Разглеждане на делата - част III

X. ПОДГОТОВКА НА ДЕЛОТО ЗА ПЪРВОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.

І. Действия по насрочване на делото
1. Когато съдът насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание, следва да провери дали има искане за разглеждане на делото по реда на бързото производство. Този ред не се прилага служебно от съда, а само по искане на ищеца.
По този ред се разглеждат само исковете, изрично посочени в чл.126а, ал.1 ГПК.
- При обективно съединяване на искове бързото производство е недопустимо. Предвидено е изключение единствено за исковете по чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 Кодекс на труда - за отмяна на уволнението, възстановяване на ищеца на работа и заплащане на обезщетение за времето, през което не е работил вследствие на уволнението.
- Ако естеството на спора не позволява делото да се гледа по реда на бързото производство /напр. иск за собственост/ съдът следва служебно, и без възражение на ответника, да остави такова искане без уважение, като определението няма да подлежи на обжалване. Разпоредбата на чл.126д ГПК, според която съдът преобразува делото в такова по общия ред по искане на ответника поради фактическа или правна сложност, е специална и не се отнася до случаите, когато разглеждането на делото по реда на бързото производство е поначало недопустимо. Имат се предвид случаите, когато едно дело поначало подлежи по бързия ред и ищецът е направил искане в този смисъл, но поради сложността на спора ответникът е поискал делото да се гледа по общия ред. Но ако делото е извън категорията на посочените в чл.126а, ал.1 ГПК, съдът е длъжен служебно, и без възражение на ответника, да го разглежда по общия ред, макар и ищецът да е направил искане за прилагане на ускорената процедура.
- Недопустимо е производството изцяло да се прекратява поради неприложимост на бързото производство. В този случай делото само се преобразува в такова по общия ред /или просто се оставя без уважение искането за разглеждането му по този ред/.

II. Особености на бързото производство:
В деня на постъпване на исковата молба, ако същата е редовна /иначе се обездвижва по общия ред/, не се насрочва съдебно заседание, а се изпраща препис от същата заедно с приложенията на ответника, като му се указва възможността в 7-дневен срок да даде писмен отговор и да посочи и представи всичките си доказателства.
По допускане на посочените от страните доказателства съдът се произнася в закрито заседание и със същото определение насрочва делото /подобно на производството пред въззивния съд по чл.205 ГПК/.
При призоваването не се спазват сроковете по чл.41, ал.5 и чл.157, ал.1 ГПК.
Решението се обявява в 7-дневен срок след съдебното заседание, в което са приключени устните състезания.
Следва да се има предвид и следното:
На общо основание /чл.154, ал.1 ГПК/ срокът за оспорване истинността на представените с исковата молба писмени доказателства е първото съдебно заседание, а не дадения на ответника 7-дневен срок за възражение по чл.126б ГПК.
- Страните могат да сочат нови доказателства и в съдебно заседание. Ако те са допустими и относими, съдът е длъжен да ги допусне, като несвоевременното им посочване има за единствена последица налагането на санкцията по чл.65 ГПК- осъждане на страната да заплати допълнителна държавна такса /предвид препращането за неуредените въпроси към общия исков процес/. Освен това, доколкото страните имат възможност да сочат нови доказателства и пред въззивния съд, с още по-голямо основание имат тази възможност винаги в първоинстанционното производство.
Сроковете по чл.126в ГПК /за произнасяне на съда по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочване на делото/ и чл.126г ГПК/ 7-дневния срок след заседанието за обявяване на решението с мотивите от съда/ са инструктивни и пропускането им не опорочава процеса, но все пак делото следва да се разглежда и решава с възможно най-голяма бързина.


