се налагат не вместо, а наред с наказанието.
в. Освен това принудителните медицински мерки не са възмездие за извършено престъпление, защото имат лечебен и само отчасти пре¬вантивен характер.
г. принудителните меди¬цински мерки имат като единствена цел лечението на извършителя на общественоопасното деяние, който резултат въобще не е цел на нака¬занието.
д. И накрая, тези мерки не се съобразяват с тежестта на извърше¬ното деяние, а с характера на заболяването на лицето и необходимото лечение.
3. Наказанието и възпитателните мерки
Възпитателните мерки са предвидени като реакция срещу извър¬шени от малолетни или непълнолетни общественоопасни прояви, както и за случаите на освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни или при освобождаването им от изтърпяване на наказание. Когато се прилагат спрямо наказателноотговорни непълнолетни за из¬вършено от тях престъпление, те се налагат вместо наказанието.

§ 2. ЦЕЛИ НА НАКАЗАНИЕТО
Целите на наказанието са част от неговата същност по съвремен¬ното наказателно право и поради това на тях трябва да се обърне осо¬бено внимание. Наказателното право може да изпълни своите общест¬вени функции само ако целите, които се преследват с наказанието, бъ¬дат постигнати в максимална степен. Ето защо действащия НК ги по¬сочва в разпоредбата на чл. 36, ал. 1, която повелява наказанието да се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване за¬коните и добрите нрави. 2) да се въздейства предупредително върху не¬го й~да~му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите чле¬нове на обществото.
Наред с това следващата алинея изрично пък забранява то да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешко¬то достойнство.

I. ПОНЯТИЕ ЗА ЦЕЛ НА НАКАЗАНИЕТО
В разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НК различаваме общо четири це¬ли. Наричат се „общи", защото към постигане на тези резултати тряб¬ва да бъде насочено всяко налагано от българските съдилища наказа¬ние. Наред с това в чл. 60 е обявена и една особена цел относно наказа¬нията, налагани на непълнолетните.

II. ОБЩИ ЦЕЛИ НА НАКАЗАНИЕТО
1. Цел за поправяне и превъзпитание на осъдения.
Общото между поправянето и превъзпитанието е това, че са продължителен процес на въздействие върху психиката на дееца и са на¬сочени именно към изменение на неговия мироглед. Тези два вида пси¬хично въздействие са неразривно свързани и образуват единна цел, за¬щото двата ефекта водят съвместно до промяна във възгледите и цен¬ностната система на дееца.
а.Поправянето на осъдения е такова психично въздействие, което следва да доведе до отстраняване от неговото съзнание на отрицателните възгледи и ценностни критерии, които са в основата на предприетото престъпно поведение.
б. Превъзпитанието на осъдения пък е въздействие, насочено към формиране на нови възгледи и ценностни критерии, съответни на обществените изисквания за спазване на законовите предписания.
2. Цел за оказване на сплашващо въздействие
а. Преди всичко се отчита, че всеки нормален човек се стреми да избегне отрицателните последици на наказанието, които засягат негови¬те права и интереси и в известни случаи този стремеж също би могъл да бъде контрамотив срещу евентуален рецидив.
б. попра¬вянето и превъзпитанието се постигат за един по-продължителен пери¬од от време. Очаква се, че през този период сплашващото въздействие ще бъде задръжка срещу извършване на нови престъпления от наказа¬ното лице.
в. сплашващото въздействие може да замести поправянето и превъзпитанието по отношение на тези субекти, които не се поддават на превъзпитание и поправяне.
3. Цел за ограничаване възможността за извършване на нови престъпления
Целта на наказанието за индивидуална превенция от самото начало е формулирана неточно в закона с израза „да му се отнеме възможност¬та да върши други престъпления" (на осъдения). Тази формулировка стана още по-несъстоятелна с отмяната на смъртното наказание, за¬щото само при неговото ефективно изпълнение беше възможно такова “отнемане на възможността".
4. Цел за възпитателно и възпиращо въздействие върху всички граждани – генерална превенция
а. Общото възпитателно въздействие е насочено спрямо всички граждани. То се постига в някаква степен чрез формулиране на забра¬ните в Особената част на НК и чрез предвиждане на наказание, в слу¬чай, че те бъдат престъпени. Така се дава указание какво е забранено.
б. Общото възпиращо въздействие е адресирано само към отрицателните личности, защото и те се стремят да избегнат неблаго¬приятните за тях последици от наказанието, макар и техният мироглед да не съдържа необходимите вътрешни задръжки срещу осъществяване на дадено престъпно поведение.

ІІІ. ОСОБЕНА ЦЕЛ НА НАКАЗАНИЕТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ
Разпоредбата на чл. 60 НК изисква „наказанието на непълнолетните да се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд."