10. Право и правна принуда

1. Същност на принудата.

Принудата е ограничаване на социални права или възлагане на социални задължения независимо от волята на техния носител.

2. Същност на правната принуда.

Принудата е оценъчно явление, което се отразява в правото и така участва във формирането на неговите качества. Степента и формите на принуда, предвидени в правото и начините на тяхното реализиране имат съществено значение за характеристиката на правовата държава.

Правото съдържа в себе си своето отрицание. От една страна, то е форма на официална свобода. От друга страна то е форма на принуда. Тази двойствена природа на правото е основата, върху която се формират двете противоположни определения за него: правото като мяра за свобода и правото като мяра за принуда.

3. Роля на правната принуда.

Ограничаването на свободата на личността по правнопринудителен ред не е определящо в същността на правото. Принудителността на правото всъщност е функция на обстоятелството, че то е форма на социална свобода. Тъкмо защото правото установява мяра на свобода, последната трябва да бъде гарантирана със специфични правно-принудителни средства. Това е правно-философския въпрос за оправданието или основанието на принудителността в правото. Този проблем е свързан с проявлението на правото като ограничител на свободата. Според някои ограничаването на свободата чрез правото е оправдано само когато поведението на личността може да причини вреда на друга личност.

Без средствата на правната принуда не може да бъде гарантирано реализирането на установената в правото мяра на свобода. Без специфичната си принудителност правото не би могло да добави нищо съществено към формите на свобода, установени в другите нормативни системи. Специфичността в принудата определя характера на мярата на свобода, която правото установява. По това главно тя се отличава от другите форми на социална свобода.

Правната принуда не е самоцел. Тя е подчинена на необходимостта да гарантира установената в правото мяра на свобода. Тя е последица от тази необходимост. Така принудата се превръща в ценностно явление. Само по себе си тя няма ценностен характер. Това обстоятелство произтича от нейната същност. Принудата е въздействие върху личността с цел нейното поведение да протича в съответствие с чужда воля. Принудата е противоположност на свободата.

4. Определение на правната принуда.

Правната принуда е въздействие върху правните субекти, предвидено в позитивното право с цел тяхното поведение да протича в съответствие с вложената в правото воля. Тя се осъществява когато волята на правния субект не съвпада с изразената в позитивното право воля.

5. Ценност на правната принуда.

Правната принуда е пряко свързана със съдържанието на правните предписания. Тя е предназначена да гарантира протичането на обществените отношения в съответствие с правните изисквания или да възмезди.

Ценностният характер на правната принуда се проявява в нейното съотношение с другите качества на правото. Той е отражение на ценностната същност на оценъчните явления, които се отразяват в правото. Без правната принуда не може да се гарантира тяхното реално проявление. Степента на ценност на правната принуда е обусловена от степента, в която тя осигурява реализирането на другите ценностни явления, отразени в правото.

Правната принуда може да играе и противоположна роля. Тя, обаче, също е обусловена от съответните качества на правото. С нея може да се гарантира реализирането на право, което не притежава необходимите качества. Степента, в която липсват съответните качества на правото, определя степента, в която правната принуда губи ценностната си характеристика.

Затова няма основание за подценяване на ценностната характеристика на правната принуда. Поради това темата за правната принуда винаги присъства в правната философия.

Специфичното непряко проявление на ценностния характер на правната принуда изисква специално изследване. Това подпомага отрасловите правни философии. Липсата на такова изследване води до това, че липсва обща теория на охранителните отношения и обща теория на юридическата отговорност.

6. Правна принуда и държавна принуда.

Правната принуда не трябва да се отъждествява с държавната принуда. Например, няма държавна принуда, когато правната принуда се проявява във формата на психическа принуда. Така принудата има предупредително-възпиращо въздействие върху правните субекти да не нарушават изискванията на правните предписания и без намесата на държавни органи.