XI. ПРИЗОВАВАНЕ

В гражданския процес на страната се изпраща призовка само в изрично предвидените случаи /за съдебно заседание, при връчване на препис от жалба и книжа, указания на съда/, както и винаги, когато е постановен съдебен акт, подлежащ на обжалване /неокончателно решение, определение за спиране или прекратяване на делото, отказ за освобождаване от държавна такса, разпореждане за връщане на искова молба или жалба и пр./.
Принципът е, че оформената по предвидения ред призовка, изготвена от длъжностното лице по призоваването, е официален документ с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в нея факти. Не винаги редовната призовка означава редовно призоваване - например когато е връчена на трето лице, поело задължение да я предаде на адресата и неизпълнило това си задължение, или когато е неистинска /оформена е редовно от външна страна, но всъщност не е връчена на посоченото в нея лице/.
Призовкарят е длъжен да връчи призовката и книжата в 3-дневен срок от получаването им и незабавно да върне втория екземпляр в деловодството. Ако призовката не е връчена, върху нея се прави отбелязване за причините /несъществуващ адрес, ненамиране на лицето и пр./ и се връща в деловодството. При всички случаи /вкл. когато призовката не е връчена/, призовкарят трябва да се подпише, да посочи трите си имена и датата на удостоверяването. Името и длъжността му могат да се обозначат с личен печат.
Датата на изпращане на призовката се обозначава върху списъка на лицата за призоваване или върху съдебния акт, който се съобщава, което е задължение на деловодителя, респ. съдебния секретар. Призовката се подписва от деловодителя /съдебния секретар/. Призовкарят се подписва на обратната страна, която се попълва при връчването или удостоверяване на невъзможността за това.
По принцип призовка, неподписана от призовкаря, е нередовна. Ако обаче адресатът не оспорва обстоятелството, че същата му е била връчена, призоваването е редовно. Следователно при наличие на такава призовка в съдебно заседание страната, респ. нейният представител, следва изрично да се запита, дали оспорва, че призовката й е била връчена /ако преди това не сме накарали призовкаря да се подпише/. Ако страната не се явява, призоваването е нередовно поради липса на възможност за изискване на потвърждение от адресата. Когато с призовка се връчва съобщение за указания на съда, за съдебен акт или препис от жалба, липсата на подпис на призовката по принцип обуславя необходимост от изпращане на нова, редовна призовка /възможността за потвърждаване е налице в съдебно заседание/. Това обаче е безпредметно, ако междувременно страната е извършила съответното процесуално действие, с оглед на което е изпратена призовката /подала молба за изпълнение на указанията, респ. жалба срещу съдебния акт или е депозирала възражение срещу жалбата/.В този случай тя се счита уведомена на датата, на която е извършила съответното действие, потвърждаващо уведомяването й.
Съдържанието на призовката винаги трябва да е ясно. Когато се уведомява страна за съдебно заседание, следва да се посочи не само № на делото, но и дата и час на заседанието. Когато се съобщават указания по чл.100 ГПК, не е достатъчно да се укаже, че исковата молба е без движение, а и да се посочат конкретните указания /може и чрез прилагане на копие от разпореждането/ и последиците от неизпълнението им.
Призоваването по принцип се извършва чрез връчване на призовка. В бързи случаи обаче /напр. ако остават няколко дни до заседанието и страната живее в друго населено място/, призоваването може да се извърши по телефона, с телекс или телеграма /чл.41, ал.4 ГПК/. За първо заседание обаче ответникът не може да се призове по телефона, защото следва да му се връчат и преписи от исковата молба и приложенията. За да е редовно призоваването по телефона, следва деловодителят да е отбелязал на списъка на лицата за призоваване датата и часа на телефонния разговор, трите имена и качеството на лицето, с което е проведен разговора /същото следва да е от категорията лица, чрез които може да се призове страната съгласно чл.46, ал.2 ГПК/, поетото задължение от това лице да уведоми страната, трите имена и качеството на служителя, подпис /чл.65, ал.5 ПСА/. Призоваване по телефона може да се удостоверява само в тази писмена форма - свидетелски показания са недопустими /арг.чл.133, ал.1, б.”в” ГПК/. При пропуск деловодителят може да направи удостоверяването по-късно. Съгласието на страните по чл.133, ал.2 ГПК не обуславя допустимост на свидетелските показания за установяване на призоваването.
Липсата на надлежно удостоверяване на призоваването по реда на ГПК не е абсолютно непоправима. Възможно е самата страна да направи писмено отбелязване по делото, че е уведомена за заседанието, за указанията на съда, за постановения акт и пр. Винаги обаче изявлението на страната, че е уведомена, трябва да е изрично, а не мълчаливо.
Ако в населеното място, където трябва да се връчи призовката, няма съдебно учреждение, връчването става чрез общината или кметството , но не на кмета, а чрез него /чл.41, ал.2 ГПК/. Това не е алтернатива на призоваването чрез призовка, тъй като същото в случая е изобщо неприложимо. В тази хипотеза обаче съдът може да разпореди призоваването да се извърши чрез телеграма. Текстът на телеграмата се написва от деловодителя /няма пречка обаче заинтересуваната страна да представи готов проект/, подписва се от съдията и се предава на заинтересуваната страна, която я подава в пощата от свое име, като прилага по делото известието за връчване.
Разпоредбата на чл.41, ал.6 ГПК въведе принципа за еднократност на призоваването - щом страната веднъж е редовно призована /независимо дали се е явила и дали другите страни са били призовани или не/, не й се изпращат призовки за следващите съдебни заседания. Предпоставка за прилагане на това правило следователно е редовното призоваване само на тази страна, а не и изобщо на всички страни по делото. Ако например за първото заседание е бил редовно призован само ищеца, но не и ответника, ход на делото не се дава и се отсрочва, като за следващото заседание се призовава само ответната страна /ищецът се счита уведомен на основание чл.41, ал.6 ГПК независимо дали е присъствал в залата/. Ако призовката е била връчена в нарушение на срока по чл.41, ал.5 ГПК, призоваването е нередовно и на страната следва да се изпрати нова призовка /но не и повторно да се връчват приложенията към призовката - препис от искова молба и доказателства, тъй като същите вече са получени/. Ако на делото не се даде ход на основание чл.107, ал.2 ГПК /внезапна пречка за явяване като заболяване например/, за следващото заседание страната не се призовава, щом е била редовно уведомена за отложеното заседание. Отлагането на делото поради пречка не е “преграждане на по-нататъшния му ход” по смисъла на чл.41, ал.6 ГПК. В тази норма се имат предвид хипотезите на оставяне на исковата молба без движение, спиране, прекратяване, изпращане на делото по частна жалба на горната инстанция. Когато на мястото на починала страна се конституират нейните наследници, същите получават призовки на самостоятелно основание. Чл.41, ал.6 ГПК не намира приложение при приемство на страната в процеса /в крайна сметка, наследниците може и да не знаят за делото с участие на техния наследодател/.

