Доказателства - част V

Производство по оспорване истинността на документите /чл.154 ГПК/
Това е едно особено производство в рамките на процеса, което приключва с нарочно определение или с диспозитив в решението, с което в отношенията между страните по спора се формира сила на пресъдено нещо относно истинността на оспорения документ, и с оглед на това същият се цени като доказателство в процеса или се изключва от доказателствата.
Самото производство по проверка истинността на документа предполага изрично заявено оспорване от страната, на която документът се противопоставя. Недопустимо е съдът служебно да открие такова производство. Това не означава обаче, че съдът е длъжен във всички случаи да се довери на доказателствената сила на един документ, само защото същият не е оспорен. Според чл.188, ал.1 ГПК съдът преценява всички доказателства по делото /оспорени или не/ по вътрешно убеждение. Така например съдът не може да приеме за истинско едно неоспорено нотариално заверено пълномощно, ако по делото е безспорно установено, че на датата, на която е извършено удостоверяването на подписа, фигуриращото като упълномощител лице е било починало или извън страната. Възможността съдът да извършва служебна проверка на истинността на документите обаче не лишава от значение оспорването по чл.154 ГПК, което се изразява в следното:
- Дисциплинира се процеса предвид изискването оспорването да бъде направено в кратък срок /в противен случай страните биха могли безсрочно да правят искания и възражения, основани на твърдения за неистинност на ангажираните от противната страна писмени доказателства/.
- На общо основание съдът не може служебно да събира доказателства за проверка истинността на документа - такива могат да се ангажират само от страните при открито производство по чл.154 ГПК.
- При липса на открито производство по оспорване на документа съдът ще го признае за неистински само в мотивите на решението и по този въпрос няма да се формира сила на пресъдено нещо /на общо основание тази последица предполага заинтересуваната страна да е повдигнала правен спор, който именно е предмет на силата на пресъдено нещо/.
Оспорването трябва да бъде заявено в заседанието, в което е представен документа /ако е бил представен в исковата молба, срокът за оспорване е първото по делото заседание, за което ответникът трябва да е редовно призован с препис от исковата молба и приложенията/. Ако противната страна не е присъствала в това заседание, може да оспори документа най-късно в следващото заседание. При бързите производства срокът за оспорване истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства на общо основание е първото по делото заседание, а не възражението по чл.126б ГПК.
Срокът по чл.154, ал.1 ГПК може да бъде продължен на основание чл.36 ГПК, ако преди края на заседанието заинтересуваната страна помоли да й се предостави възможност да заяви становище по истинността на документа в определен срок или в следващото заседание. Ако страната твърди, че е пропуснала възможността да оспори документа поради особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.37, ал.1 ГПК /заболяване или злополука, попречили на явяването й в съдебно заседание/, може да поиска възстановяване на срока. В случай, че не са налице предпоставките за възстановяване на срока за оспорване, страната може в отделно производство да предяви иск за установяване неистинност на документа /чл.97, ал.3 ГПК/, което ще е основание за спиране на делото по смисъла на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК.
Когато в съдебно заседание се представи документ в отсъствие на противната страна, това е абсолютно основание за отлагане на делото, за да се осигури възможност на отсъстващата страна да заяви становище по истинността на документа /чл.154, ал.1, предл.2 ГПК/.
Когато се представя ново писмено доказателство в хода на процеса, не е необходимо същото да е придружено от препис за противната страна- според чл.99, б.”в” ГПК представят се преписи само от приложените към исковата молба доказателства.
При представяне на документа /независимо дали другата страна присъства или не /, съдът го приема с определение, ако го намери за относим към спора. Заявеното от противната страна оспорване на истинността на документа не е пречка пред неговото приемане. Нещо повече - самото откриване на производство по оспорване предполага документът да е приобщен към доказателствата по делото /аргумент от чл.156, ал.1 ГПК- ако оспорването бъде доказано, документът се изключва от доказателствата/.
По аргумент от чл.109, ал.2 ГПК съдът следва да прояви активност, като запита противната страна за становището й относно истинността на оспорения документ - оспорва ли я, или не. Ако страната не е присъствала в заседанието, в което документът е представен, въпросът ще й се постави в следващото заседание /ако се яви/.
