13. Граждански и политически права на човека

>> Гражданските права: Това са юридически признати от дадена държава права на нейните граждани. Те характеризират личността вече като принадлежаща към определена държава. Тук правата на човека са закрепени в национални нормативни актове и са снабдени с гаранции (имам предвид юридически гаранции съдебна защита, контрол за конституционност, омбудсман и др.). Гаранциите могат да бъдат права на гражданина, без сами по себе си да са права на човека.

Правата на човека, признати като права на гражданина, могат да получат развитие и конкретизиране. Правото на собственост тогава ще се въплъти в множество конкретни юридически разпоредби, уреждащи и гаранциите му. Същото се отнася за свободата и т. н. Разпоредбите относно правата на гражданите не могат да бъдат еднакви за всички държави. Политическите права на човека например (право да се участва в управлението и ръководството на обществените и държавните дела), универсални по смисъл и съдържание, видени като права на гражданина, получават друг образ юридическото им закрепване е твърде различно по обем и форма в различните държави. Могат да имат национални, социалнокласови и други особености. Ако тези особености на юридическата уредба обаче отиват срещу универсалния характер на правата на човека, ако го подкопават (примерно чрез определянето на правата главно по класов признак, както се постъпи с избирателното право в Русия след 1917 г.), те влизат в противоречие с правата на човека.


Либерализмът познава преди всичко “негативните” свободи. Те се наричат така, защото гарантират личната неприкосновеност както от намесата на други лица, така и от държавата. Тези свободи осигуряват произвола на лично действие, степента в която не пречи другиму.

Политическите права повтарят структурно и смислово негативните свободи, но са насочени навън към взаимодействие и най-вече към контрол на държавните органи. Либерализмът поставя като основен проблем – кои субективни права са неотменима същност на отделния гражданин. Легитимността на системата от закони и самото законодателство произтичат изцяло от структурите и процедурите на легалността. В този смисъл правната система се схваща като нещо неутрално и неподвластно на политическите пристрастия.

В друг случаи – републиканизма залага на обективния правен ред, в който са намерили израз в съвременния живот и взаимния респект. Правото е част, страна на политиката. На преден план излиза формирането на обща воля, относно действащите норми и цели. Едва на тази база се определя съдържанието на частните интереси.

Политиката се разглежда като конкуренция и координация на силите за прокарването на преди всичко частни интереси. Тя служи за налагане на оптимални стратегии за удовлетворяване на интересите.

Нравствени добродетели и първични форми на солидарност – върху тях възниква нещо като обществен организъм, насочен към реализирането на една колективна цел, несъвпадаща с пазарните принципи и с административното държавно управление.

Смисълът на политиката не е само в посредничеството между частните интереси и администрацията. Самата политика е социализиращ процес, начин на мирогледно мотивиране и дори на промяна на възгледите.