10. Финансови вземания и финансови задължения. Обща характеристика. Публични вземания. Системи за определяне размера на публичните вземания.

І. Обща характеристика.
Всяко финансово правоотношение поражда права и задължения. В случая става въпрос за правоотношения, които наричаме същински финансови правоотношения.
Вземанията са три основни вида:
а) финансови вземания - всички субективни права, с финансов произход, няма значение, кой е носител на правото;
б) публично-финансови вземания - субективни права с финансов произход и с носител държавата;
в) публични вземания – по-широко понятие, субективни права на държавата, в които се включват и вземания с нефинансов произход (глоби, конфискации и т.н.).
Според ДПК вземанията са публични и частни. Чл. 13 урежда публичните вземания. Частните са с гражданско-правен произход и др.

ІІ. Видове публични вземания: с финансов произход (А) и със санкционен произход (Б).
А) финансов произход - те са най-важни. Освен същинските данъци към тях спадат и митата и таксите. Те са с данъчен характер, защото се определят едностранно от държавата, но за разлика от същинските данъци се събират на различно правно основание и постъпват регулярно в бюджета. Принципът е колкото приходът е по-голям, толкова падежът е по-кратък.
Б) санкционен произход - те са с наказателен или административен произход (в резултат на глоби, принудителни административни мерки, конфискации и др.). Имат двуяка функция (1); постига се целта на наказанието и (2); възстановяват се причинените щети. Имат малък дял в бюджета.
За разлика от вземанията с финансов произход, чиито размер държавата се стреми да увеличава, тук е точно обратното, защото целта е принуждаване към спазване на обществения ред.
В) Вземания с гражданско-правен произход - резултат от участието на държавата в правоотношения, в които тя участва не като власт, а е равнопоставен субект. Те са две групи:
(1) вземания с договорен характер;
(2) вземания, почиващи на деликтно основание. Цел е възстановяване на причинените вреди, няма приход в бюджета.
Г) публични вземания - други държавни вземания, подобни на В) - от приватизация, непотърсени печалби от лотария и неизправни стипендианти.

ІІІ. Системи за определяне на размера на вземанията.
1. Начин на определяне - за тези със санкционен характер се прилага ЗАНН и НК, при тези с гражданско-правен произход, ако основанието е деликтно, размерът зависи от вредите, ако са вземания при договорни отношения, размерът зависи от договореното.
2. Системи за определяне на размера на вземанията: 2 основни вида:
а) постоянни (твърди) размери - вземането е определено в някаква абсолютна стойност за всички субекти в самата финансово-правна норма (най-често при таксите, рядко при данъците);
б) променливи (подвижни) - варират, изискват правна или техническа дейност, за да бъде определен размерът на вземането. Съществуват два критерия - облагаема основа и данъчна ставка.
Облагаемата основа е величина, която се получава чрез трансфер на отчетения данъчен резултат за данъчни цели, чрез завишаване или намаляването му, т.е. "дохода”. Има две системи -пропорционална и прогресивна. При пропорционалната вземането не е в абсолютна стойност, а от закона се извеждат критериите, от които ще зависи определянето размера на данъка. Ставката е константна. Ако се предвижда различна ставка за различни фактически състави също. При прогресивната система и двата критерия имат еднакво значение. С увеличаване на основата расте и данъчната ставка. По принцип има две прогресии - обикновена и етажна. При обикновената се гледа горната граница на основата и се облагат по най-високия процент за дадения вид. Изводът е, че пропорционалната е по-подходяща за доходите на юридическите лица, а прогресивната - за физическите.

IV. Производство.
При някои вземания няма производство, няма технически действия по установяване на вземанията.
1. Процедурата е по ЗАНН и НПК.
2. При липсата на разгърната процедура се прилага финансов автоматизъм.
З. Има и технически и правни действия по установяване на вземането - същинско правоотношение. Има 4 етапа:
- подаване на декларации - посочва се облагателната основа, задължителна фаза. Задължението за подаване на декларация е независимо от това по плащането. Обикновено субектът е един и същ, но може да има и разминаване. Данъчният орган не е обвърза с твърденията в декларацията. Понякога имат паричен израз, ако няма, следва процедура по трансформация;
- издаване на индивидуален финансов акт, който има декларативен характер;
- оспорване на индивидуален финансов акт - при правен интерес. Актът може да се обжалва по две линии - основание и размер. Става по ЗАП.