11. Право и нравственост

І. МОРАЛ, НРАВСТВЕНОСТ И ЕТИКА.

1. Моралът в тесен смисъл като признаваната от определена социална група съвкупност от правила за поведение, изработени в съответствие с определяните в крайна сметка от икономическите условия на живот възгледи за добро и зло, дълг и справедливост, съвест и чест, похвално и срамно и пр. Моралът в широк смисъл включва в себе си и нравствеността. Моралните норми като вид социални норми.

2. Нравствеността като съвкупност възгледи за добро и зло, дълг и справедливост...

3. Етиката като наука за нравствеността и морала.

4. Развитие на морала и на нравствеността - те са конкретноисторическо и естественоисторическо явление (напр. за Ленин "нравствено е всичко, което руши старото експлоататорско общество и обединява трудещите се около пролетариата"). Християнският морал и общочовешките морални възгледи. Няма вечен морал.

5. Характеристика на моралните норми:
5.1. Общи черти с другите социални норми:
а) общи правила за поведение;
б) социален регулатор.
5.2. Специфични черти на моралните норми:
а) опосредяват поведението на хората "отвътре";
б) не се нуждаят от формално закрепване;
в) не се нуждаят от организирана (държавна принуда) принуда;
г) действуват чрез оценяване, чрез механизма на общественото мнение;
д) те са едновременно и социален регулатор, и духовен фактор;
е) регулират отношения, които не се поддават на външен контрол;
ж) имат духовно битие като емоционални представи и чувства.

6. Морални, обичайни и религиозни норми - съпоставка, прилики и разлики:
а) обичайните норми регулират поведението "отвън", не се изработват от прилагащия ги, действуват като привички, като навик, като традиции, като суеверие...
б) религиозните норми:
- в една своя част регулират поведението на прилагащия ги "отвътре", но само отношението му към бог, а не към другите хора;
- в друга своя част се явяват корпоративни, вътрешно организационни норми и регулират дейността на религиозните учреждения.

7. Позитивноправни и морални норми:
7.1. Прилики:
а) и двете са видове социални норми;
б) и двете са "етически" норми според делението на Н. Коркунов.
7.2. Разлики:
а) по източниците си - моралните норми произхождат от религиозните, социални или биологични съображения;
б) по начин на действие - моралните норми действуват чрез оценка на прилагащия ги;
в) по цели - моралните норми се стремят да усъвършенствуват човека;
г) по обезпечаването им - изпълнението на моралните норми се обезпечава от съвестта на индивида и от общественото мнение;
д) по своето определяне - моралните норми са субективни, несигурни, колебливи, непрецизни, нереалистични.
е) по определянето на правата и задълженията - моралните норми определят само задължения, те са едностранни;
ж) по своята задължителност - моралните норми са задължителни само за лицата, споделящи съответните морални възгледи;
з) по своята системност - моралните норми не са системно изградени, нямат логически непротиворечива система, структура, йерархия;
и) по своята сфера на действие - моралните норми са за вътрешните чувства и мисли на хората, за вътрешния свят на човека;
й) по своята детайлизация - моралните норми са норми-принципи (не убивай, не кради, не лъжи...);
к) по начина си на създаване - моралните норми всеки си ги изгражда сам в съответствие със своите нравствени възгледи;
л) по срока си на действие- за нарушенията на моралните норми няма давност;
м) по начина на преодоляване на последиците от нарушаване - за нарушенията на моралните норми има прошка;
н) по санкциите си - санкциите за моралните норми са угризенията на съвестта и негодуванието на общественото мнение;
о) по своята институционалност - моралните норми не се нуждаят от специални органи, организации за своето създаване, прилагане и защита.

ІІ. МОРАЛЪТ И ПОЗИТИВНОТО ПРАВО.

8. Основни възгледи за връзката "право-морал" (съществуват две крайни и една компромисна тези) (интересува ни не толкова цялостната връзка между правото, моралът и нравствеността, а връзката между позитивното право като съществено проявление на правото и моралът в широкия смисъл на думата):
а) "правото и моралът са едно и също социално явление". Правото е "позитивен морал" (нямало разлика между правото и морала, тъй като правото е моралът в тази мяра, в която се възприема от хората прилагането на принудата; правото е съвкупност от морални норми, обезпечени от държавната принуда). Ранните и модерните естественоправни теории за това, базирани на учението на Конфуций за правото като норми, произтичащи от моралните добродетели. От тясната връзка между правото и морала произтича легитимността и моралното оправдание на необоримата законова презумпция, че "гражданите знаят законите" и "незнанието на закона не извинява". Държавата наказва гражданите за нарушението на позитивното право дори и те да не знаят, че са го нарушили, защото позитивното право е "добро", а е непростимо гражданите да не знаят какво е "добро" и да вършат "добро". Правото е добро, позволеното от правото е добро, доброто е позволеното от правото. Злото е забраненото от правото, злото е неправо. (Лена Джелепова за "честните и законни избори");
б) "правото и моралът са две различни социални явления, които нямат нищо общо помежду си" (И. Кант - моралът произтича от вътрешния глас на всеки, а правото е норма, произлизаща и прилагана под силата на държавната принуда), (Х. Келзен - правото е особен свят на дължимото, който няма нищо общо с другите социални явления, каквото е морала);
в) "правото и моралът са две различни, но взаимодействуващи си социални явления". Това е компромисната теза. Тя е и преобладаващата.

