13. Съвкупност от престъпления.

МНОЖЕСТВО ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

I. ПОНЯТИЕ ЗА МНОЖЕСТВО ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Действащият НК не дава легално определение на общото поня¬тие множество престъпления, но подробно и изчерпателно определя различните видове множества от престъпления. Общото между тях е това, че едно лице е извършило две или повече престъпления.

II. ОСНОВНИ ВИДОВЕ МНОЖЕСТВО ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
1. когато деецът е осъществил всички престъпления преди да е осъждан с влязла в сила присъда за което и да е от тях. Тогава върху него не е оказвано каквото и да е поправи¬телно и превъзпитателно въздействие. Този вид множество се нарича съвкупност от престъпления.
2. субектът извършва престъп¬ление след като вече е осъждан с влязла в сила присъда за друго прес-тъпление, извършено от него. Този вид множество престъпления се нарича рецидив.

III. РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ МНОЖЕСТВО ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И РАЗЛИЧНИТЕ ФОРМИ НА УСЛОЖНЕНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ
Всички форми на усложнена престъпна дейност имат една същест¬вена обща особеност — че при тях винаги се осъществява само едно престъпление, макар и неговото изпълнение да разкрива известни раз¬личия в сравнение с обикновените по състав престъпления. Поради то¬ва и на дееца се налага само едно наказание. А при множество престъпления винаги са осъществени най-малко две престъпления, което е основание на субекта да се наложат толкова наказания, колкото престъпления е извършил.

СЪВКУПНОСТ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
I. СЪЩНОСТ НА СЪВКУПНОСТТА ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Легално определение за съвкупност от престъпления дава разпо¬редбата на чл. 23, ал. 1 НК. Такава е налице, ако с едно деяние са из¬вършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило някол¬ко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

II. РЕАЛНА СЪВКУПНОСТ
1. Определение за реална съвкупност от престъпления
Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК определя разглеждания вид съв¬купност като хипотеза, при която едно лице, с две или повече отделни деяния осъществява две или повече отделни престъпления, но преди да е осъждано с влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Реалната съвкупност се характеризира с няколко особености.
а. субектът е едно и съ¬що лице.
б. всички престъпления са осъществени с две или повече отделни деяния. Деецът взема отделно решение за всяко от деянията и с тях той пре¬следва различни цели.
в. всяко от деянията осъщест¬вява състава на отделно престъпление, т.е. субектът извършва две или повече престъпления. Така например едното от деянията може да представлява кражба по чл. 194, ал. 1 НК, второто — обсебване по чл. 206, третото — грабеж по чл. 198 и т.н. Всяко от тях е насочено срещу самостоятелен непосредствен обект.
г. при осъществяване на деянията деецът не е бил осъждан с влязла в сила присъда за което и да е от тях. Това изискване на закона ще е налице и когато субектът извърши няколко престъпления след предходно осъждане, но то не е за посегателство, включено в съвкупността.
д. Реалната съвкупност от престъпления следва да се различава от някои сродни хипотези.
- няма съвкупност, а само едно престъпление, когато съвкупността е въздигната в самостоятелно посегателство, както е това например във връзка с умишленото убийство по чл. 116, ал. 1, т. 12 НК.
- престъплението е само едно и следователно няма да има реална съвкупност, когато се касае до сложно (съставно) прес¬тъпление, защото отделните актове, включени в него, макар и да са въздигнати като самостоятелни посегателства, съставляват единно престъпление.
- няма реална съвкупност, когато деянията осъщест¬вяват състави на престъпления, насочени срещу един и същ непосред¬ствен обект, например подбуждане и подбудителство към едно и също лъжесвидетелство, приготовление и опит към едно и също престъпле¬ние, злепоставяне и телесна повреда вследствие реализиране на предиз¬виканата с първото опасност и т.н.
2. Видове реална съвкупност
а. При еднородна реална съвкупност всички престъпления, вклю¬чени в нея, са от един и същи вид, например деецът е изнасилил някол¬ко жени, причинил телесни повреди на различни лица.
Еднородната реална съвкупност се различава от продължаваното престъпление по това, че между отделните деяния няма обективната и субективна връзка, която съществува между деянията при продължава¬но престъпление. Така вместо да се засяга само един конкретен обект, посегателствата увреждат или застрашават различни, макар и еднородни обществени отношения. Поради това продължаваното прес¬тъпление е само едно, а при еднородна реална съвкупност имаме две дои повече отделни престъпления.
б. Разнородна е реалната съвкупност, когато включените в нея престъпления са от различен вид, примерно деецът е извършил кражба и е причинил телесна повреда.

