12. Множество престъпления. Основни разграничения. Множество престъпления и усложнена престъпна дейност.

ФОРМИ НА УСЛОЖНЕНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ
За формите на усложнена престъпна дейност е характерно, че из¬пълнителното деяние на тези престъпления е усложнено и това обстоя¬телство е отразено в състава на престъплението.

I. ПРОДЪЛЖАВАНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
1. Определение за продължавано престъпление. Продължавано престъпление е налице, когато две или повече дея¬ния, които осъществяват по отделно един или различни състави на ед¬но и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
2. Обективни особености на продължаваното престъпление
а. Преди всичко разглежданата форма на усложнена престъпна дейност ще е налице, когато деецът е извършил две или повече дея¬ния, конкретизирани по време, място, начин и обстоятелства, при кои¬то е извършено. От психологична гледна точка отделните прояви могат да бъдат осъществени както в изпълнение на едно общо решение, така и въз основа на отделни решения, всяко от което е взето след из¬пълнението на предходното. Така например управителят на магазин може да реши веднъж да присвоява от поверените му пари всеки ден по малко или всеки ден да решава отново колко да присвои.
б. Второ, необходимо е деянията, съставляващи продължавано престъпление, да осъществяват поотделно основния състав на даден вид престъпление. Този обективен белег се отнася до вида на престъп¬лението. Въз-можно е отделните деяния да осъществяват и различни състави на ед¬но и също престъпление.
в. Необходимо е от обективна страна последващите да се явяват продължение на предшестващите. Такава обективна връзка между деянията ще е налице, когато те са насочени срещу един и същи непосредствен обект и всяко увреждане или застрашаване на този обект се явява част от едно общо негово отрицателно засягане.
г. характерно е, че отделните деяния са осъществени при една и съща обстановка. Този белег показва едно трайно отношение на субек¬та към обекта или осъществяване на деянията по траен повод. Ес¬тествено, пълната еднаквост на обстановката не е възможна и поради това практиката приема, че е достатъчна известна нейна приблизител¬ност.
д. деянията са извършени през непродължителни периоди от време, като се има предвид това, което разделя отделните прояви. Този въпрос е фактически и се преценява в зависимост от характера на дей¬ността, възможностите за осъществяването й, причинените общественоопасни последици от всяко деяние и от всички други обстоятелства, като например периодичност на ревизиите, смяна на сезоните, това, че деянията се извършват на определени интервали от време, в определени дни на седмицата или месеца и други.
3. Субективни особености на продължаваното престъпление. От субективна страна продължаваното престъпление се характери¬зира с еднородност на вината и с наличието на субективна връзка между деянията, включени в него.
а. Еднородност на вината ще има, когато всички деяния, съставля¬ващи единното продължавано престъпление, са осъществени при една и съща форма на вина — умисъл или непредпазливост. И обратно — когато деянията са извършени при различни форми на вина, ще има отделни престъпни посегателства, а не единно продъл¬жавано престъпление. Например повреждането на две чужди вещи мо¬же да бъдат продължавано престъпление, ако и двете деяния са или са¬мо умишлени, или само осъществени по непредпазливост, а когато ед¬ното от тях е умишлено, а другото — непредпазливо, ще са извършени две отделни посегателства, макар и с еднороден непосредствен обект. Еднородността на вината не изключва възможността отделните деяния да бъдат осъществени при различен вид вина от една и съща форма - в едни случаи е възможно деецът да действа с пряк умисъл, а в други той да бъде косвен.
б. Субективната връзка между деянията, включени в едно продъл¬жавано престъпление е налице, когато последващите се явяват и от субективна страна продължение на предшестващите.
4. Наказуемост на продължаваното престъпление
Продължаваното престъпление е само едно и за него по общо правило следва да се наложи само едно наказание. Същевременно то включва няколко деяния (най-малко две).
а. Когато продължаваното престъпление е резултатно, наказание¬то се определя съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност и причинения от тях общ престъпен резултат, като то се съобразява и с общите правила за индивидуализация на наказанието.
б. Своеобразни проблеми поставят и случаите, когато отделни деяния, включени в продължаваното престъпление осъществяват различни състави на едно и също престъпление. Тогава квалифициращите обстоятелства могат да се отразяват съществено на цялостната престъп¬на дейност или обратното — да не се отразяват значително върху ней¬ната тежест
- При продължаваното престъпление правилото е деецът да се наказва по по-тежкия състав, когато квалифициращите обстоятелства повишават обществената опасност на цялостната престъпна дейност.
- Възможно е обаче квалифициращите обстоятелства да не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност. Тогава и по изключение тя трябва да се подведе по по-лекия състав, като тези обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказа¬нието. В съдебната практика се приема, че деянията, с които са осъ¬ществени квалифициращи признаци, следва да се оценяват като отегча¬ващи обстоятелства.
в. При продължавано престъпление е възможно някои от деянията да са довършени, т.е. да са причинили съставомерен резултат, а чрез остана¬лите да е осъществен само опит към съответното престъпление. В те¬зи случаи следва да се прецени значението на настъпилите общественоопасни последици, пак за цялостната престъпна дейност.

