5. Разглеждане на делата - част I

I. ОБРАЗУВАНЕ НА ГРАЖДАНСКО ДЕЛО

Всяка искова молба се завежда в служба “Регистратура”, която приема и регистрира входящата кореспонденция. За целта се води входящ дневник /на хартиен и/или електронен носител/. Съдържанието му е уредено в чл.18, ал.2 от Правилника за съдебната администрация /ПСА/.
По принцип датата на завеждане на исковата молба в регистратурата определя датата на предявяване на иска. Тази дата е меродавна при преценка за спазване на срока за предявяване на претенцията, определяне на компетентния съд /определя се съобразно закона, действал към датата на предявяване на иска/, дължимата държавна такса, началния момент, от който се присъжда законна лихва върху главницата /ако е поискана такава/ и пр.
Забележка: има разлика между датата на завеждане на исковата молба и датата на образуване на делото. Второто е чисто техническо действие, при което исковата молба получава № на гражданско дело и се разпределя на докладчик. Това предполага по принцип да е събрана дължимата държавна такса и да е извършено вписване на исковата молба /ако подлежи на вписване/ - по смисъла на чл.26 и 27 от Правилника за съдебната администрация в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища /ПСА/, отстраняването на нередовността на исковата молба предхожда образуването на гражданско дело. В отделните съдилища практиката обаче е различна- възможно е исковата молба веднага да се образува в дело, като съдията-докладчик даде указания за отстраняване на нередовностите.
Исковата молба може да е подадена по пощата. В този случай датата на подаването й е тази на пощенското клеймо, поставено от съответния пощенски клон, откъдето е изпратена молбата. Затова в тези случаи чл.23, ал.2 ПСА изисква да се запази пощенския плик, като върху първата страница на исковата молба се запише номерът на обратната разписка или датата на пощенското клеймо с означение, че са получени по пощата. Ако е ползван куриер, прилагат се общите правила - датата на предявяване на иска е датата на входиране на исковата молба в регистратурата на съда.
В регистратурата могат да се подават и молби по вече образувани дела. Същите незабавно следва да се предадат в деловодството и да се приложат към делото.
Забележка: съдът не следва да се произнася по молба, върху която не е удостоверено, че е заведена в регистратурата /практиката допуска молби по делата да се подават и в служба “Деловодство”/. Това е така, защото само заведената молба отразява окончателната воля на молителя /иначе е възможно една написана, но неподадена молба да се подаде от друг, без авторът й да е взел решение в този смисъл/.

IІ. ДЕЙСТВИЯ НА СЪДА СЛЕД ПОДАВАНЕ НА ИСКОВАТА МОЛБА

1. Проверява се дали изобщо е налице
иск - т.е. искане до съд да разреши гражданско-правен спор, като даде защита на конкретно субективно право. Изявление, адресирано до друг орган, не е иск.
В ГПК няма механизъм, при който един несъдебен орган да изпрати на съд молба поради неподведомственост. Разпоредбата на чл.93, ал.1 ГПК урежда изпращане на дело по компетентност от един съд на друг, но не и от орган извън системата на съдилищата. Това не означава, че една искова молба не може да е погрешно адресирана /напр. на пощенския плик/ или получена - тогава ще се изпрати на съда, стига да представлява искане за защита, отправено до него като адресат. Например, ако прокуратурата изпрати на съда сигнал за извършено престъпление, към което е приложено Постановление за отказ да се образува предварително производство, не е налице искова молба за заплащане на обезщетение за описаните в сигнала вреди, тъй като липсва адресирано до съда искане в този смисъл.
2. Проверява се дали искането, макар и отправено до съда, ангажира правораздавателната компетентност на съдилищата изобщо /например дали е налице компетентост на друг, несъдебен орган, искане да се установи факт извън изрично уредените от закона случаи, непредвиден в закона конститутивен иск и пр./.
3. Определя се вида на иска, което от своя страна обуславя родовата и местната подсъдност, размера на държавната такса, необходимостта от вписване на исковата молба, надлежните страни, съдържанието на редовната искова молба.
4. Проверява се допустимостта на иска - т.нар.”процесуални предпоставки”, обуславящи правото на иск. Тук се включва проверката: - Дали искът е предявен в рамките на предвидения в закона
преклузивен срок /това е срока, в който задължително трябва да се упражни субективното право – в случая правото на иск, като с изтичането му това право се прекратява/,.
Такъв е например иска за възстановяване на нарушено владение, който се предявява в 6-месечен срок от нарушението. - По този ред се проверява също така и дали по конкретния спор вече е налице влязло в сила решение, предявяван ли е вече такъв иск /според чл.95 ГПК производството по заведения повторно иск се прекратява/. - Има ли интерес ищецът да води такъв иск /интерес липсва, ако законът предвижда друг ред за защита/ и т.н. Ако искът е недопустим, съдът постановява определение, с което прекратява производството.
5. След проверката за допустимост, съдът извършва проверка на редовността на исковата молба - т.е. проверка дали нейното съдържание е съобразено с изискванията на чл.98 ГПК /посочване имената и адресите на страните, ЕГН на ищеца, фактите, на които се основава претенцията, в какво се изразява самото искане/, както и дали са налице посочените в чл.99 ГПК приложения към исковата молба /пълномощно, ако е подадена от пълномощник, документ за платена държавна такса, преписи от исковата молба и доказателствата за ответника/. Ако исковата молба е нередовна, до ищеца се изпраща съобщение в 7-дневен срок /или по-дълъг, определен от съда срок/, да отстрани нередовността. Ако указанията не бъдат изпълнени, исковата молба се връща, което има значението на прекратяване на производството. Ако нередовностите се отстранят, съдът насрочва делото в съдебно заседание, но преди това разпорежда вписване на исковата молба, ако същата е от категорията искови молби, подлежащи на вписване.