III. ИДЕАЛНА СЪВКУПНОСТ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
В теорията и практиката вторият вид съвкупност се нарича идеална или формална, защото множеството престъпления се осъществяват само с едно деяние.
1. Понятие за идеална съвкупност. Разпоредбата на чл. 23, ал. I НК определя идеалната съвкупност като хипотеза, при която „с едно деяние са извършени няколко прес¬тъпления".
2. Основни особености на идеалната съвкупност
2.1. за да има идеална съвкупност е необходимо от обективна страна деецът да е осъществил само едно деяние. За да разгра¬ничим единичното деяние от случаите на осъществени две или повече деяния е необходимо да имаме предвид:
а. телодвиженията като система, съответно тяхно¬то отсъствие при бездействието, са осъществени въз основа на едно конкретно решение за изменение на определени елементи от действи¬телността.
б. всички телодвижения, съответно тяхното отсъствие, са насочени към постига¬не на една конкретна цел
в. деецът осъществява всички телодвижения (респектив¬но тяхното отсъствие) при определени условия на време, място и обс¬тановка.
2.2. деецът е осъществил две или повече престъпления. Този елемент на съвкупността ще бъде осъществен при наличието на две предпос¬тавки.
а. макар и деянието да е само едно, то обективно е насочено срещу различни непосредствени обекти. Така деецът ув¬режда или застрашава различни по характер обществени отношения, например нечия телесна неприкосновеност и същевременно реда и об¬щественото спокойствие.
б. деянието трябва да осъществява основните състави на различни по вид престъпления - в дадения пример - тези на те¬лесна повреда и на хулиганство.
3. Привидна идеална съвкупност. Под „привидна идеална съвкупност" се разбира положението, при което деянието осъществява само едно престъпление, макар и привидно да са осъществени съставите на различни престъпления. В тези случаи няма множество престъпления, а само една престъпна проява и на дее¬ца съответно ще бъде наложено само едно наказание.
а. Тя ще е налице преди всичко когато непосредствените обекти на съответните престъпления се намират в отношение на поглъщане.
- Когато единичното деяние осъществява основен и квалифици¬ран или привилегирован състав на едно и също престъпление, непо¬средственият обект на втория по необходимост включва и обществени¬те отношения, обект на посегателство по основния състав. Например убийството на длъжностно лице при или по повод изпълнение на служ¬бата му ще погълне това по чл. 115 НК. В тези случаи съвкупността е при¬видна, защото деянието обективно не е насочено срещу различни об¬ществени отношения.
- когато единият със¬тав има допълнителна функция спрямо другия от гледна точка закри¬лата на съответните обществени отношения. Така например приготов¬лението към убийство по чл. 117 НК е насочено срещу същия непосред¬ствен обект като самото убийство, за което деецът създава съответни условия.
- когато е извършено сложно (състав¬но) престъпление, защото негов непосредствен обект са различни по характер обществени отношения. Примерно грабежът винаги засяга както личността на жертвата, така и условията за нормално упражнява¬не правото на собственост.
б. При алтернативност на съставите също се касае до привидна идеална съвкупност. Това отношение между тях съществува, когато може да бъде осъществен само един от двата състава, така, че се из¬ключва възможността да се осъществи другия. Така например ако дее¬цът е взривил един имот, в следствие на което същият е започнал и да гори, няма да е налице съвкупност между престъпленията палеж по чл. 330 и взривяване по чл. 333 НК.
4. Разграничение между идеална и реална съвкупност
а. Общото между тях е на първо място в обстоятелството, че деецът засяга отрицателно обществени отношения, които са непосредствен обект на различи престъпления. Освен това върху субекта не е въздействано чрез наказателна принуда.
б. Различието между двата вида съвкупности е в броя на деянията чрез които се осъществяват съставите на отделните престъпления.