II. ТРАЙНО (ПРОДЪЛЖЕНО) ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
1. Определение за трайно престъпление. Трайно или продължено престъпление се нарича това, което се осъществява само с едно деяние, изразяващо се в бездействие или в съвкупност (съчетание) от действие и бездействие, при което субектът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен период от време, като създава по този начин едно трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване.
2. Особености на продълженото престъпление
а. Първата от тях се отнася до изпълнителното деяние при този вид усложнена престъпна дейност.
- продълженото престъп¬ление се осъществява само с едно деяние, основано на едно решение и насочено към постигане на една цел.
- Като форма на изпълнителното деяние за трайното престъпле¬ние е характерно, че то винаги съдържа бездействие - само него или съвкупност (съчетание) от действие и бездействие - примери за продължено престъпление: неплащането на издръжка по чл. 183 и злепоставянето по чл. 138 НК се осъществяват само чрез бездействие, а противозаконното лишаване от свобода по чл. 142а и отклонението от военна служба по чл. 380 НК — чрез съче¬тание от действие и бездействие.
б. Втората особеност на трайното престъпление е в обстоятелство¬то, че субектът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен период от време. Този период започва с възникване на задължението за дееца да из¬върши определено действие и продължава, трае, докато не бъде из-пълнено това задължение или пък характерното престъпно състояние не се прекрати поради независещи от дееца обстоятелства.
в. за продълженото престъпление е характерно, че деецът създава едно трайно престъпно състояние, което продължава до негово¬то прекратяване.
3. Отношение между продължаваното и продълженото престъпление
а. продължаваното и продълженото се осъществяват през известен период от време. Това е определило и режима за пога¬сяване на наказателното преследване по давност. Разпоредбата на чл. 80, ал. 3 НК предвижда, че давността за преследване започва да тече от момента, в който продължаваното, съответно продълженото престъп¬ление, бъде прекратено.
б. Но иначе тези форми на усложнена престъпна дейност са твър¬де различни. Първото различие между тях е в броя на деянията — при трайното престъпление имаме само едно деяние, докато за продължаваното са необходими дай-малко две отделни деяния; при продължено престъпление се създава престъп¬но състояние, което трае непрекъснато, докато между отделните дея¬ния, съставляващи продължаваното престъпление, такова състояние няма.
в. съдебната практика прие¬ма за възможно да се осъществи едно продължавано престъпление от две или повече продължени деяния, ако са налице условията за то¬ва.

