Доказателства - част IV

Доказателствена сила на официалните документи
1. Официалният документ има формална доказателствена сила- удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление, посочените дата и място на издаване, авторството на посоченото като издател лице, както и отразеното в документа длъжностно качество на същото. С такава доказателствена сила се ползват както свидетелстващите, така и диспозитивните официални документи.
2. Официалният свидетелстващ документ се ползва и с материална доказателствена сила - т.е. обвързва съда да приеме, че посочените в документа факти са се осъществили така, както е посочил неговият издател /чл.143, ал.1 ГПК/. За целта е необходимо документът да отговаря на следните изисквания:
- Да е издаден от държавен орган или от друг правен субект, на когото държавата е предоставила удостоверителна функция - например нотариус, управител на болнично заведение /според чл.55, ал.2 от Закона за гражданската регистрация същият има удостоверителна компетентност относно факта на смъртта, настъпила в заведението/, лекуващ лекар, фелдшер, лекарска консултативна комисия /компетентни са да установяват временна нетрудоспособност /.
Забележка: обстоятелството, че издателят на официалния документ притежава посоченото длъжностно качество, не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като по смисъла на чл.143, ал.1 ГПК е предпоставка за възникване на такава. Съдът преценява действителното притежаване на съответното длъжностно качество с оглед на всички данни по делото, като извършването на тази преценка не е обусловено от оспорване истинността на документа в тази му част по реда и в срока на чл.154 ГПК.
- Да е издаден в кръга на удостоверителната компетентност на органа. Така например следователят не е компетентен да съставя акт за констатиране на ПТП, кметът на населено място със съдебно учреждение- да връчва и оформя призовки, органите на полицията - да съставят протоколи за оглед по граждански дела и т.н.
- Да са спазени правилата на съответното производство по съставяне на акта /изискванията за ред и форма/. Например съдебният протокол да е подписан от председателя на състава, нотариалният акт - от нотариуса и пр.

Официални документи за изявления на частни лица
Това са документи, които се съставят от държавен орган, овластен да приема такива изявления и да ги удостоверява в определена форма /нотариални актове за сделки, съдебни протоколи относно съдържащите се в тях изявления на участниците в процеса, протоколи за разпит в досъдебното наказателно производство, актове за гражданско състояние/. На общо основание /чл.143, ал.1 ГПК/ тези документи трябва да са съставени от нарочно овластен държавен орган - в противен случай нямат обвързваща доказателствена сила /например нотариален акт за сделка, съставен от кмета или протокол за разпит на свидетел в съдебно производство по наказателно дело, съставен от прокурора/. Освен това, документите трябва да са съставени при спазване на съответнатия ред и форма, включително да са подписани от държавния орган, а в предвидените от закона случаи - и от авторите на изявлението /нотариални актове за сделки, протоколи за съдебна спогодба, актове за граждански брак/. В тези случаи намира приложение правилото на чл.150 ГПК- ако документът е съставен от некомпетентен орган или в ненадлежна форма, той има значението на частен документ, ако е подписан от страните. Така например, съдебна спогодба, одобрена пред съда по друго дело, щом е подписана от страните, има значението на извънсъдебна спогодба и в качеството си на частен документ ще се цени от компетентния съд по спора /разбира се, няма пречка този съд да я одобри, ако страните желаят това и съгласието им не противоречи на закона или морала/.
Законната доказателствена сила на тези официални документи съгласно чл.143, ал.1 ГПК обхваща:
- Фактите, които длъжностното лице твърди, че е осъществило лично /например нотариусът е проверил самоличността на страните и им е прочел акта, преди да го подпишат; съдът е съобщил на страните подлежащия на обжалване акт, постановен в съдебно заседание; призовкарят е връчил призовката на адресата/.
- Фактите, които според длъжностното лице са се осъществили пред него- т.е. действията и изявленията на трети лица /съгласието на мъжа и жената да сключат брак, съгласието на явилите се пред нотариуса страни да сключат договора, записаните в съдебния протокол изявления на участниците в процеса/.
Всичко останало, което се съдържа в документа, макар и да е посочено от длъжностното лице, не е обхванато от тази законна доказателствена сила, тъй като стои извън удостоверителната функция на органа. Например:
- Не се ползва с обвързваща доказателствена сила констатацията на длъжностното лице, която не се отнася до лично възприет факт, а представлява извод, умозаключение, произтичащо от пряко констатираните факти. Такава е например преценката на нотариуса, че явилите се пред него лица са дееспособни /чл.474, ал.4 ГПК/, тъй като е израз на субективната увереност на нотариуса относно правната значимост на констатирани от него факти.
- Когато в производството участва преводач, официалният документ /например съдебен протокол или нотариален акт/ има обвързваща доказателствена сила само относно направеното на български език изявление на преводача, но не и относно верността на превода.
- При съставяне на констативен нотариален акт за собственост /чл.483, ал.1 ГПК/ се формира обвързваща доказателствена сила само относно факта, че пред нотариуса са били представени описаните в приложната част на акта документи, но не и че същите действително легитимират молителя като собственик. Съдът не е обвързан от преценката на нотариуса относно съществуването на удостовереното в констативния акт вещно право, а съобразява това по вътрешно убеждение /възможно е например индивидуалният административен акт, послужил като основание за издаване на нотариалния акт, да е нищожен и нотариусът да не е направил правилна правна преценка за валидността му/.
Забележка: когато един официален документ удостоверява изявления на граждани, той се ползва с обвързваща доказателствена сила само относно това, че лицето е направило изявление със съответното съдържание, не и че това изявление съответства на действителността. Така например протоколът за разпит на свидетел установява само факта на даване на показанията с отразеното в протокола съдържание на посочената дата и пред съставилия протокола съдебен орган. Аналогично е и доказателственото значение на съставения от нотариуса протокол за разпит на свидетели по реда на обстоятелствената проверка /чл.483, ал.2 ГПК/.
Обобщение: не всеки документ, издаден от компетентен държавен орган в това му качество при спазване на установения ред и форма, има обвързваща доказателствена сила. Необходимо е издателят на документа лично да е възприел отразените в него факти по начин, който да обвърже съда с неговите констатации.