1. Съдебен адрес
Според чл.42 ГПК, страната /респ. пълномощникът й, който я замества/ може да посочи адрес в седалището /т.е. населеното място/ на съда /съдебен адрес/, където да се връчват призовките и съобщенията до нея. При наличие на съдебен адрес призовките следва да се връчват на него, а не на домашния адрес или адреса на управление. Не е необходимо съдебният адресат да е пълномощник на страната /дори и да е адвокат/ и съдът няма право да изисква доказателства за представителната му власт. Ако съдебния адресат напусне адреса, без да уведоми съда за новия си адрес /чл.51, ал.1 ГПК предвижда такова задължение за него/, до страната се изпраща съобщение с указания да посочи нов съдебен адрес. Ако адресът на страната е неизвестен, т.е. по делото тя е посочила само съдебен адрес, при напускане на последния от адресата призовките следва да се връчват в цялост като редовно връчени на основание чл.51, ал.2 ГПК. На общо основание съдебният адресат трябва да е дееспособен.

2. Прилагане на призовката като редовно връчена
Разпоредбите на чл.44, ал.2 и чл.51, ал.2 ГПК предвиждат при промяна на адреса, респ. при напускане на страната, без да се посочи на съда адрес за връчване на призовките и книжата, същите да се прилагат по делото като редовно връчени. В тази връзка следва да се има предвид следното:
- Призовката не се прилага в цялост, ако по делото има данни за друг адрес на страната или на нейния представител, макар и да не е поискано призовките да се изпращат на него. Същото се отнася до хипотезата, в която търговецът не е намерен на посочения в регистъра адрес /чл.51, ал.4 ГПК/.
- За тези последици страната следва изрично да е била предупредена с първата призовка. Когато призоваването е било извършено по друг начин /например чрез телеграма или по телефона/, указанията следва да бъдат вписани в текста на телеграмата или съобщени в телефонния разговор /в последния случай това обстоятелство следва да бъде включено в извършеното от деловодителя писмено удостоверяване, макар и на практика това да не се прави/.
- Временното напускане на адреса /поради почивка, гостуване, пребиваване във вилен имот/ не е основание за прилагане на чл.51, ал.2 ГПК. Затова призовкарят следва да събере сведения, дали лицето е напуснало адреса постоянно или временно. Ако такова удостоверяване не е направено, следва да се изпрати нова призовка с изрични указания до призовкаря да събере сведения в този смисъл, след което да се преценят предпоставките за приложение на разпоредбата.
- Разпоредбата на чл.51, ал.2 ГПК не следва да се прилага също така, когато страната не се намира на адреса си по обективни причини , които не са свързани с промяна на местоживеене /напр. болнично лечение/. В този случай, ако не е налице пълномощник, на когото да се връчи призовката, делото следва да се отложи /арг.чл.107, ал.2 ГПК/ до завръщане на страната. Дори и да е известно болничното заведение, не следва да се изпраща призовка там предвид наличието на пречка за разглеждане на делото по смисъла на чл.107, ал.2 ГПК.
- Призовката се прилага в цялост с нарочно определение - в открито или закрито заседание. Страната се счита уведомена на датата, на която призовката е оформена от призовкаря.