IV. НАКАЗУЕМОСТ ПРИ СЪВКУПНОСТ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Погледнато исторически и сравнителноправно, познати са няколко принципа относно наказуемостта при съвкупност от престъпления. Общото между тях е, че винаги се възприема правилото, според което за всяко престъпление се определя отделно наказание по общи¬те правила за индивидуализацията на наказанията. Различията в подходите са свързани със законодателните решения относно изпълнението на така наложените наказания.
Принципът за кумулиране на наказанията предполага всички на¬ложени наказания да бъдат изпълнени. Такова решение на въпроса е в съответствие с изискването за пълната реализация на наказателната отговорност и с това у дееца да не остане впечатлението, че за някои от извършените престъпления остава ненаказан. Но неговото възприе¬мане може да противоречи в определени случаи на хуманизма на нака¬зателното право и на целите на наказанието и на наказателната поли¬тика на държавата.
Вторият познат принцип е този за поглъщане на по-леките наказа¬ния от по-тежките. Това означава, че за всяко престъпление на дееца ще бъде наложено отделно наказание, но той ще изтърпи само най-тежкото от тях. Този принцип съответства на необходимостта да се из¬ползва минимум принуда за поправянето на осъдения, но може да съз¬даде у него впечатление, че за част от извършените престъпления той остава ненаказан.
Накрая третият принцип е този за увеличаване на наложеното най-тежко наказание, като се изпълнява само така увеличеното наказание. Той в някаква степен отговаря на изискването за използване на минимум принуда, като коригира възможността деецът да остане с впечатление, че за някои от престъпленията е останал ненаказан.
Българският НК възприема в някаква степен и трите принципа в зависимост от вида на наложените наказания.
1. Поглъщане на по-леките наказания от по-тежкото
а. Основно правило относно наказуемостта при съвкупност от престъпления по българското наказателно право е това за поглъщане на по-леките от наложеното най-тежко наказание. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК предвижда, че в случаите на идеална или реална съвкуп¬ност от престъпления „съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях."
б. Приложението на основното правило по чл. 23, ал. 1 НК не съз¬дава проблеми, когато наложените наказания са от един и същи вид, например лишаване от свобода или лишаване от еднакви права за раз¬лични срокове. По-особено е положението, когато наказанията са различни по вид, примерно лишаване от свобода и лишаване от право да се упраж¬нява определена професия или дейност, защото с различните видове наказания се преследват различни цели. Ето защо в НК са предвидени известни корективи и изключения от основното правило, като някои от видовете наказания могат да бъ¬дат присъединявани към наложеното най-тежко наказание.
2. Присъединяване на наложените наказания. Под „присъединяване на наложените наказания" се разбира тяхното изпълнение наред с наложеното най-тежко наказание или след като последното бъде изпълнено. В закона са предвидени случаи, когато присъединяването е задължително и такива, когато то може да се пра¬ви по преценка на съда.
а. Задължително присъединяване на наложените наказания се предвижда в зависимост от вида на по-леките от тях. Според разпоредбата на чл. 23, ал. 2 НК задължително присъединя¬ване към наложеното най-тежко наказание е предвидено за: обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1 точки 6, 7 и 9 НК. Ако са наложени няколко еднакви наказания, ще се присъедини задължително само това, което е за най-дълъг срок.
б. Присъединяване по преценка на съда се предвижда за имущест¬вените наказания глоба или конфискация, при това те могат да се при¬съединят изцяло или отчасти към най-тежкото наказание (чл. 23, ал. 3 НК).
3. Увеличаване на общото най-тежко наказание
Под „увеличаване на общото най-тежко наказание" се разбира увеличаване на неговия размер по преценка на съда, но при условия, посочени изрично в закона. Тази възможност е предвидена в нашия НК като коректив на общото правило по чл. 23, ал. 1 НК по две съображения. Първото от тях цели да компенсира отрицателния ефект от по¬глъщането на по-леките наложени наказания от най-тежкото, свързан с възможното впечатление у осъдения, че за част от престъпленията е останал ненаказан. На второ място наказанието винаги има възмезден характер и по¬ради това обществото е заинтересовано деецът да получи възмездие за всяко престъпление.
Разпоредбата на чл. 24 НК предоставя на съда възможност да уве¬личи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, когато наложените наказания са от един и същ вид, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
4. Определяне на наказание с отделни присъди. Разгледаните по-горе правила за наказуемост при съвкупност от престъпления ще се приложат и в тези случаи, незави¬симо от обстоятелството, че наказанията се определят с различни при¬съди (чл. 25, ал. 1 НК), т.е. в крайна сметка ще се стигне до определя¬не на едно общо наказание, съответно увеличено или към което ще се присъединят и по-леки наказания от друг вид. Компетентен да го пос¬танови е съдът, който е постановил последната присъда.
При определяне на наказанията с отделни присъди е възможно някое от тях вече да е изтърпяно от дееца изцяло или отчасти. И именно защото той трябва да изтърпява само едно наказание; това, което вече е изтърпял, следва да се приспадне от определеното най-тежко общо наказание.
- По начало такова приспадане е възможно, когато наказанията са от един и същи вид, но с различен размер, например лишаване от свобода за различни срокове (чл. 25, ал. 2 НК). При такава хипотеза общото наказание ще бъде това, чийто размер е най-голям.
- Законът предвижда и приспадане на пробацията от ли¬шаване от свобода и обратно, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода.
в. Във връзка с приложението на чл. 25 НК може да се постави и въпросът за наложени наказания, които вече не могат да бъдат из¬пълнени.
- Такава хипотеза е възможна, когато изпълнението на съответ¬ното наказание е погасено по давност (чл. 82 НК), когато деецът е ос¬вободен от това наказание поради амнистия или когато съответният вид наказание е отпаднало от системата на наказанията поради изме¬нение на НК. В тези случаи наложените наказания не подлежат на из¬пълнение и те не следва да бъдат взети предвид при определяне на об¬щото наказание.
- Не подлежи на изпълнение и наказание, изцяло опростено чрез помилване, поради което то също не може да се взема предвид при оп¬ределяне на общото наказание при съвкупност от престъпления.
г. за приложението на чл. 25 НК няма ограничения във времето. Неговите разпоредби могат да бъдат приложени в който и да е момент и по искане както на обвине¬нието, така и на самия деец.
д.Накрая в закона е уреден и въпросът за това как следва да се постъпи, когато при определяне на едно или няколко от наказанията е постановено отлагане на неговото изпълнение или замяната му с възпитателна мярка (чл. 25, ал. 4 НК). В тези случаи съдът следва да постъпи съобразно общите критерии за индивидуализацията на наказа¬телната отговорност.