12. Разходи в дългосрочен период. Приходи на фирмата и печалба. Възвръщаемост от мащаба на производството.

1) Разходи в дългосрочен период
Производствените разходи в дългосрочен период представляват паричната сума, която струва на предприемачите промените в мащаба на производството - тук се анализират само трите основни показателя - общи, средни и пределни разходи. Дългосрочните средни общи разходи се бележат с LATC, а дългосрочните пределни разходи с LMC и по своята същност те представляват една поредица от оптималните краткосрочни величини на ATC и MC.

Трите основни начина за постигането на растящ технологичен и намаляващ разходен ефект са ограничени във времето. Те са:
- Преходът към по-високи обеми на Р чрез нови технологии трябва да бъде съпроводен от специализация на производствените работници.
- С увеличаването на общата маса на прилагания капитал се постига още по-голям прираст на обема на Р.
- Когато преходът към по-високи обеми на Р чрез нови технологии се съпровожда с неизменен брой на работниците и материалните ресурси, използвани в обслужващи дейности, това води до по-малък общ прираст на K+L в сравнение с прираста на Р, оттук и на по-малки LATC.

2) Приходи на фирмата и печалба
Приходите от продажбата на продукта са паричната сума на неговата реална пазарна стойност. От гледна точка на приходите оптимален е обемът на продукта, от чиято продажба предприемачите са получили максимален общ доход. Този оптимум се постига, когато показателят за прираст на общия приход, наречен "пределен приход" стане равен на нула.
>> Общи приходи TR= Q.P ~ TR= TP.P
>> Средни приходи AR= TR/Q(TP)
>> Пределни приходи MR= промяна TR/ промяна Q
>>>> Намаляващи цени => увеличаващ се обем на продажбите

Печалбата се явява първоначално като сумарна (брутна) величина на всички форми на доходи, съставляващи нетната добавена стойност. В микроикономиката се разглеждат само двете най-съществени части на сумарната печалба, наречени икономическа и нормална печалба.
>> Свръх/икономическа печалба
Оптималният обем на продукта е този, при който се осъществява максимална обща икономическа печалба - максималната разлика между общите приходи и общите разходи и нулева пределна икономическа печалба.
>> Нормална печалба
Тя е вътрешна, регулираща величина в състава на сумарната печалба. Към нея не се включват работните заплати. С нейна помощ се определя величината на общите производствени разхоти ТС, в частта им включваща нормалните възнаграждения за стойността, добавена от производствените фактори и реализирана ли е икономическа печалба.
>> Счетоводна печалба
При счетоводното отчитане на икономическите резултати в практиката се изчислява само т.нар. балансова печалба/счетоводна печалба, която е разликата между общите приходи TR и онази част от ТС, която е вложена в ресурсите, купени от други икономически субекти. Но тя не е достатъчна да се види действителното икономическо състояние на предприемача. Само извличането на нормална печалба може да задържи предприемачите в даденото направление на използването на факторите. При икономическа загуба, те се пренасочват към друго направление на използване.

Това каква печалба ще извлече един предприемач не зависи толкова от неговите решения, отколкото от конкурентните пазарни структури, в които се намира той.