Съдебна реторика 1-10

1.Същност и структура на съдебната аудитория: Субекти на процеса. Субекти на наказателнопроцесуални правоотношения. Лица, които присъстват в залата. Всички органи и лица, които вземат участие в процеса. По време на съдебните речи е налице общуване между всички присъстващи. Начала на НПК = публичност и устност. Всички присъстващи в съдебната зала аудират. Голдинер: основна аудитория и седящата в зала публика. Алeксеев, Макарова: 1. професионални участници в процеса, 2. представители на обществеността, 3. други участници, 4. слушатели. Зимная: Всички членове на съдебната аудитория имат мотив за присъствие в съдебната зала.ъдебната аудитория е контактна. Преимуществено еднородна и преимуществено разнородна аудитория – на професионален признак, демографски, социално – психическа. Трудността на съдебната аудитория е следствие преди всичко на нейната разнородност. Закрити и открити аудитории. Причини за трудност на аудиторията: 1. Закритите аудитории, 2. умората, 3. социално – психическа разнородност. В. Бойко: 4 типа масови аудитории: 1. съчувстваща – осъзнат интерес, положително отношение, 2. потенциална – неосъзнат интерес, липса на позиция, 3. свръхактивна – осъзнат интерес, активно отношение, 4. негативна – отрицателно отношение. Знанието на оратора за трудността на една аудитория и преди всичко причините за нея намаляват трудността. Отношението на аудиторията е основен критерий при диференцирането й. Допълнителен критерий: образование, професия, възраст. Съдебната аудитория включва лица с всички позиции от тези на В. Бойко, част от тях се определят като бариерни, възпрепятстват въздействието. Психична бариера - метафора, означава защитната система срещу нежелателна обосновка (ценностна система). 3 групи в съдебната аудитория: 1. съставът на съда, 2. страни, 3. публика (може и да липсва). Характеристика: стабилност на позицията на отделните групи в аудиторията.


2. Съдебният състав като съдебна аудитория: 1. позитивна, 2. потенциална, 3. свръхактивна – повишена емоционалност, осъзнат интерес към информацията, липса на позитивно/ негативно отношение, търсене на обективна истина (съд), 4. негативна. Бариерна позиция по отношение на съдебната реч може да се получи в следствие от предубеденост на съда. Съмнението е обратния полюс на предубедеността. Презумпцията за невинност също може да се появят бариери у съда. Съдебното следствие – голямо значение за формирането на вътрешното убеждение на субектите на процеса. Често съдебните заседатели не са убедени в смисъла от личното си участие в процеса. Има и активни заседатели. Предложението за отвод: ще бъде отхвърлено когато не е явно обосновано. Психичната бариера: вредно психическо образувание, различни причини за въникване (могат да бъдат и обективно полезни за процеса. Определение: действие, психическо образувание с преграждащо или деформиращо постъпилата или постъпваща информация. Лица и групи с негативна и позитивна позиция: аргументация, насочена към преодоляване на едната, няма да бъде ефективна по отношение на друга. 2 нови групи – активно участваща и присъстваща.


3. Страните като активна част от съдебната аудитория: Съдебните прения започват с реч на прокурора, частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и неговия повереник, гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия. Малката социална група е субект на дейност в психологически и реторически смисъл. Във всички тези малки групи е налице общност на интересите. Структурата може да е усложнена. Страни по обвинението – вътре в групата също има различия. Интересът и целите са детерминант на бариерна позиция по отношение на обвинителната реч. За частния обвинител е характерна враждебността (прераства в ненавист). Страни по защитата – бариерната позиция идва от застрашения имуществен интерес. Самозащитната реч – слаба юридическа и ораторска подготовка, особено психическо състояние на подсъдимия (тревожност, депресия). Обвинителната реч на прокурора среща 3 бариери в подсъдимия: 1. от езиково естество, 2. с дейността по защитата, 3. особеното психическо състояние. Присъстваща аудитория – публика: въздействие на оратора върху аудиторията и на аудиторията върху оратора – повишаване на ефективността на процеса. Съдебна аудитория – всички субекти. Определени лица не се допускат за експерти поради пристрастност например. Лица с потенциална позиция: в присъстващата аудитория, неутралитет, неосъзнат интерес към речите, липсва позитивно/ негативно отношение.


