14. Рецидив. Видове рецидив и критерии за тяхното отграничаване.

§ РЕЦИДИВ
I. ОБЩО ПОНЯТИЕ ЗА РЕЦИДИВ
1. В теоретичен план рецидивът се определя като вид множество от престъпления, при което едно лице извърши престъпление, след ка¬то е осъждано с влязла в сила присъда за друго престъпление.
2. За наличието на такъв вид множество от престъпления няма значение за какво престъпление деецът е осъждан. То може да е от общ характер или от частен характер, да е умишлено или извършено по непредпазливост, да е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК или да не е от тази категория.
3. Наред с това разглежданото общо понятие не се обвързва, и с вида на новото престъпление. То също може да бъде от всякакъв вид.
4. Общото теоретично понятие за рецидив не взема предвид и кол¬ко време е изминало от предишното осъждане.
5. За наличието на рецидив като вид множество от престъпления също така няма значение какви наказания са наложени на дееца, как¬то и това дали субектът е изтърпял наказанието по предходното осъждане.
6. Така формулирано, общото понятие за рецидив отличава този вид множество от съвкупността въз основа на това, че престъпленията при рецидив са разделени от влязла в сила присъда.

II. ВИДОВЕ РЕЦИДИВ
1. Преди всичко с оглед момента на извършване на второто прес¬тъпление различаваме рецидив преди деецът да е изтърпял наказанието по първото осъждане и рецидив след изтърпяване на наказанието по първото осъждане.
2. Второто разграничение на видовете рецидив се прави в зависи¬мост от вида на извършените престъпления. От тази гледна точка различаваме общ рецидив, когато престъпленията са от различен вид и специален рецидив (или още повторност, когато престъплението, за което деецът е осъден с влязла в сила присъда и това, което извършва впоследствие, са от един и същи вид.
3. От гледна точка на законодателната оценка за степента на об¬ществена опасност на новото престъпление и тази на дееца, проявена чрез рецидива, различаваме общ рецидив, уреден в чл. 27 НК, специален рецидив или повторност, чиято уредба е дадена в чл. 28 и две хипотези на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1 НК.
4. По-нататък, в зависимост от значението на рецидива за квали¬фикацията на деянието, имаме рецидив, който обосновава налагане на по-тежко наказание (повторност и опасен рецидив) и такъв, който се отчита само при индивидуализацията на наказанието.
5. Наказателноправно значение има и делението на рецидива на реален и формален, което се прави с оглед обществената опасност на деянието, но най-вече с тази на дееца. Реалният рецидив отразява едно трайно обществено укоримо от¬ношение на дееца към установения правов ред, съответно негова трай¬на склонност към нарушаване на установените с НК забрани. За формален рецидив пък говорим, когато отделните престъпни деяния имат случаен характер в живота на субекта, без да отразяват не¬гови трайни престъпни наклонности.
6. И накрая пенитенциарен рецидив се нарича този, който отразява, че деецът изтърпява наказание лишаване от свобода, след като вече е изтърпявал такова наказание. По смисъла на чл. 158, ал. 1 от ЗИН ре-цидивът е пенитенциарен, когато лицето е осъждано два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, за които не следва да се определя общо наказание съгласно чл. 23-25 от НК, ако е изтърпявало наказание лишаване от свобода, както и ако е осъдено за престъпление, представляващо опасен рецидив.

