Разглеждане на делата - част II

V. РАЗПОРЕЖДАНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА СЪДА.

Исковата молба се оставя без движение и се връща с разпореждане. Ако въззивен съд констатира нередовност на исковата молба, оставя я без движение с определение, като при неизпълнение постановява решение, с което обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството /ТР № 2/2004 г., ОСГК и ТК/. Когато делото се прекратява /поради недопустимост, неподсъдност, оттегляне или отказ от иска и пр./ съдебният акт е определение.
Принцип: по всички процедурни въпроси, които не са свързани с решаването на спора по същество, съдът се произнася с определение. В предвидените от закона случаи произнасянето по съществото на молбата, въз основа на която е образувано производството, също се извършва с определение /чл.244 ГПК, чл.309 ГПК, отказ за издаване на заповед по чл.126ж ГПК/. С определение се спира и прекратява производството, допускат се и се събират доказателства, извършва се произнасяне по молба за освобождаване от държавна такса, възобновява се спряно производство, дава се ход на делото и на устните състезания, налагат се санкции и пр. Според чл.75 и 106 ГПК председателят дава еднолични разпореждания за поддържане реда в съдебно заседание, но налагането на самата глоба е колективен акт на съдебния състав и се извършва с определение.
Разпореждане се постановява по въпроси, които се решават еднолично от председателя на състава или докладчика /вкл. когато съставът е едноличен/. С разпореждане се оставя без движение и се връща исковата молба, насрочва се съдебно заседание /въззивният съд насрочва с определението си по чл.205 ГПК, ако има доказателствени искания/, постановява се връчване на преписи и се изпраща делото на горната инстанция за произнасяне.
Понякога се налага съдът едновременно да постанови определение /напр. за прекратяване на делото по отношение на единия ответник поради недопустимост/ и разпореждане /за отстраняване нередовността на исковата молба по отношение на другия ответник/. По съображения за икономия не се постановяват два акта, а един - определение.
Забележка: връщането на исковата молба не следва да се схваща във физическия му смисъл - тя не се изпраща на ищеца, а остава по делото, което се архивира.
При връщане на исковата молба държавната такса не се връща - тя се дължи за предявяване на искането, а не за разглеждането му.


VI. ПРОЦЕСУАЛНА И МАТЕРИАЛНА ЛЕГИТИМАЦИЯ.

Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба и обуславя допустимостта на производството.

Материалната легитимация се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност. По нея съдът се произнася с решението си.

Например при
реивиндикационен иск – даващ правна защита на лице, което твърди, че е собственик на процесния имот на годно правно основание, като имотът му се владее или държи от ответника без основание.
Тук процесуално легитимиран да подаде исковата молба е твърдящият собствеността си. Дали в действителност тези факти са налице, е въпрос на материална легитимация на страните, която се установява от събраните по делото доказателства.


VII. ВПИСВАНЕ НА ИСКОВАТА МОЛБА

На вписване в Службата по вписванията подлежат само някои искови молби, посочени в чл.114 от Закона за собствеността. Най-общо, това са исковите молби, които се отнасят до спорове за недвижими имоти /спорове за собственост, за признаване нищожността, унищожаване или разваляне на договори с предмет недвижими имоти, за обявяване за окончателни на предварителни договори със същия предмет и пр./. Поначало целта на вписването е да се даде гласност на съдебния спор. За целта исковата молба се вписва по партидата на ответника в Службата по вписванията и по този начин всяко лице, което поиска да придобие имота от него, ще може да разбере, че този имот е предмет на висящо дело. В изрично предвидените от закона случаи вписването на исковата молба има и защитно действие - всички права на трети лица, придобити след вписването, не могат да се противопоставят на ищеца. Такова например е действието на вписването на исковата молба, с която се иска предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот да се обяви за окончателен - ако след вписването й ответникът продаде имота на трето лице, по отношение на ищеца това прехвърляне ще се счита за неизвършено и той ще може да придобие собствеността чрез обявяване на предварителния договор за окончателен.
Не се извършва вписване на исковата молба, преди да е събрана дължимата държавна такса по нея /чл.12 от Правилника за вписванията/. Ако исковата молба подлежи на вписване, не й се дава ход, докато не бъде вписана /чл.114, ал.2 ЗС/.
Разпореждането да се впише исковата молба следва да изхожда от това длъжностно лице, което събира дължимата държавна такса. А това е председателят на съответния съд, респ. определен от него заместник.
Винаги се вписва оригинала на исковата молба. За целта той се предава на съдията по вписванията заедно с един препис, който се прилага към едно особено канцеларско дело. Върху оригинала се прави отбелязване за извършеното вписване и се предава на “правоимащия” /чл.12, ал.2 ПрВп/, който го връща обратно в съда. Под “правоимащ” се разбира ищецът - т.е. допустимо е исковата молба да му се даде “на ръка”, за да я занесе в Службата по вписванията и да я впише /още повече, че той следва да заплати държавна такса за вписването/. Изнасянето на исковата молба от помещенията на съда в случая е допустимо, тъй като преди вписването й съдът не може да пристъпи към нейното разглеждане, а самият ищец няма интерес молбата да се изгуби. По този начин разглеждането на делото е поставено в зависимост от активността на самия ищец, който следва да внесе определената от съда държавна такса за иска, да впише исковата молба и да върне оригинала в съда.


