3. Възникване и развитие на правото на европейския съюз

Уникален прецедент в международна практика е създаването на правото на европейския съюз. Все по-дълбоко и все повече държави те навлизат в етапа на пълна взаимна зависимост, взаимен контрол и взаимна обвързаност във всички области на междудържавното сътрудничество. Нормално е този процес да стигне до създаването на правна система, подобна на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Правото на европейския съюз е самостоятелна правна система, тясно свързана с международно право и правните системи на държавите членки. Негова основа са учредителните договори на трите Европейски общности, които са перфектни международни договори и които формират своеобразна конституция на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Първият договор, учредяващ ЕОВС е подписан през 1951 г. и ратифициран 1952 г. от шестте държави учредителки. През 1950 г. Франция лансира идеята за създаване на Европейската общност за отбрана, която обаче през 1954 г. не получава подкрепа. През 1955 г. министрите на държавите членки на ЕОВС отново предлагат да се създаде обединена Европа за развитие на сътрудничество в иконом. област. На Месинската конференция шестимата министри възлагат на комисия, ръководена от Спаак – министър на външните работи на Белгия да проучи възможностите и представи доклад. Този доклад “Спаак” по-късно става основа на преговорите за разработването на договорите, учредяващи ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ и Евратом, подписани през 1957 г. в Рим от държавите членки на ЕОВС. По този начин се подписват учредителните договори на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.

Условно могат да се разграничат няколко етапа на развитие на правото на европейския съюз. Като първи етап може да се определи учредяването на Европейските общности до 1958 г. Следващият етап е периода, свързан със създаването на Европейската общност през 1987 г., а третият етап е свързан с правното уреждане на нов, по-съвременен тип Европейската интеграция, завършил с подписването на Маастрихтския договор на 07.02.1992 г.