III. ОБЩ РЕЦИДИВ
1. Понятие за общ рецидив. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 НК предвижда, че когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът трябва да присъедини към неизтърпяната част изцяло или отчасти на¬казанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. В тези случаи определеното общо наказание не може да бъде по-малко от на¬казанието по втората присъда.
Общият рецидив се характеризира с две особености, визиращи на¬ложените наказания за извършените престъпления. За наличието на общ рецидив е без значение от какъв вид са последните.
а. На първо място законът свързва общия рецидив с обстоятелст¬вото, че наказанието, наложено на дееца с влязла в сила присъда за първото престъпление, е лишаване от свобода за определен срок. В съдебната практика се приема, че осъждане на лишаване от свобода ще има и в случаите на замяна наказанието поправителен труд с лишаване от свобода по реда на чл. 43, ал. 7 и 8. Няма да има общ рецидив, ако наложеното наказание е от друг вид, например глоба. Без практическо значение е и об¬стоятелството, че деецът е осъден с влязла в сила присъда на доживотен затвор, защото в такъв случай винаги ще се касае за опасен рецидив.
б. Второто законово изискване за наличието на общ рецидив е на¬казанието по втората присъда също да е лишаване от свобода за оп¬ределен срок.
2. Наказуемост при общ рецидив
а. Най-напред са уредени случаите, когато наказанието по първата присъда не е изтърпяно. Възможно е деецът въобще да не го е изтър¬пявал или да извърши новото престъпление след като е изтърпял част от наказанието. Когато наказанието по първата присъда не е изтърпяно, са уредени два случая на общ рецидив, в зависимост от извършеното второ прес¬тъпление и наложеното за него наказание. За двата случая на рецидив по чл. 27 е характерно, че и при този вид множество от престъпления се определя едно общо наказание лишаване от свобода, което задължи¬телно включва неизтьрпяното наказание по първата присъда, към кое¬то се присъединява изцяло или отчасти това по втората.
Разпоредбите на чл. 27 НК са общи, защото не посочват причината, поради която наказанието по първата присъда не е изтърпяно. Ето за¬що те не могат да намерят приложение, когато това се дължи на услов¬но осъждане или на предсрочно условно освобождаване. В последните случаи не се определя общо наказание, а въпросът за изтърпяване на неизтърпяното наказание е изрично уреден и следва да се прилагат нормите за условно осъждане (чл. 68 — 69а НК), съответно за предсроч¬но освобождаване (чл. 70).
- По общото правило на чл. 27, ал. 1 НК съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е за срок по-малък от 5 години и второто престъпление не е извършено при условията на специален или опасен рецидив. В те¬зи случаи определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда.
- Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 НК пък предвижда, че, когато второто престъпление е извършено при условията на повторност или на опасен рецидив, или наложеното за него наказание е лишаване от свобода е за срок, по-голям от пет години, второто наказание задължи¬телно трябва да се присъединява изцяло към неизтърпяното наказание по първата присъда. В тези случаи пак се получава едно общо наказа¬ние лишаване от свобода, а съдебната практика приема, че неговият размер тогава може и да надвишава 30 години.
б. Втората основна хипотеза на общ рецидив е налице, когато дее¬цът извърши престъпление, след като вече е изтърпял наказанието по предишната присъда. За тези случаи разпоредбата на чл. 27, ал. 3 НК предвижда наказанието, наложено за това престъпление, да се изтърпя¬ва изцяло.

IV. ПОВТОРНОСТ
Според действащата уредба на рецидива „предвиденото в особената част на този кодекс наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъ¬ден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление" (чл. 28, ал. 1 НК). Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 НК обявява за специален рецидив и случаите, в които се касае за еднакви по вид престъпления против обществената и личната собственост.
1. Определение за специален рецидив. Въз основа разпоредбите на чл. 28 и 30 НК специален рецидив или повторност е налице, когато деецът извърши престъпление от същия вид като това, за което вече е осъждан с влязла в сила присъда, ако в Особената част на НК е предвидено специално наказание и не са из-текли пет години от изтърпяване на наказанието по първата присъда.
По нашето право специалният рецидив не е пенитенциарен, защото за квалификацията на едно деяние като престъпление, извършено пов¬торно, не е необходимо деецът да е изтърпявал наказанието по предход¬ното осъждане. Достатъчен е само фактът на осъждането с влязла в сила присъда. За разлика от опасния рецидив, осъждането на дееца като непълнолетен също е основание за квалифициране на новото деяние като престъпление, извършено повтор¬но.
2. Предпоставки за повторност
а. двете престъпления да са от един и същи вид (също и различни състави на едно и също престъпление). Според разпоредбата на чл. 28, ал. 2 НК, когато се касае за еднак¬ви по вид престъпления против обществената и личната собственост, също ще е осъществено първото условие за квалификация на второто престъпление като специален рецидив.
б. да е предвидено и специално наказание за повторно извършване на престъпление от съответния вид.
в. не трябва да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по първата присъда, като реабилитацията в този срок не изключва повторността. А когато изпълнението на наказанието по първото осъждане е отложе¬но или деецът е предсрочно освободен от неговото изтърпяване, петго¬дишният срок започва от деня, в който е изтекъл определеният изпита¬телен срок (чл. 30, ал. 2 НК).