III. СЛОЖНО (СЪСТАВНО) ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
1. Сложното или още съставно престъпление е форма на услож¬нена престъпна дейност, чието изпълнително деяние включва два или повече акта, функционално свързани помежду си, обединени от едно решение и с които деецът преследва една и съща цел, като всеки от ак¬товете, взет сам за себе си, осъществява състава на друг вид престъп¬ление.
2. Съставното престъпление се характеризира с няколко особенос¬ти.
а. На първо място, неговото изпълнително деяние включва два или повече акта. По техните обективни признаци можем да разграни¬чим разнородни по естеството им прояви. Например при грабеж дее¬цът упражнява принуда върху владелеца на една вещ и я отнема (чл. 198, ал. 1 НК).
б. На второ място отделните актове, включени в сложното прес¬тъпление, са насочени срещу различни по характер обществени отно¬шения - с грабежа принудата за¬сяга свободата на личността, отнемането на движимата вещ - условията за нормално упражняване правото на собственост.
в. така осъ¬ществените актове са функционално свързани помежду си, т.е. единият от тях е начин, метод, средство или условие за осъществяването на другия. Всеки акт, взет сам за себе си, има свой непосредствен обект, но засягането на единия обект е условие или предпоставка за увреждане или застрашаване на другия.
г. актовете, включени в състава на сложното престъпление, се осъществяват въз основа на едно решение и с тях деецът преследва една и съща крайна цел.
д. всеки от актовете, взет сам за себе си, осъществява осно¬вен или квалифициран състав на друг вид престъпление. Така само принудата е престъпление по чл. 143 НК, а отнемането на вещта без съгласието на нейния владелец и с намерение тя да бъде присвоена, е кражба по чл. 194, ал. 1 НК.

IV. ДВУАКТНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
1. Двуактното престъпление е форма на усложнена престъпна дейност, чието изпълнение включва два или повече акта, функционално свързани помежду си, които се осъществяват въз основа на едно реше¬ние и с тях деецът преследва една и съща цел, но всеки от актовете, взет сам за себе си, или не осъществява престъпен състав, или осъществява признаците на друг вид престъпление.
2. Двуактното престъпление се характеризира със следните особе¬ности.
а. изпълнителното деяние включва два или повече акта, които по обективните си признаци са разнородни. По това тя си прилича със съставното престъпление. Примерно изнасилването по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК включва използване на принуда и съвкупление с пострадалата.
б. Между двата акта съществува същата функционална връзка, като при сложното престъпление и по това те също си приличат.
в. Но, за разлика от съставното, всичките или част от проявите, съставляващи заедно двуактното престъпление, не са престъпни. Така например съвкуплението поначало не е престъпление.

V. ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НА СИСТЕМНО ИЗВЪРШВАНЕ
1. Престъплението на системно извършване се осъществява чрез три или повече отделни еднородни деяния, които се извършват въз ос¬нова на отделни решения, като всяко от тях, взето само за себе си, не осъществява престъпен състав, но многократното извършване на дея¬ния от този род (системността), ги обединява в едно престъпление. От този вид е например предоставянето на помещения за развратни дейст¬вия по чл. 155, ал. 2 НК.
2. Особеностите на този вид усложнена престъпна дейност са ня¬колко.
а. престъплението на сис¬темно извършване се осъществява чрез няколко еднородни деяния, за които деецът взема отделни решения. Съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност.
б. За разлика от продължаваното престъпление, деянията, включе¬ни в престъплението на системно извършване, не съставляват престъп¬ление взети поотделно. Така например еднократното предоставяне на помещение за развратни действия не е престъпно.
в. Накрая, съществен елемент от обективната страна на разглеж¬даната форма на усложнена престъпна дейност е системността на еднородните деяния, тяхното многократно осъществяване от дееца.

VI. ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЗАНАЯТ
1. Престъплението по занаят е форма на усложнена престъпна дейност, осъществена чрез множество еднородни деяния, за чието из¬вършване съществува специална правна уредба, които само като систе¬ма засягат отрицателно даден вид обществени отношения, като чрез тях деецът се стреми да придобие противозаконно известни основни или допълнителни доходи. Такъв вид са например извършването по занятие на банкови, застрахователни или други финансови сделки по чл. 252 НК, престъпното ползване на чужда интелектуална собственост по чл. 172а, престъплението по чл. 324 НК.