9. Взаимодействие на морала и правото (позитивното право):

9.1. Въздействие (значение, влияние) на морала върху позитивното право (тезата, че силата и авторитетът на позитивното право се определят от съответствието на нормите му с тези на морала):
а) при създаването на позитивното право;
- моралът (най-често този на господстващата социална група, на притежаващата държавната власт) е определител на позитивноправните норми (възгледите за праведно и справедливо са в основата на позитивноправните норми), ограничител на законодателния произвол, рамкира границите на нормативните разрешения. Позитивноправните норми изземват и инкорпорират в себе си най-сполучливите нормативни разрешения на социалните проблеми от обичайните и от моралните норми;
- моралът създава легитимност на правните норми, служи за фундамент на позитивното право, прибавя нравствено и обогатява оценъчното съдържание на позитивното право, определя техният етически минимум.
б) при изпълнението (прилагането) на позитивното право.
- моралът създава, допълва, уточнява правилото за поведение, установявано чрез позитивно-правните норми (в случаите, когато тези норми изрично препращат към "добрите нрави") или чрез правоприложните актове, като по този начин обезпечава необходимата гъвкавост, адаптивност, точност и справедливост на правното регулиране в отделните конкретни случаи (изгонването от общинско или държавно жилище поради нарушаване на "добрите нрави" - хвърляне на боклук през прозореца? пиянски компании през нощта? гей в блока? гледане на животни в апартамента? неизхвърляне на боклук?). Това обаче може да се окаже нож с две остриета - в някои случаи да създаде възможност за злоупотреби;
- моралът е коректив на евентуалната несъвършеност, непълнота, недомисленост, несправедливост на правните норми и на правоприложните актове (затова не може да има компютър-съдия, защото не може да се отчете човешкия фактор, не може да се моделира човешката преценка, не може да се научи на човещина).

9.2. Въздействие (значение, влияние) на позитивното право върху морала (правото и моралът като социални явления имат самостоятелно развитие, като развитието на едното може да изпревари другото и да го предопредели):
а) при запазването, консервирането, възпроизвеждането на съществуващите (най-често тези на господстващата социална група) морални ценности (чрез своето оценъчно съдържание);
б) при утвърждаването на моралните ценности от ценности на определена социална група към ценности на цялото общество (чрез всеобщозадължителния характер на позитивноправните норми се унифицира морала, налагат се добрите нрави);
в) за защита на утвърждаваните морални ценности (косвено - чрез защитата на позитивноправните норми, базирани на моралните ценности);
г) за формирането (възпитаването) на нови, несъществуващи до този момент, морални ценности (като морална допустимост на конкубината, на хомосексуални бракове, генната инженерия, "майка под наем", абортите, смъртното наказание и пр., забраната на смъртното наказание, задължителното задържане под стража при две и повече висящи следствени дела, отмирането на талиона и на членовредителните наказания, проституцията и хомосексуализма).

10. Видове морал. Разграничаването им е ключовият проблем за разграничаването и взаимодействието (диалектика, тенденции, генетични връзки, функционални връзки и пр.) между петте вида морал: "общочовешкия морал", "официалния морал" (с легално име "добрите нрави"), "господстващия морал", "колективния морал" и "субективния морал":
а) "общочовешки морал" - съвкупност от общоприети в световен мащаб нравствени възгледи и ценности, морални норми, създадени на базата на християнския морал, и закрепени в международните стандарти за правата на човека и общоприетите принципи на правото;
б) "официален морал" - съвкупност от нравствени възгледи и ценности, морални норми, произтичащи, изразени, следващи, въплътени, съдържащи се в позитивното право на дадена държава, предопределящи оценъчното съдържание на позитивноправните норми. Това е най-важният вид морал. Неговото легално наименование е "добрите нрави". Той е компромисен вид морал. Той балансира, лавира между общочовешкия, господстващия и колективния морал на притежаващата държавната власт социална група. Той се опознава на базата на житейския опит и мъдрост чрез задълбоченото проучване на действуващото законодателство и на съдебната практика. Той не се изучава в специална учебна дисциплина. Ключово за неговото опознаване е признаването на връзката между правото и морала; приемането на възгледа, че добро е всичко позволено от правото, а зло - всичко забранено от правото. Този вид морал е с приоритет при изпълнението и при прилагането на правото;
в) "господстващ морал" - съвкупност от нравствени възгледи и ценности, морални норми, типични, общоприети, преобладаващи за дадено общество, признати от неговото обществено мнение;
г) "колективен морал" - съвкупността от нравствени възгледи и ценности, морални норми, присъщи за отделна социална група;
д) "субективен морал" - съвкупността от нравствени възгледи и ценности, морални норми, присъщи за отделния човек, индивид, личност.

11. Законност, целесъобразност и моралност. Може ли да има безнравствени, неморални позитивноправни норми? Може да има неморалност от гледна точка на общочовешкия, господстващия, колективния и субективния морал, но не и от гледна точка на официалния морал. От гледна точка на официалния морал правото винаги е нравствено, морално, добро. При противоречие между морала на изпълняващия (прилагащия) правото и официалния морал, приоритет има официалния морал. Именно последния следва да бъде установен и осъществен чрез изпълнението (прилагането) на правото. Правото трябва да бъде равен мащаб за поведение спрямо всички, да бъде еднакво приложимо, важимо спрямо всички, а не да зависи от морална прилагащия (изпълняващия) правото (съдията).