III. РЕДОВНОСТ НА ИСКОВАТА МОЛБА

1. Изисквания за редовност на исковата молба
За да е редовна исковата молба, в нея най-общо следва да е посочено: от кого, срещу кого, до кого, въз основа на какво и за какво се предявява. Отделно следва да са изпълнени изискванията за посочване на:
- адреси на страните,
- ЕГН на ищеца,
- когато е необходимо да са представени доказателства за
правосубектност / качеството на субектите на правото да бъдат носители на юридически права и задължения – в случая, на такива имащи отношение към предявяване на конкретната искова молба/,
- документ за платена държавна такса,
- преписи от исковата молба,
- доказателствата за ответниците /без доказателството за правосубектност/.
Не е нужно в исковата молба да се сочи правна квалификация на иска - същата се определя служебно от съда въз основа на фактическите твърдения и естеството на искането. Не може въз основа на нея да правим изводи за вида на иска, ако не е ясен. Не е нужно отделно да се сочи цената на иска, независимо от формалното изискване на чл.98, ал.1, б.”в” ГПК- цената на иска се определя от съда съобразно вида и предмета на претенцията. Няма формални изисквания за формулиране на исковата претенция. Трябва обаче да са ясни фактите, на които се основава иска, както и в какво се изразява самото искане.
Искането, отправено до съда, подлежи на разумно тълкуване с оглед изложените фактически твърдения, въз основа на които се извежда интереса от определена защита. Например, ако се иска разваляне на дарение поради недаване на издръжка, очевидно е, че претенцията е за отмяна на дарението и е ненужно обездвижване на исковата молба с цел прецизно формулиране на петитума /искането/ от страна на ищеца. Също така, ако в една искова молба за собственост върху недвижим имот се иска да се признае за нищожен и нотариалния акт на ответника, несъмнено е, че по същество това е претенция и за отмяна на нотариалния акт по реда на чл.431, ал.2 ГПК като законна последица от решаване на спора за материално право. В случая е безпредметно даване на указания по чл.100 ГПК на това основание. Ако такова искане е направено в искова молба, в която са посочени твърдения за нищожност на договора, сключен с нотариалния акт, то тогава искането следва да се тълкува като претенция за признаване нищожността на самата сделка, а не на нотариалния акт.
Обобщение: исковата молба следва да се тълкува така, както се тълкува един договор. Не може да се иска от търсещия защита да формулира юридически издържани изявления, тъй като това би ограничило конституционното му право на съдебна защита.
При всички случаи обаче петитумът на исковата молба трябва логически да следва от изложените фактически твърдения. В противен случай, при логическо несъответствие между обстоятелствена част и петитум, исковата молба следва да се остави без движение като нередовна. Например не може да се иска осъждане на ответника да плати парична сума, ако не са изложени твърдения, че я дължи на ищеца на точно определено основание, или осъждане да предаде владението на имот, без да се твърди, че ищецът е владелец или собственик на определено основание.
Когато искът е предявен срещу няколко ответници, трябва да е ясно по какъв начин са съединени претенциите срещу тях /освен ако от естеството на спора е очевидно, че те отговарят по един иск - например за установяване нищожността на договора, по който са страна/. Това поначало се отнася за паричните искове - когато се претендира една сума, но срещу няколко лица. Ако не е уточнено, на ищеца следва да се дадат указания да заяви в какво съотношение се намират субективно съединените претенции срещу ответниците.Възможностите са:
- разделност - като посочи сумата, която претендира от всеки ответник поотделно,
- солидарно - като посочи основанието, освен ако е очевидно - например съпричиняване на
деликт /неизпълнение на общото законното задължение да не се вреди другиму/,
- евентуално
- с исковата молба са предявени няколко иска, като единият от тях е главен и разглеждането на останалите е поставено в зависимост от изхода на главния/. В молбата се посочват главен и евентуален ответник /ответници/.
При искане за солидарно осъждане на ответниците върху сумата се дължи една държавна такса, а при евентуално - отделна такса за всеки евентуален иск. Алтернативно съединяване е недопустимо- това би означавало исковата молба да няма определен петитум.
Посочването на правната норма, на която се основава претенцията, не е елемент от редовността на исковата молба. Ищецът не е длъжен да сочи правна квалификация на иска си, а ако е дал такава, същата не обвързва съда. Основание на иска е не правната квалификация на искането, а фактите, от които то произтича. Ищецът е длъжен да ги посочи на основание чл.98, ал.1, б.”г” ГПК.
Основание на иска
При определяне вида на иска съдът изхожда от твърденията и исканията, обективирани в исковата молба, а не от дадената от ищеца правна квалификация на спора. Квалификацията се определя служебно от съда. Правното основание, т.е. фактите, на които се основава претенцията, се посочва от ищеца /чл.98, ал.1, б.”г” ГПК/. Посочването на тези факти е изискване за редовност на исковата молба и липсата им се преодолява по реда на чл.100 ГПК- чрез оставяне на исковата молба “без движение” с указания до ищеца да отстрани нередовността в 7-дневен срок от съобщението.
Обобщение: ищецът не е длъжен да посочва правната норма, на която основава искането си - достатъчно е да посочи фактите, от които произтича претенцията му, а квилифицирането на спора е изключително правомощие на съда.

