13. Място на политологичните теории в процеса на модернизация.

Като изключим очевидното разминаване м/у теорията за трансформация на обществото и практиката, определено може да се защити идеята, че научните постижения играят много важна роля, въоръжават хората с много знания и са добре предпоставка за формиране на работеща програма в условията на реформите. Многочислените изследвания в тази посока потвърждават извода за универсалната значимост на научните теории и на обоснованите от тях критерии. С особенна стойност са теориите за модернизация в условията на т.нар. глобализация, т.е. в движението на света към хомогенност – И, СП, та дори и културна. Информационната революция, INTERNET халтурата и други съвременни явления са тенденции, които показват явно движение в тази посока. Извода е, че модернизацията няма разумна алтернатива. Ако цивилизованите държави разглеждат модернизацията като обективан, непредотвратим процес, те трябва в максимална степен да съдействат за осъществяване на модернизацията на страните от III-я свят. Това означава, че в тези страни много бързо трябва да се извършат реформи и те да стъпят в/у стоково-паричните регулатори. Да отговорят на предизвикателството наречено висок образователен ценз, развита съвременна наука, която е предпоставка за достигане на висок технологичен уровен. Това са основни неща, положително свързани с П плуралистична система. Разбира се, не се изключват противоречията м/у универсалния критерий за модернизация и моделите на конкретна реализация в отделните страни. Това противоречие остава в по-силно или по-слабо изразена форма.
Допълнителен проблем за страните в процес на трансформация е противоречието за равенство м/у гражданите , техните равни права и съществуващите значителни различия в имуществен план. Това е голямата тема за имуществената диференциация. Тя трябва да бъде вкарана в определени рамки, защото инъче се превръща в много висока бариера при практическо осъществяване на прехода. Не разрешават проблема твърдения като това, че “всичко е в реда на закона”. Такава пропаганда не дава резултат. Резултат има когато управляващият елит поеме своята част от тежеста на прехода. И това теорията на модернизма отстоява и доказва със своите научни аргументи. Особено важна за страните в преход е тяхната ориентация към консенсусна П. Това значи национално съгласие по най-важните за държавата въпроси. Съществуват три консенсуса:
1. По историческото минало – трябва да се сложи точка на конфронтацията на миналото на обществото.
2. По основните решения, които ще определят И и П рамка на развитието във външен и вътрешен план(Европа, НАТО и пр.). за целта е необходомо национално съгласие.
3. Консенсус – отнася се до правилата на играта, в смисъл, по всички основни въпроси, които касаят техниките на реформата, особено приватизацията. Трябва да съществуват ясни правила, прозрачност и съгласие на гражданите. Ако в обществото се достигне до такова съгласие това означава, че силно нарастват неговите възможности, разширяват се пътищата на властта, да мобилизира и обедини човешкия и материален ресурс и да се върви към трансформация.