3. Съдържание и връчване на призовката /чл.45 и 46 ГПК/.
- Призовкарят следва да впише в призовката начина на връчване - лично на адресата или чрез някое от лицата по чл.46, ал.2 ГПК, като по принцип посочи неговото име, качество и възраст /или поне, че лицето е пълнолетно, ако качеството му би породило съмнение относно неговото пълнолетие - дете, внук и пр./. Ако в призовката само е положен подпис на получател, но не е посочено името му, призоваването е нередовно, тъй като не може да се предполага, че призовката е връчена именно на адресата.
- Не е необходимо да се посочват имената на лицето, на което е връчена призовката, ако неговото качество го индивидуализира в достатъчна степен /съпруг, баща, майка/.
- Призовка не може да се връчва чрез противната страна по делото, когато същата е от категорията лица по чл.46, ал.2 ГПК /пълнолетно лице от домашните му или съсед/. Тази забрана не се отнася само до брачните дела /макар, че законът визира изрично само тях/, а е общо правило в процеса.
- Когато другарите по делото /например двама ищци/ живеят на общ адрес /например двама съпрузи/, това не е основание да им се изпраща обща призовка - всеки следва да е призован отделно. Ако обаче страните имат общ пълномощник, на същия се изпраща само една призовка /чл.42, ал.2 ГПК/. На същото основание може да се посочи и общ съдебен адрес.

4. Призоваването по реда на чл.46, ал.2 ГПК
Посочената разпоредба допуска, ако призовкарят не намери призоваваното лице, да връчи призовката на пълнолетен член на семейството му или на съсед, който се съгласи. Призоваването по този ред е редовно не просто с връчване на призовката на някое от посочените лица, а с получаването й от адресата. Това означава:
Трябва това лице да се е задължило да я предаде и това му задължаване да се отрази в призовката /като се подчертае съответният текст в бланката/.
Ако има данни, че адресатът не е могъл да получи призовката /напр. защото е в чужбина/, призоваването е нередовно, макар и да е налице връчване на лице от посочените в чл.46, ал.2 ГПК.
Ако лицето, на което е връчена призовката, не я предаде на адресата, а я пусне в пощенската му кутия или я пъхне под вратата, призоваването е нередовно.
Ако лицето не е изпълнило задължението си да предаде призовката на адресата, последният може да иска възстановяване на срока, започнал да тече от връчването /напр. за подаване на жалба/. Но щом призовката е редовно оформена по чл.46, ал.2 ГПК, срокът е започнал да тече.
Ако адресатът твърди, че призовката не му е предадена, по принцип не следва да представя доказателства /това е отрицателен факт/ и е достатъчно да твърди липса на получаване. В този случай обаче съдът следва служебно да призове като свидетел лицето, на което е връчена призовката, за да заяви, дали е изпълнило задължението си за нейното предаване /това не противоречи на забраната за служебно събиране на доказателства, тъй като проверката има за предмет установяване редовността на призоваването, което е задължение на съда/. Разбира се, адресатът може да даде доказателства за положителните факти, чието установяване би обусловило нередовност на връчването /напр. че е намерил призовката в пощенската си кутия или че през съответния период не се е намирал на адреса/.
Разпоредбата на чл.46, ал.2 ГПК намира приложение само по отношение на страната, но не и за нейния пълномощник по делото. Адвокатът следва да е призован винаги лично, а не чрез лице от домашните, съсед или колега. Аргумент: под “призовано лице” чл.46, ал.2 ГПК се има предвид само страната по делото, доколкото ал.1 изрично разграничава призованото лице от неговия пълномощник. Възможността за връчване на призовката на трето лице е предвидена в ал.2 само когато адресат е страната, а не нейният представител.
7.“Домашно лице” по смисъла на чл.46, ал.2 е роднина или друг близък, който живее в същото жилище. Низходящ, който живее другаде и само инцидентно се намира на адреса, не е домашно лице.