Психическата правна принуда се изразява във въздействието върху съзнанието на субектите на правото за да осъществят с поведението вложената в правото воля в замяна на тяхната собствена воля. Физическата правна принуда е въздействие върху правния субект в съответствие с предвидената в правото възможност за физическо насилие върху него за да осъществи правното предписание въпреки противната му воля.

7. Правна принуда и охранителни мерки.

Предвидените в правото последици, които имат характер на принуда, могат да се реализират не само по държавно-принудителен ред. Това е така поради факта, че не всички правни охранителни последици имат характер на мерки на държавна принуда. Такава същност имат в собствената си природа наказателните юридически санкции и принудителните мерки.

Гражданскоправните юридически санкции сами по себе си не са мерки на държавна принуда и поради това могат да се реализират от правните субекти без намесата на държавните органи. В още по-голяма степен това се отнася до предвидените в правото защитни мерки. Като вид охранителни мерки те имат характер на правна принуда, но се реализират от правните субекти без намесата на държавни органи. На това основание можем да определим защитните мерки като правна власт, предоставена на един субект на правото в частноправните отношения, с която може сам да принуди друг правен субект да изпълни юридическото си задължение.

8. Съпоставка на юридическата санкция с правната принуда, с охранителните мерки и със санкционните мерки:
А. Право и принуда:
Правото е свобода. Правото е принуда. Правото е диалектическо единство от свобода и принуда.
Но какво е свобода? Какво е принуда? Социална и юридическа свобода. Принуда въобще. Социална и правна принуда.
Социалната принуда е ограничаване или отнемане на права (блага) или възлагане на задължения независимо от волята на носителя на правата и задълженията. Принудата е атрибут на обществото, съставка на обществото. Най-важния вид принуда е правната.
Същност на правната принуда - правомерно осъществяване на юридически права и задължения, независимо от волята на техния носител. Правната принуда се осъществява чрез т. нар. охранителни мерки. Правната принуда е ограничаване или отнемане на субективни юридически права (блага) или възлагане на юридически задължения независимо от волята на правния субект, носител на правата и задълженията.
Принудата е атрибут на правото. Без принудата правото не би могло да изпълни своите функции, замисъл, задачи. Без свободата пък правото няма смисъл.
ЮО е основна разновидност на правната принуда.
Б. Правната принуда и охранителните юридически мерки.
Социална принуда се осъществява чрез охранителните социални мерки (конкретизирани социални санкции).
Охранителните социални мерки се осъществяват в случаите, по реда и във вида, определени от социалните норми.
Същност на охранителните мерки - предписани от позитивното право средства (способи, похвати) за въздействие (оказване на правна принуда) върху правните субекти, изразяващи се в ограничаване на права и възлагане на задължения в посочени от позитивното право случаи и ред, независимо от волята на засегнатия правен субект
Охранителните юридически мерки са конкретни проявления, форми, на правната принуда. Охранителните юридически мерки гарантират общозадължителността на правните отношения. Охранителните юридически мерки са основните проявления на правната принуда.
Охранителните юридически мерки са посочени изчерпателно от позитивното право и се осъществяват по определен от позитивното право ред и в определени от позитивното право случаи.
Охранителните юридически мерки с оглед на техния характер биват различни видове:
а) принудителни - те се осъществяват от държавни органи, представляват израз на държавната принуда и се използуват за защита на публичен интерес (напр. затваряне на ресторант, настаняване на принудително лечение). Те представляват конкретни способи (начини) за ограничаване на права и възлагане на задължения от страна на държавата по ред и в случаи, определени от позитивното право (напр. принудително настаняване на лечение, спиране на МПС от движение, затваряне на кафене, спиране на строеж, и пр.);
б) защитни - те се осъществяват от самите засегнати правни субекти и се използуват за защита на частен интерес (напр. обжалване, самоотбрана). Те представляват конкретни способи (начини) за ограничаване на права и възлагане на задължения по инициатива на самия засегнат правен субект в случаи, определени от позитивното право, без задължително да е определен от позитивното право ред за това (напр. прихващане, неизбежна отбрана, крайна необходимост и пр.);
в) санкционни - при тях се налагат юридически санкции. Те представляват предвидени в юридическата санкция, разглеждана като допълнително правило за поведение (като норма-предписание), конкретни способи (начини, похвати, мерки) за ограничаване на права и възлагане на задължения по ред, определен от позитивното право, в случай на такова неизпълнение на диспозицията на логическата правна норма, което обикновено е във формата на правонарушение (напр. лишаване от свобода, глоба, поправителен труд, дисциплинарно уволнение, неустойка и пр.)