2. Указания за отстраняване нередовността на исковата молба
Указанията по чл.100 ГПК следва да са ясни и конкретни, като на ищеца се съобщят последиците от тяхното неизпълнение - връщане на исковата молба. Когато указанията са по-дълги или подробни, препоръчително е на ищеца да се изпрати копие от разпореждането на съда, като това се отрази в призовката /възпроизвеждането на указанията в самата призовка би ги направило неясни или непълни/.
Срокът по чл.100 ГПК е законен, но не решителен. Същият може да бъде продължен по реда на чл.36 ГПК, като ищецът подаде молба в този смисъл преди изтичането му. В молбата следва да се посочат уважителни причини, с оглед на които указанията не могат да бъдат изпълнени в дадения от съда 7-дневен срок /напр. неизготвяне на данъчната оценка на имота от общинската администрация или заболяване/. Разбира се, няма пречка с разпореждането си по чл.100 ГПК съдът по своя преценка да даде на ищеца не 7-дневен, а по-дълъг срок за отстраняване нередовността на исковата молба. Това е наложително, особено когато изпълнението на указанията предполага съдействие от страна на администрацията /например снабдяване с удостоверение за данъчна оценка, удостоверение за актуално състояние, за постоянен адрес на ответника и пр./, тъй като в тези случаи спазването на 7-дневния срок е практически невъзможно.
Подаването на молба за издаване на съдебно удостоверение, необходимо за изпълнение на указанията, не спира срока по чл.100 ГПК, нито обвързва съда да го продължи, щом това не е изрично поискано /независимо, че обикновено у ищеца е налице субективната увереност именно в този смисъл/. Няма пречка обаче в този случай съдът служебно да измени определението си по чл.100 ГПК, като определи на ищеца по-дълъг срок за изпълнение на указанията. Това определение подлежи на отделно съобщаване, като новият срок тече от датата на съобщението.
Ако исковата молба е оставена без движение с указание да се представи документ за платена държавна такса, ищецът може, вместо да внесе таксата, да поиска от съда да го освободи от това задължение /разбира се, искането може да е направено и в самата искова молба/. Хипотезите, в които не се дължи държавна такса, са посочени в чл.63, ал.1 ГПК /например не дължат такса инвалидите, ищците по дела за издръжка, лицата в тежко материално положение и пр./. Подаването на молба за освобождаване от такса по реда на чл.63, ал.1, б.”б” ГПК /от лице, което не разполага с достатъчно средства/ в течение на срока е пречка за връщане на исковата молба, дори и искането да е неоснователно /защото освобождаването от държавна такса по смисъла на закона е алтернатива на нейното внасяне/. Затова, дори и молбата да се остави без уважение, съдът не следва да връща исковата молба поради неизпълнение на указанията, а да определи на ищеца нов срок за това, който ще тече от датата на съобщението. Разбира се, възможно е ищецът да бъде освободен само частично от внасяне на държавна такса - тогава със същото определение съдът ще му укаже в определен срок да представи доказателство за внасяне на разликата до пълния дължим размер. Определението на съда, с което се отказва, изцяло или отчасти, освобождаване от държавна такса, може да се обжалва от ищеца с частна жалба.
Забележка: освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса се отнася само до това задължение, но не и за бъдещите такси, които ще дължи в процеса /например за въззивно обжалване/. За тях следва да се иска ново освобождаване. По принцип по този ред ищецът се освобождава само от първоначална такса, но няма пречка да поиска да бъде освободен и от разноските, които ще направи в процеса /за вещи лица и свидетели/ и ако това искане бъде уважено, тези разноски се заплащат от бюджета на съда /чл.63, ал.2 ГПК/. Ако искът бъде уважен, тези суми се възлагат в тежест на ответника с решението /по сметка на съда/, а ако бъде отхвърлен - остават в тежест на бюджета. Абсолютно недопустимо е ищецът, освободен от такси и разноски, да бъде осъден да ги заплати на съда, ако искът му бъде отхвърлен.