8.“Съсед” по смисъла на чл.46, ал.2 ГПК е съседът по местоживеене, а не съседът на процесния имот.


9.Ако страната е задържана в затвор или арест, недопустимо е призоваването й чрез домашните или съсед. В този случай редът за призоваване е указан в чл.66 ПСА - арестанти, затворници и служащи във войската или МВР се призовават чрез съответния началник или командир. До него се изпраща, отделно от призовката, и писмо, подписано от съдията докладчик, в което се посочва задължително ли е личното явяване на призования. Прилагането на последното обаче би ограничило правото на защита на страната, доколкото би препятствало участието й в процеса при посочване, че явяването не е задължително.

5. Връчване на призовката при отказ - чл.47 ГПК.
Тази разпоредба предвижда, че ако страната или домашните й откажат да получат призовката, същата се връчва “при отказ”- призовкарят отбелязва това и се подписва, като трябва да е налице подпис и на поне един свидетел с посочени три имена и адрес. За да е налице редовно връчване на призовката по този ред, трябва да са изпълнени следните изисквания:
При отказ призовката се връчва само на призоваваното лице /т.е. страната/ или на домашните му. Недопустимо е по този ред връчване на пълномощник, съсед или домоуправител.
Липсата на подпис на призоваваното лице се замества от подписа на поне един свидетел /може и да е друг призовкар/, чиито три имена и адрес се отбелязват в призовката.
Според чл.47, ал.2 ГПК, когато призовката е изпратена до адвоката на страната, той не може да откаже получаването й освен в изрично посочените случаи. Следователно, безпредметно е отказът на адвоката да се удостоверява по реда на ал.1 - с подпис на свидетел и отбелязване на неговото име и адрес, тъй като този ред е поставен на разположение в случай, че страната или нейните домашни упражнят правото си да откажат получаване. Адвокатът няма такова право и при отказ е достатъчен подпис на призовкаря с отбелязване, че лицето не желае да подпише - затова и неговият отказ е получил нарочна регламентация, различна от общия режим. Разбира се, няма пречка да се е подписал и свидетел, но това е излишно.

