2. Понятие и характерни особености на правото на европейския съюз

Правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ е самостоятелна правна система, която представлява своеобразен правен хибрид, съчетаващ елементи на националната с елементи на международноправната система. На този етап от развитието си, правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ е сходно в по-голяма степен с международноправната, отколкото с националната правна система, главно поради характера на неговата природа.

Правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ефективно съчетава международноправните отношения с вътрешноправните отношения, като урежда не само отношенията между държавите членки, но и съдържа норми с пряко действие по отношение на вътрешноправните субекти – ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ и ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ . Особената характеристика се състои в това, че от една страна националните законодателства на държавите членки са интегрирани в правната система на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, а от друга с в определено подчинено положение спрямо нето съгласно общоприетият примат на правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ над националните законодателства и принципа на директния ефект.

Правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ се развива като особен вид самостоятелна правна система, която след сключване на първите перфектни международни договори, учредяващи трите общности и уреждащи международноправните отношения между държавите членки, както и допълващите ги актове, е повлияна от специалните взаимоотношения, осъществявани в рамките на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, които значително надхвърлят традиционните регионални отношения между държави те в един регион. Правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ урежда отношенията между държавите членки на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ като суверени субекти на международно право от една страна, а от друга приетите правни норми създават правила, отнасящи се пряко до вътрешноправните субекти на тези държави – ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА и ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА.