12. Пътища за модернизация.

Обобщавайки опита на различните държави, много политолози поддържат идеята за необходимост от определена последователност и съблюдаване на известни правила при осъществяването на реформите. Много разпространена е концепцията за приоритет на икономическите реформи.

Тя изисква:
1. Индустриализация – Модернизацията изисква определени промени, които извеждат индустрията като водещ отрасъл. Тук акцента се поставя не върху броя на самите предприятия и създаването на нови такива, а в технологичното обновление на съществуващите. Създаването на High-Tech паркове е практика, която е щирокоразпространена в развитите страни, а у нас предстои да навлезе тепърва. От тези паркове технологиите се насочват към други предприятия и отрасли. Индустриализацията, в буквалния смисъл на думата, е задача на страните от Четвъртия свят.
2. Модернизацията трябва да стартира с реформи в селското стопанство. За нас този проблем е по-актуален отколкото самата индустриализация, тъй като селското стопанство от колхозен тип, трябва да се преустрои на частна пазарна основа. При тази трансформация се получи най-значителен срив, защото тук бе възприета идеята за ликвидация. Проблемът е бързо довършване на аграрната реформа и свързване на стопанства от фермерски тип, за това той може да бъде решен само с помощта на държавата.
3. Главна роля при модернизацията играе интензивната помощ от чужбина. Много актуален проблем за нас след последния ни срив – помощта от вън, се явява NB фактор за постигане на позитивни резултати от реформите.

Въпросът е, дали вярно сме очертали икономическите приоритети на развитието на Република България, за да насочим тези средства към отраслите и икономическите структури, които ще стимулират развитието ни. Технологиите трябва да стимулират процеса, който може да превърне България в комуникативен център на Балканите. Това означава да използваме правилно ветровитото географско положение на страната. Новите технологии да бъдат внедрени в туризма, с перспектива този толкова печеливш отрасъл да бъде възстановен и да се извлече максимална полза от неговата експлоатация.

Във малко по разгърнат вид, тези проблеми са представени в дискусията на двете главни идейни течения – либералното и консервативното.
Според Робът Дал, в движението към модернизация най-важна роля играе средната класа, т.е. образованите, икономически стабилни и политически активни граждани. Икономическата стабилност ги прави самостоятелни. Това придава стабилност на цялата политическа система. Средната класа е в основата на политиката, на културното израстване на нацията и естествено извежда страната на равнище, от което трансформацията е осъществима, защото политически активното население в лицето на средната класа способства за създаване на политическа ситуация, при която гражданите са реален субект на властта. Te, чрез своите организации, създават форма на граждански контрол над властта. В рамките на тази идея Дал разработва концепцията за “полиархия”. Според него тя може да осигури граждански контрол над властта и истинско съревнование между политическият елит.

Дал посочва няколко условия, влияещи на движението към "полиархия":
1. Последователност при осъществяване на реформите.
2. Установяване на силна изпълнителна власт – тя трябва да осигури обществена стабилност, която е необходимост при осъществяване на трудните преобразувания.
3. Достигане на определено равнище на социално и икономическо развитие, позволяващо реформите да се осъществят успешно.
4. Установяване на определени отношения, граници за противоречието “равенство - неравенство”, което на практика оживява като сблъсък между богати и бедни, защото в процеса на трансформация се създават условия за бърза и много дълбока диференциация. За обществото в преход такова развитие е опасно, защото демотивира хората и ги настройва срещу самите реформи
5. Наличие на ефективна външна помощ, която обаче да бъде строго контролирана.
6. Политически лидери, които осъществяват трансформацията да бъдат с държавнически убеждения, т.е. да възприемат идеята, че “лидера повече дава на обществото, отколкото взима от последното”.

Консервативното направление възприема модернизацията като труден процес, който зависи от конфликта между мобилизацията на гражданите, тяхното желание за участие в политическия живот, наличието на необходимата политическа култура, на необходими структури и механизми за реализация на техните стремежи. Самюел Хънтинктън (“Сблъсъкът на цивилизациите”) поставя ударението върху организираността на обществото и допуска при определени ситуации дори авторитарни методи на управление. Според него това дава възможност на политическата система да реагира адекватно на променящите се условия. Важна в случая е силната, компетентна държавна бюрокрация. Те трябва да осигурят поетапно осъществяване на реформите и всички необходими условия, водещи към положителни резултати от модернизацията.

Идеите, които ни предлагат консерваторите не бива да създават впечатление, че те се привърженици на диктатурата. Реда и стабилността са разглеждани в тясна връзка с принципиалното различие между икономиката и политиката, като основни сфери на обществения живот. Стабилност в политически план означава ред и стабилна власт, а показател за стабилна икономика е нейното прогресивно движение. Освен това историческия опит доказва, че авторитарните режими се “износват” много бързо, а лидерите им най-често завършват в затвора или биват убивани.