VIII. ПОДСЪДНОСТ


Родова подсъдност- определя кой съд е компетентен да разгледа и реши делото като първа инстанция /районен или окръжен/. Тази подсъдност се следи служебно от първата инстанция и от въззивния съд. Възражение може да се повдига най-късно до приключване на устните състезания пред въззивния съд /чл.92, ал.2 ГПК/. Ако районен съд разгледа дело, подсъдно като първа инстанция на окръжния съд, решението е недопустимо- подлежи на обезсилване, като делото се изпраща за произнасяне на съответния осръжен съд.
Местна подсъдност - определя кой от множеството родово компетентни съдилища следва да разгледа конкретното дело /например ако е предявен иск за собственост, кой от всички районни съдилища в страната трябва да го разгледа/.
По принцип местно компетентен е съдът, в чийто район се намира постоянния адрес на ответника, а ако ответниците са няколко и имат регистрация в районите на различни съдилища - компетентен е който е да е от тези съдилища /по избор на ищеца/. За тази подсъдност /за разлика от родовата/ съдът не следи служебно - единствено в случай, че до края на първото по делото заседание ответникът направи възражение, делото пред първоначално сезирания съд се прекратява и се изпраща за разглеждане на местно компетентния съд. Когато обаче спорът, най-общо, се отнася до недвижим имот, изключително компетентен е съдът по местонахождението на имота. В този случай местната подсъдност се следи служебно /но само от първоинстанционния съд/, съответно възражение може да се прави до приключване на устните състезания пред първата инстанция. Това означава, че първоинстанционният съд е длъжен служебно да прекрати делото, ако имотът не се намира в неговия съдебен район, като го изпрати на местно компетентния съд, но ако не го направи и постанови решение, то няма да подлежи на обезсилване, защото след приключване на устните състезания /пледоариите/ в първоинстанционното производство местната подсъдност се “стабилизира”.

Спорове за подсъдност
Когато първоначално сезираният съд намери, че делото не му е подсъдно, той следва с определение да го прекрати пред себе си и да го изпрати на съответния компетентен съд /чл.93, ал.1 ГПК/. Ако вторият съд смята, че делото не следва да се гледа пред него, той вече няма право да го прекратява, а е длъжен да повдигне т.нар.
“препирня за подсъдност” /спор между съдилища относно подсъдността на конкретно дело/. Тя се повдига пред компетентния по-горен съд, посочен в чл.93, ал.2 ГПК.
Правилото е, че спорът за подсъдност се решава винаги от съд, който е по-горен, а не равнопоставен на спорещите страни. Така например спор между районни съдилища трябва да се разреши от общия им Окръжен съд, а ако са от районите на различни Окръжни съдилища - от този, който е горестоящ на втория съд, който е повдигнал спора. Ако спорът е между ВКС и ВАС, спорът се решава от 5-членен състав, вклювчащ трима съдии от ВКС и двама от ВАС /чл.40, ал.2 ЗСВ/.