4. Професията, юридическото образование и възрастта като критерии за изследване на съдебната аудитория: Същност на обособените групи. Професионални участници – съдия, прокурор – езикова бариера. Правото на защита. Специализирането на съдебните заседатели. Трудното разбиране – бързо настъпване на умора, не може да се очаква ценно възприятие. Възраст – рядко се използва като критерий за диференциране. Младежи – силно развито чувство за справедливост. Лица под 18 не се допускат в съдебна зала – съвременната социология. Други признаци за диференциране: произход, пол, професия, образование. Съдебната аудитория е работеща общност, съставена от малки формални и неформални социални групи и отделни лица, всяка и всеки от които встъпват в съдебната фаза на наказателния процес с различни потребности, интереси, мотивация, цели.


5. Процесуална природа на съдебната реч: няма досъдебни или предварителни прения, съдът участва като процесуално ръководство (традиция в използването на понятието „съдебно“. Уместно е да се говори за прения на страните. НПК определя функции и роли: за прокурора – правомощие, за защитниците и поверениците - задължение, за страните – право. Не бива да се смесват правото да се представят доказателства с анализа и оценката на представяните в съдебната зала доказателства. Всяка съдебна реч има искане към органа. Правото да се произнесе реч не е обусловено от искането, а произтича от закона. Възражението: ораторът възразява на всички тези, различни от неговата. Ораторът възразява срещу незаконосъобразни прекъсвания на речта му. Особено е възражението, което ораторът би могъл да направи в случая, в който прекъсването е направено от председателя на състава на съда с оглед правото му. Изисква се мотивиране за прекъсване. Речта на прокурора – дава на съда проект за присъда. В речите си страните са задължени да изхождат от данни, събрани и проверени в съдебното следствие. Ноторни факти, известни на широк кръг хора и задължително на съда и страните. Контраст. Реторически класификации: 1. съдържателна (предметно-тематична) – с оглед приложно поле. Съдебната реч може да бъде обвинителна, защитна, може да се класифицира и по признак като страната, която я произнася: реч на прокурора, на частния обвинител. В зависимост от канала, по който се реализира общуването оратор – аудитория се говори за директно и индиректно ораторско изкуство. Целта на оратора служи за създаване на целева класификация на речите. Сопер: развлекателна, информационна и агитационна реч – тези са общи. Информационната реч се базира на констатираща информация и като способ за въздействие е информиране. Поршнев: констатираща и подбуждаща информация. Информиране – убеждение – внушение. Информирането като способ е възможно единствено в частта изложение на обстоятелствата по делото. В съдебното красноречие убеждението е основен способ за въздействие. Внушението не може да подмени доказването в една съдебна (обвинителна) реч. Може да го допълва, да създава условия за възприемане, да поставя акценти. Информирането е предпоставка за оптимално убеждаване и внушаване, а те на свой ред са обоснован призив към действие. Съдебната реч е представител на монологичното красноречие. Тя има форма на монолог, а съдържание на диалог. Предимство на монолога – предварителна режисура. В речта си прокурора е длъжен да обоснове своето вътрешно убеждение, чрез анализ и оценка на доказателствата. Репликата. Състезателното начало. Съдът не произнася реч и не обсъжда. Съдът и страните в процеса не се стремят да постигнат споразумение и не вземат общо решение. Решава съдебният състав. Съдът не е арбитър на спорещите.