6. Призоваване по реда на чл.50 ГПК
По този ред се призовава ответник, чийто адрес е неизвестен, поради което не може да му се връчи призовка. Това налага уведомяването да се извърши чрез публикация в Държавен вестник, при което, ако ответникът не се яви в съдебно заседание, съдът му назначава процесуален представител - адвокат. За целта следва да са изпълнени следните изисквания:
Когато призовката до ответника за първото съдебно заседание се върне в цялост с отбелязване, че лицето не се намира на адреса, съдът по реда на чл.100 ГПК изисква от ищеца да посочи друг адрес за призоваване или да представи доказателство за постоянния адрес на ответника, като за целта му издава съдебно удостоверение /при поискване/. Няма основание постоянният адрес да се сочи в самата искова молба /чл.98, ал.1, б.”б” ГПК има предвид какъвто и да е адрес, на който ответникът може да се призове- домашен или служебен/. Щом обаче се установи, че посоченият в исковата молба адрес е неверен, исковата молба е нередовна и този порок следва да бъде отстранен или чрез посочване на адрес, на който ответникът може да се призове, или чрез удостоверяване на постоянния му адрес с оглед приложението на чл.50 ГПК.
Дори и да се установи, че ответникът е в чужбина /посредством удостоверение от Сектор “Пасторти и визи” за напускане на страната/, добре е все пак да се изпрати призовка на постоянния адрес преди да се пристъпи към призоваване чрез ДВ - доколкото все пак е възможно ответникът да е оставил на адреса си упълномощено лице да приема призовки и съобщения /съдебен адресат/.
За да се призове ответника чрез ДВ, е необходимо в продължение на поне 1 месец да не може да бъде призован от постоянния адрес - т.е. от адреса да са върнати в цялост поне две призовки, като между датите на оформянето им има най-малко 1 месец. Под невъзможност за призоваване на ответника се има предвид хипотезата, в която лицето трайно не пребивава там, а не просто невъзможност да бъде открито при посещението на призовкаря /напр. защото е на работа/. Задължително е, за да се приложи процедурата по чл.50 ГПК, призовката да съдържа удостоверяване, че лицето изобщо не се намира на адреса, което да бъде удостоверено с подписа на поне един свидетел /може и да е друг призовкар, а не непременно съсед/, чиито три имена и адрес се отразяват в призовката.
При наличие на горните предпоставки делото се отсрочва за следващо съдебно заседание, като се съобрази, че публикацията в ДВ трябва да е на дата, предхождаща заседанието поне с 1 месец /т.е. датата на следващото заседание следва да е приблизително след 3 м., за да се осигури време за изпращане на писмото до ДВ и публикуване на призовката/. За това заседание се постановява ответникът да бъде призован чрез публикация в неофициален раздел на ДВ след представяне от страна на ищеца на доказателство за внесена такса за призоваване по сметка на Народното събрание /размерът на таксата, съгласно чл.9, ал.2 от Закона за “Държавен вестник”, се определя с разпореждане на Председателя на НС и се обнародва в самия ДВ/. Указанията се съобщават по реда на чл.100 ГПК.
Съдът проверява дали е налице публикация за следващото съдебно заседание в срока по чл.50, ал.1 ГПК. До 01.01.2006 г. редът беше следният: при наличие на такова обнародване съдът не дава ход на делото, а с определение допуска ответника да бъде представляван от назначен от съда процесуален представител по чл.50, ал.2 ГПК /законът не използва термините “особен представител” или “служебен защитник”/. На основание чл.44, ал.2 Закон за адвокатурата това определение се съобщава на Адвокатския съвет, за да определи адвокат от колегията за представител /недопустимо е представителят да се назначава от самия съд/. Определението трябва да съдържа: предмета на делото /т.е. правната квалификация на спора, цената на иска /ако е оценяем/, името на ответника, датата на разглеждане на делото и размера на определеното възнаграждение от бюджета на съда /като се съобрази Наредбата на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. В следващото съдебно заседание съдът, след като констатира, че се явява определеният от Адвокатския съвет представител, с определение го допуска до участие в процеса като представител на ответника и постановява да му се изплати определеното възнаграждение. След като констатира, че адвокатът е получил преписи от исковата молба и доказателствата преди не по-малко от 7 дни /или ако адвокатът изрично заяви, че не възразява срещу неспазването на срока/, съдът дава ход на делото в първо съдебно заседание. При всички случаи обаче по делото трябва да е удостоверено получаването от страна на представителя на преписи от исковата молба и приложенията - с призовка, с подписа на самия представител по делото /напр. върху оригинала на исковата молба или върху последния съдебен протокол/ или в протокола от заседанието, в което се явява адвоката. Освен това, представителят следва да посочи и адрес, на който да му се връчват призовките и книжата по делото.
Когато ответникът се представлява по реда на чл.50, ал.2 ГПК, разноските за събиране на поисканите от представителя доказателства се изплащат от бюджета на съда. Тук разпоредбата на чл.59 ГПК /поемане на разноските от страната, която е поискала призоваване или оглед/ не може да намери приложение. Това би нарушило правото на защита на ответника, а назначеният от съда представител не е длъжен да плати сумите за своя сметка. По същите съображения за подадените от представителя жалби не се събира държавна такса.
Забележка: от 01.01.2006 г. е в сила Законът за правната помощ /ЗПП/, който предвижда нов ред за назначаване представител на ответника, призован чрез публикация в ДВ. Според чл.23, ал.1 ЗПП, правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя, когато законът задължително предвижда адвокатска защита или представителство. Тук се включва и хипотезата на чл.50 ГПК, в която е задължително съдът да назначи процесуален представител на ответника. Според чл.25, ал.2 ЗПП съдът взема решение /под формата на определение/ за предоставяне на правна помощ, чието съдържание е определено в ал.3. Решението се изпраща незабавно на съответния адвокатски съвет, който определя адвокат от Националния регистър за правна помощ. За това се уведомява съда, който назначава така определения адвокат за процесуален представител на ответника, без да му определя възнаграждение. Възнаграждението се определя и изплаща от Националното бюро за правна помощ /НБПП/ след приключване на делото в съответната инстанция въз основа на изготвения от адвоката доклад за извършената работа. Редът за заплащане на възнаграждението се съдържа в Наредбата за заплащането на правната помощ. За да даде ход на делото, съдът следва да се е уверил, че процесуалният представител е получил преписи от исковата молба и доказателствата - чрез редовно оформена призовка до него, респ. ако самият представител направи изявление в този смисъл. Ако ответникът се яви в хода на процеса, по принцип представителят се освобождава от участие и се заличава от списъка на лицата за призоваване /но разбира се, ответникът може да го упълномощи да го представлява/.
Според Пар.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПП, висящите дела, по които е назначен процесуален представител, се разглеждат по стария ред.