12. Търговски пълномощник. Упълномощаване. Видове търговско упълномощаване.

Подобно на прокуриста, търговският пълномощник също е лице с представителна власт спрямо търговеца. Властта му е по-скромна, той може да извършва само отделни действия. Представителната му власт се определя от търговеца, а не нормативно.

Учредяване: става по силата на самото упълномощаване, без да е необходимо да се вписва в търговския регистър. Става с форма за действителност - писмена, с нотариална заверка на подписите.
Представителна власт : зависи от съдържанието на пълномощното. Търговецът е принципала, свободен да определи сам представителната власт на пълномощника.

Видове упълномощаване:
1. Общо упълномощаване - за извършване на всякакви правни действия, свързани с нормалната дейност на търговеца. Достатъчно е да се формулира като “общо”, без да се описват отделните дейности. Общото пълномощно не дава право за :
- поемане на менителнични задължения;
- извършване на сделки с недвижими имоти;
- вземане на заеми и банкови кредити;
- водене на процеси (няма процесуална представителна власт).
Тези ограничения могат да се премахнат при изрично упълномощаване, извършено в съответната форма (за второто е необходима писмена форма с нотариална заверка на подписите).
2. Специално упълномощаване - дава се за извършване на една или няколко изрично упоменати категории сделки.
3. Пълномощно “ад хок” - за единична, конкретно определена сделка, след осъществяване на която пълномощното губи действието си.

Правоотношения между търговеца и пълномощника: правоотношението също е възмездно, не се урежда от Търговския закон, а от други правни отрасли. Обикновено е мандатно правоотношение или трудово.

Прекратяване на пълномощната власт: няма уредба за прекратяването в Търговския закон, затова препращат изцяло към правилата на гражданското право. Прекратяването става чрез:
- оттегляне от упълномощителя или отказ от пълномощника;
- смърт или поставяне под запрещение на една от двете страни;
- прекратяване на юридическото лице (за която и да е от двете страни);
- при срочно пълномощно - с изтичане на срока;
- при “ад хок” -след изпълнение на сделката.

Задължения на пълномощника: задължение за въздържане от конкуренция. То съществува докато лицата са прокуристи (пълномощници). След прекратяването на пълномощната власт задължението отпада. Търговския закон гласи, че прокуристът и търговският пълномощник не могат без съгласието на търговеца да сключват търговски сделки за своя или за чужда сметка в пределите на упълномощаването. Ако принципалът е съгласен, представителят може да извърши конкурентна дейност.

Презумпция за съгласие: ако при упълномощаването прокуристът или пълномощникът извършват дадена търговска дейност и търговеца е знаел за това, тя може да продължи (т.е. задължението за въздържане от конкуренция може да възникне само при изрично упоменаване в договора).

Нарушение на задължението: търговецът може да избира между две други правни последици :
1. Търговецът има вземане за обезщетяване на претърпени вреди. Упражнява се в петгодишен давностен срок от осъществяване на сделката (в ГП срокът е 3 години).
2. Търговецът може да счете сделката за сключена за своя сметка чрез заявление от негова страна, адресирано до страните по сделката : третото лице и прокуриста (пълномощника). Последните са задължени да прехвърлят всички имуществени придобивки на търговеца. Това право може да се упражни в срок от един месец от узнаване на сделката, но не по-късно от една година от възникването й.