9. Правна принуда и неправна принуда.

Правото има предназначение да бъде средство за ограничаване на възможностите за осъществяване на извънправна принуда от субектите на правото, в т. ч. и от държавните органи.

В съвременните условия тенденцията е към все по-засилена намеса на международното право в ограничаване използването на извънправната принуда. Съществуват редица международни конвенции, изискващи държавите, страни по тях, да приемат задължението да обявят всички форми на изтезания за престъпления по своето наказателно право.

10. Предели на правната принуда.

Темата за правната принуда включва и разглеждане на нейните видове и степени на проявление, както и на нейния интензитет и начин на реализиране.

Най-спорен е въпросът за размера (продължителността) и степента, в която може да се ограничава свободата на личността. Този проблем е свързан с обществената опасност на деянията, за които се налага правна принуда. Обективният критерий в случая е границата, при която ограничаването на свободата води до деградиране на личността. Прехвърлянето на тази граница от законодателя и от правоприложителя, влиза в противоречие със самата същност, цел и социална роля на тази разновидност на правната принуда. Ограничаването на свободата не трябва да води до невъзможността това основно субективно право да бъде използвано пълноценно след прекратяване на правната принуда.

Несъобразяването с тези основни изисквания води до промяна на обекта на въздействие с правната принуда. От въздействие върху едно отделно субективно право, обект на принуда става личността като цяло. В обект на въздействие се превръщат основните социални и биологични характеристики на личността.

Така обект на принудата става не отделна страна от същността на личността, а личността в нейното психофизическо и социално единство. Това придава в този случай на ограничаване на свободата качествено нова същност на правна принуда, излизаща извън принципите на хуманизма. Правната принуда придобива нов характер – увреждане на личността. Резултата е деформиране на качествата на личността. Така не се постигат целите на правната принуда, а се създават условия за противоположен резултат.

Освен това несъобразяването с обективно обусловения размер и степен на ограничаване на свободата води до допълнително засягане в една или друга степен на субективните права на други личности – близките на осъдения. Така обектът на въздействие на правната принуда се разпространява допълнително и върху личности, които нямат вреда.

Гореизложеното показва, че разглежданата разновидност на правната принуда (като основен вид наказателноправна санкция) следва да бъде определяна не като “лишаване от свобода”, а като “ограничаване на свободата”. Смяната на термина има пряко отношение към същността и съдържанието на самото явление, на процесите, които се отразяват в него. Тенденцията е тази разновидност на правната принуда все повече да придобива характер не на лишаване от свобода, а на ограничаване на принудата. Отпадането на разновидностите на тази принуда, като “каторга”, “строг тъмничен затвор” и пр., е израз на обща тенденция, наблюдаваща се в цивилизованите страни.

Друг въпрос, свързан с възможните степени на правната принуда е този за допустимостта живота на човека като негово основно субективно право да бъде обект на тази принуда. Споровете по този проблем са безкрайни и теоретичните аргументи в полза на едната или другата основни тези са общо взето вече изчерпани.

Дали да има или няма смъртно наказание винаги конкретно-исторически и конкретно-социален проблем. Въпросът е не толкова юридически, колкото социален. На практика радикалното премахване на смъртното наказание за много общества е все още невъзможно. Затова тенденцията е да се намалят случаите, в които се налага смъртното наказание.