IX. ЦЕНА НА ИСКА

Цената на иска определя родовата подсъдност /гражданските искове с цена над 10 000 лв. са родово подсъдни на окръжните съдилища/, както и размера на дължимата държавна такса.
Принцип: цената на иска се определя към момента на предявяване на иска и последващи факти /напр. увеличаване данъчната оценка на имота/ не могат да обусловят промяна на вече установената цена, освен ако искът е изменен по размер от ищеца.
Според чл.55, ал.3 ГПК, когато с една искова молба са предявени няколко иска, цената на иска е равна на сбора на отделните искове. Това правило се отнася само за определяне на държавната такса, но не и на подсъдността, при обективно съединени искове. При
обективно съединение на искове /когато с една искова молба са предявени две или повече претенции- например за разваляне на договор между страните и за осъждане на ответника да плати неустойка/
родовата подсъдност се определя от цената на отделните обективно съединени претенции , а не от сбора им. При субективно съединяване на искове /образно казано тук има наличие на няколко ищци или ответници/. Например такива са случаите, когато един ищец претендира от няколко ответници отделни суми или няколко ищци искат осъждане на ответника да заплати на всеки от тях парична сума/. В случаи на субективно съединение на искове чл.55, ал.3 ГПК отново не се прилага. Всеки субективно съединен иск има своя цена и за всеки се дължи отделна държавна такса. Например ако с една искова молба ищецът Х иска ответникът У да му заплати 1 000 лв., а ответникът Z - 1 500 лв., по първия иск ищецът дължи държавна такса в размер на 40 лв. /4% от сумата/, а по втория- 60 лв. Ако таксата не е внесена, следва да се дадат отделни указания по двата иска с посочване поотделно на размера на дължимата държавна такса, като неизпълнението по отношение на единия субективно съединен иск ще обуслови връщане на исковата молба само в тази й част, а не изцяло.
Цената на различните видове искове се определя съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1 ГПК. Ако искът е за заплащане на парична сума, неговата цена е в размер на тази сума. Ако искът е за собственост- цената е в размер на ј от данъчната оценка на имота, а ако такава няма - от пазарната, като за определянето й съдът назначава вещо лице.
Забележка: когато е предявен иск за собственост на имот, данъчната оценка е критерий само за размера на държавната такса, но не и за родовата подсъдност, която е винаги на районния съд /чл.79 ГПК/. Ако обаче искът не е за собственост, а има договорен характер - за сключване на окончателен договор, съществуване /признаване нищожността/, унищожаване или разваляне на договор с предмет недвижим имот, цената му, която е ј от данъчната оценка, определя и подсъдността. Ако оценката е над 40 000 лв., цената на иска е по-голяма от 10 000 лв. и следователно компетентен като първа инстанция е Окръжният съд /чл.80, ал.1, б.”б” ГПК/.
По искове за собственост на моторни превозни средства /МПС/, респ. за съществуване, унищожаване или разваляне на договори за прехвърляне на МПС, цената на иска е ј от застрахователната стойност на автомобила /арг.чл.33, ал.1, т.4 ЗМДТ/. Установява се с удостоверение, издадено от застраховател.
Самата държавн такса е 4% от цената на иска /т.1 от Тарифа № 1 към ЗДТ/.
Според чл.55, ал.2 ГПК, по искове, които не са посочени в ал.1, както и по неоценяемите искове, таксата се определя от съда. Имат се предвид 2 категории искове:
- Искове за защита на имуществени права извън изрично посочените в чл.55, ал.1 ГПК. Например: иск за признаване нищожността или унищожаване на завещание, иск за реално изпълнение на договорно задължение /например за връщане на имот след прекратяване на наемното правоотношение/, искове за съществуване, унищожаване или разваляне на договори, които нямат определена стойност /за такъв се приема договорът за влог, при който стойността на вещта не е елемент от договора/, иск за разпределяне ползването на съсобствен имот. По тези искове таксата се определя свободно от съда, но не по-малко от 10 лв. /т.8 от Тарифа № 1 към ЗДТ/.
- Неоценяеми искове - това са исковете за защита на неимуществени права. Например: искове за родителски права, иск за защита на фамилно име по чл.103, ал.3 СК, искове за защита на членствени права - чл.71 и чл.74 ТЗ, за отмяна на решение на Общо събрание на етажна собственост, иск за установяване нищожността на съдебен акт/, а също така и исковете за установяване на факти /вкл. исковете за установяване истинност или неистинност на документ и за установяване на престъпно обстоятелство по чл.97, ал.3 и 4 ГПК/. По тези искове съдът определя таксата в размер от 5 до 30 лв. /т.2 от Тарифа № 1 към ЗДТ/.