6. Примерна структура на съдебната реч: при подготовката на своята реч ораторът е свободен да определи конкретната структура както по отношение на частите на речта, така и по тяхното подреждане, като се ръководи от спецификата на делото и целите, които преследва. Главна прокуратура на РБ: примерна структура на обвинителна реч 1. увод: характеристика на обществената опасност и значение, 2. изложение на фактическата обстановка, 3. анализ на доказателствата, 4. юридическа квалификация, 5. характеристика на личността на подсъдимия и пострадалия, 6. анализ на причините и условията, способствали за изършване на престплението, 7. предложение за вида и приблизителен размер на наказанието, 8. кратко заключение.


7. Встъпление на съдебната реч: начало на контакта между оратор и аудитория. Привличане на вниманието към новия проблем. Предварителната инфомация за аудиторията - повърхностна (пол, възраст, професия). Ораторът цели да завоюва вниманието на съдебната аудитория – това е единственият начин за въздействие върху нея. Характеристика на обществената опасност на извършеното престъпление и обществено – политическото значение на делото. Встъплението разчита преди всичко на емоционално въздействие и в това е неговата функция: да подготви аудиторията емоционално за по-нататъшно възприемане. Главният обект на оратора са чувствата на аудиторията. Изложение на програмата на речта: Аристотел: функцията на увода е да се изясни каква е целта на речта. Ораторът формулира основни цели: какво подлежи на доказване и на опровержение.


8. Изложение на фактическата обстановка: това е частта, следваща встъплението – необходимост. Понякога по време на следствието се събира материал, който очертава няколко версии за фактическата обстановка – истинна е една и ораторът може да анализира и оцени противоречвия доказателствен материал. Отчетливо се очертават тезисът и антитезисът. Изложението на фабулата на делото – често се стига до преразказване на обвинителния акт. Аудиторията се затрупва с детайли. Понякога се излагат и фактически обстоятелства, които нямат отношение към делото. Три способа за излагане на фактическите обстоятелства на престъплението: 1. хронологически – обстоятелствата се разкриват в последователността, в която са били разкрити, 2. систематически – последователността в действителност (повествование, описание) 3. смесен способ – двата способа се съчетават. Повествованието има за цел да създаде усещане за движение. Фактическата обстановка се представя времево и пространствено. Описанието разчленява описвания обект на отделни елементи и след изясняването им ги обединява в едно цяло. Описанието трябва да е достатъчно дълго, за да създаде конфликт, очакване и развръзка. Обяснението може да вземе участие в описанието – запознава аудиторията с обекта на действие. Последователността е наложителна. Смесеният метод позволява да се отчитат всякакви специфики по делото. Функции на тази част: 1. актуализира информация, която се счита за несъществена и въвежда информация, която е убегнала от вниманието на аудиторията 2. припомня основни положения от фактическата обстановка, 3. подготвя оптималното възприятие за анализ и оценка на доказателствата, 4. създава емоционално напрежение в аудиторията.