Когато страната заяви, че оспорва документа, следва да бъде поканена да уточни конкретно какво оспорва. Оспорване изобщо няма. Оспорва се доказателствената сила на документа - формалната или материалната /когато документът се ползва с такава/, и то по отношение на автентичността на определено изявление, респ. верността на удостоверяването на определени факти, които следва да се посочат от оспорващия. Често се заявява оспорване, при което страната не твърди, че документът е неистински като изявление, а само, че същият не легитимира представилата го страна като титуляр на спорното право /например, че нотариалният акт за сделката не прави приобретателя собственик/. В такъв случай оспорване по реда на чл.154 ГПК не се открива. Също и когато се оспорва верността на един частен свидетелстващ документ, който изобщо няма материална доказателствена сила, противопоставима на противната страна - например документ, материализиращ договор, в който последната не е участвала /договор между трети лица или между представилата документа страна и трето лице/.
Когато се оспори истинността на документа, се запитва страната, която го е представила, дали желае да се ползва от него /чл.154, ал.2 ГПК/. В такъв случай с нарочно определение съдът открива производство по проверка автентичността или верността на оспорения документ, в което посочва конкретно предмета на оспорването /автентичността на подписа на определено лице, верността на удостоверителното изявление относно определен факт или изявление/.
Ако страната, представила документа, заяви, че не желае да се ползва от него, същият се изключва от доказателствата по делото. По същия начин следва да се процедира и в случай, че в отговор на запитването на съда страната не заяви нищо. По смисъла на чл.154, ал.2 ГПК желанието на страната да се ползва от доказателствената сила на документа следва да е заявено изрично и следователно мълчанието сочи липса на такава воля. Ако в заседанието, в което е заявено оспорването, не присъства представилата документа страна, съдът й указва в определен срок /обикновено до следващото заседание/ да заяви ще се ползва ли от документа, като след изтичане на срока същият се изключва от доказателствения материал. Указанията се съобщават с призовка, тъй като по смисъла на чл.154, ал.2 ГПК запитването, дали страната желае да се ползва от документа, следва да бъде доведено до знанието й /докато в хипотезата на чл.154, ал.1 ГПК такова изискване няма - възможността документът да се оспори от неприсъствалата страна в следващото заседание следва по силата на закона/.
Възможно е едната страна да представи документ, чиято доказателствена сила ползва противната страна, и същевременно да оспори истинността му. Например ищецът представя завещание в полза на ответника и оспорва автентичността му. В случай, че оспорването остане недоказано, прави искане за възстановяване на запазената си част от наследството, накърнена със завещанието. Това са случаите, при които документът се представя, не за да се ползва доказателствената му сила, а напротив - за да се получи със сила на пресъдено нещо защита срещу неизгодните за страната последици от съставянето му. В тази хипотеза противната страна, за която документът е изгоден, не може да бъде запитана дали желае да се ползва от него, защото не го е представила, т.е. не се е позовала на доказателствената му сила. Може обаче да й се даде възможност да заяви, дали желае документът да бъде приет като доказателство по неин почин и тогава този, който го е представил, ще може да го оспори като насрещна страна. В случай, че ползващата се от документа страна не заяви изрично, че желае приобщаването му към делото, съдът не го приема. При състезателното начало в процеса събирането на доказателствата предполага посочването им от страните, при което недопустимо е да се приема като писмено доказателство документ, от чиято доказателствена сила никоя страна не желае да се ползва.
В производството по проверка истинността на оспорения документ са допустими всички доказателствени средства - писмени, гласни, експертизи /чл.155 ГПК/.
По оспорването съдът се произнася или с нарочно определение преди да пристъпи към решаване на спора по същество, или с диспозитива на решението /чл.156 ГПК/. Ако признае документа за неистински, изключва го от доказателствата по делото и изпраща сигнал на прокурора ведно с копие от съдебния акт. Това не е основание за спиране на производството по чл.182, ал.1, б.”д” ГПК, тъй като установяването на самото престъпление по наказателноправен ред не е обуславящо за гражданскоправния спор - за изхода на последния е достатъчно да се установи, дали оспореният документ е истински, което се извършва в призводството по чл.154 ГПК.