V. ОПАСЕН РЕЦИДИВ
1. Общи предпоставки за опасен рецидив
Общите изисквания за квалификацията на едно престъпно деяние като опасен рецидив са три и са визирани съответно в разпоредбите на чл. 29, ал. 1 и 2 и чл. 30 НК.
а. Преди всичко разпоредбата на чл. 29, ал. 1 НК изисква в Особе¬ната част на кодекса да е предвидено по-тежко наказание за престъп¬ление, представляващо опасен рецидив. Такива разпоредби са предви¬дени за дванадесет вида престъпления. Те всички се отличават с това, че са умишлени престъпления от общ характер.
б. На второ място е изискването от изтърпяване на наказанието по последната присъда не са изминали пет години (чл. 30).
в. Накрая законът предвижда, че при прилагане разпоредбите от¬носно опасния рецидив се вземат предвид осъжданията на дееца за престъпления, извършени от него само като пълнолетен (чл. 29, ал. 2 НК).
2. Опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а" НК. Този текст обявява за престъпление, представляващо опасен реци¬див това, което е извършено, след като деецът е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66. Специалните предпоставки са дадени кумулативно.
а. Първата от тях визира предходното осъждане с влязла в сила присъда, което трябва да е за тежко умишлено престъпление по сми¬съла на чл. 93, т. 7 НК — такова, „за което по закон е предвидено нака¬зание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна." Правилно в съдебната практика се отбелязва, че изискването престъплението да е тежко се отнася само до това, за което деецът вече е осъждан, а не и за деянието, извършено след осъждането. Осъжданията за непредпазливи престъпления не се вземат предвид, дори и те да са тежки.
б. На второ място е необходимо с предходното осъждане да е на¬ложено наказание лишаване от свобода не по-малко от една година.
в. И накрая изпълнението на наказанието, наложено с първата присъда, не трябва да е отложено поради условно осъждане. Този вид рецидив също не е пенитенциарен. защото законът изисква само да е постановено ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, но не и деецът да го е изтърпял.
3. Опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б" НК. Втората хипотеза на опасен рецидив ще е налице, когато деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъ¬ти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66. И тук специалните предпоставки са посочени в закона кумулативно.
а. На първо място се предвижда субектът да е осъждан два или повече пъти. Законът има предвид най-малко две отделни осъждания, постановени с отделни присъди и без това да е станало при условията на чл. 25 НК.
б. Второто изискване е на дееца да са наложени най-малко две на¬казания лишаване от свобода. Но за то¬зи вид опасен рецидив няма значение какъв е размерът на наложените наказания лишаване от свобода. За осъждани на лишаване от свобода съдебната практика приема и лицата, на които наложеното наказание поправителен труд е заменено с лишаване от свобода по реда на чл. 43, ал. 7 и 8, съответно на чл. 48, ал. 6 НК.
в. необходимо е осъжданията да са за умишлени престъпления от общ характер.
г. най-малко с една от предходните присъди да е постановено ефективно изтърпя¬ване на наложеното наказание лишаване от свобода. За този вид опа¬сен рецидив също не е необходимо деецът действително да е изтърпявал наказанието лишаване от свобода.
д. Във връзка с рецидива по чл. 29, ал. 1, б. „б" трябва да се посо¬чи и още една особеност, свързана с петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 НК. Съдебната практика приема, че е „необходимо петгодиш¬ният срок да не е изтекъл от момента на изтърпяване на наказанията най-малко по две от предишните присъди.
4. Отношение между рецидива по б. „а" и б. „б". Възможно е дадено деяние да осъществява едновременно изисква¬нията и за двете хипотези на опасен рецидив. В практиката се приема, че те не се изключват взаимно, „а могат да съществуват едновременно, ако всички предвидени в тях условия са налице.
5. Наказателноправни последици от осъждане за престъпление, представляващо опасен рецидив
а. Първата от тях е визирана в чл. 27, ал. 2 НК. Ако деецът не е изтърпял наказание по предходно осъждане, ще изтърпява общо нака¬зание лишаване от свобода, което по размер ще е равно на неизтърпяното наказание и новото наказание (чл. 27, ал. 2 НК).
6. Втората неблагоприятна за дееца последица е уредена в чл. 26 НК, визираща съвкупност от престъпления, представляващи опасен рецидив. Става дума за извършени две или повече престъпления, всяко от което е осъществено след осъждане с влязла в сила присъда при ус¬ловията на чл. 29, ал. 1 НК, но при положение, че за новите престъп¬ления деецът все още не е осъждан. При това положение няма му да се определя само едно общо наказание, а за всяко престъпление той ще получи отделно наказание и ще изтърпява всички наложени му на¬казания едно след друго.
в. Накрая по отношение на лица, осъдени за престъпление, пред¬ставляващо опасен рецидив не се прилага условно предсрочно освобож¬даване (чл. 70, ал. 2 НК).
6. Отношение между опасен рецидив и повторност. Чл. 29, ал. 3 НК предвижда, че когато за дадено престъпление са предвидени едновременно състави за повторно извършване и за опасен рецидив и е извършено деяние, което осъществява признаците на двата състава, то следва да се квалифицира като опасен рецидив.