9. Анализ и оценка на доказателствата: Субекти на доказване, предмет, роля, подход, гаранции, начин, поредност. 3 степени на наказателно - процесуалното доказване: 1. доказване – познание, 2. доказване – удостоверяване и 3. доказване – обосноваване. Логическа очевидност. Обосноваването като синоним на реторическа аргументация – всички логически и нелогически, вербални и невербални ненасилствени способи за преодоляване съпротивата на съдебната аудитория. Преодоляването на съдебната аудитория е критерий за ефективността на съдебната реч и реторическата аргументация. Аргументацията е почти винаги логическа. Обоснованата мисъл е вярна. Структура на логическо доказване: тезис (положение, чиято истинност трябва да бъде доказана, 2. факти и обстоятелства - истинни положения, аргументи – доказателства, 3. демонстрация (логическа връзка на тезиса са аргументите). Основно логическо изискване за непромяна в тезиса. Аргумент към човека – ad hominem – личните качества на даден човек се превръща в достатъчно основание за извод за конкретната дейност на този човек. От подмяната на тезиса може да се достигне до съдебна грешка по 2 пътя: възприемане на неистинен тезис за истинен и възприемане на истинен, но лошо доказан тезис, за неистинен. Основно заблуждение (error fundamentalis) главното основание е невярно, petitio principii – като основания се използват недоказани усложнения. При обосноваването трябва да се избягва ненужното затрупване на аудиторията с аргументи (логическа грешка – прекомерно доказателство). Порочен кръг в доказателството (circulus in demonstrando) – грешка, нарушаване на изискването за автономно обосноваване. Една и съща реч не се възприема еднакво от групите в съдебната аудитория – интелектуално равнище. Едностранно представяне на доказателства – за по-ниско интелектуална аудитория. Колкото е по-високо интелектуалното равнище, толкова по – невъзможно е убеждаването й по подобен начин. Двустранно съобщение (формулиране на повече от една теза по един и същи въпрос) – имунизиране на аудиторията спрямо последващи въздействия. Двустранна аргументация е подходяща за държавния обвинител. Четене в сърцето – софистичен похват, който при високоинтелектуална и квалифицирана аудитория може да се обърне срещу този, който го ползва. Истинността сама по себе си не е достатъчна – трябва да се представя убедително. Истината е логическа категория. Структура на вътрешно убеждение: знание за изследвано събитие, 2. отношение към съдържанието на знанието, 3. психическото състояние. Увереността в истинността на знанията изключва съмненията. Самоувереност – немотивирана увереност, 4. субективно отношение на член от състава на съда, 5. волево състояние. Психологическа стойност на аргументите. Стилът – уместен е този, който съответства на контекста на общуването, аудиторията, целите на оратора и т.н. Цицерон – висок (азианизъм) - емоционален, нисък (атицизъм) - опростен и среден. Стилът има стойност на реторически аргумент. Може да повиши или намали степента на убедителност. Опровержение чрез свеждане до абсурд. Аргумент към силата (постановки от морално естество), аргумент към невежество (ниска интелигентност на аудиторията), аргумент към изгодата (тезисът трябва да се приеме, защото е целесъобразен (похвата тук е атестиране, освидетелстване), аргумент към състраданието (антични речи, обвинени поети четат стиховете си в съда), аргумент към верността (дължима вярност към определени ценности, аргумент към авторитета – партия, близък при последните два е похватът прехвърляне. Грешката „ след това, следователно по причина на това“. Може да се използват софистични способи. Съдебният оратор не трябва да цели постигане на неистинност. Да неблокира разума. Чрез похватите не се подменя обосноваването, а се допълва. Поредност, в която се поднасят логическите доводи: психологически закон на края: най – трайно остава информацията подадена в началото и края на съобщението. Основната ораторска цел в частта анализ и оценка на доказателствата е убеждаването.


10. Юридическа квалификация на престъплението: Квалификацията преминава през същите етапи, през които минава и наказателно-процесуалното доказване. Вътрешното убеждение на съответната страна е резултат на единството между доказване и квалификация. Всяко доказване изхожда от квалификацията (като процес), и е подчинено на квалификацията (като резултат). Квалификацията на престъплението представлява редуване на индуктивни и дедуктивни методи на доказване. Твърде често се достига до неправилна квалификация при непълнота на доказателствата и необоснованост (когато фактическите положения, приети и установени не се подкрепят от доказателствата. Истината като юридическа категория. Във всяка съдебна реч квалификацията присъства като резултат. Тълкуването на признаците на престъпния състав: субект, субективна страна, обект, обективна истина, е от изключително значение за правилната квалификация. Често различните субекти на доказване дават различна квалификация. При спор: трябва да се докаже наличие на тъждество между съществените признаци на деянието и правната норма в собствената теза и липсата му в тезата на другия субект на доказване. Отлика при обосноваването на квалификацията на обвинителната реч на прокурора, за разлика от всички останали съдебни речи, е забраната за алтернативност.