Непредставянето на писмени доказателства с исковата молба не е нередовност по смисъла на чл.100 ГПК, а има отношение само към доказването на иска.
Ако призовката до ответника на посочения в исковата молба адрес се върне в цялост с отбелязване, че лицето не се намира на адреса, исковата молба се оставя без движение с указание до ищеца за посочване адрес на ответника. Ако обаче на първоначалния адрес са били дадени сведения за адрес, на който ответникът може да бъде намерен /вкл.служебен адрес/, макар и този адрес да не е посочен от ищеца, безпредметно е обездвижването на исковата молба - призовката следва направо да се изпрати на този адрес. Аналогично, не следва да се оставя без движение исковата молба, ако адресът на ответника се установява от доказателствата по делото /напр. посочен е в негово писмо или в договора между страните/, както и ако е общоизвестен /когато ответник е държавен орган или орган на местно самоуправление/.
Ако в исковата молба не е посочен адрес на ищеца /или адресът е непълен или несъществуващ/, оставя се без движение на основание чл.100, ал.1 във връзка с чл.98, ал.1, б.”б” ГПК с указания за посочване на адрес в 7-дневен срок. Указанията се дават от деловодителя в обявление, което се поставя на определеното за целта място в съда, като върху него се посочва датата, на която е поставено. След изтичане на 7 дни се сваля от таблото и се докладва заедно с делото на съдията, който постановява разпореждане за връщане. Ако призовката до ищеца с указанията по чл.100 ГПК се върне от посочения в исковата молба адрес в цялост с отбелязване, че лицето не се намира там, редът е по чл.51, ал.2 ГПК - призовката се прилага към делото и се смята за връчена.
За да са пълни, указанията за внасяне на държавна такса трябва да посочват по сметка на кой съд следва да се внесе сумата, точния й размер, както и задължението за представяне на вносния документ.
Ако указанията по чл.100 ГПК са изпълнени, но след срока, исковата молба не следва да се връща. На основание чл.40 ГПК съдът може да вземе предвид и процесуално действие, извършено след определения срок. За да се върне исковата молба, е необходимо указанията да не са били изпълнени както в рамките на срока, така и към датата на постановяване на разпореждането за връщане.

IV. ПРОВЕРКА ПО чл. 25 ГПК

По силата на тази разпоредба, съдът следи служебно за процесуална правоспособност и дееспособност на страните, за законна представителна власт и такава по пълномощие. Тази проверка следва да се извърши заедно с проверката за редовност на исковата молба по чл.100 ГПК, а не отделно, за да се избегне последователното даване на различни указания на ищеца.
Процесуалната правоспособност е възможността едно лице да е страна в процеса. Правоспособни са правните субекти - физически и юридически лица. Всеки човек е правоспособен – от момента на раждането до този на смъртта. Юридическите лица /търговски дружества, кооперации, сдружения/ също са правоспособни, но тяхното съществуване подлежи на нарочно удостоверяване, тъй като те възникват по силата на нарочен държавен акт, какъвто е съдебното решение за регистрация.
Дееспособността е способността на едно правоспособно лице лично да извършва правни действия и да бъде адресат на такива действия. Принципът е, че всяко физическо лице е правоспособно, но не винаги е дееспособно.
Малолетният е правоспособен, но не е дееспособен, тъй като не може да действа разумно, поради което се представлява в правния живот от своите родители. Ако искът е предявен от малолетен, съдът следва служебно да издири родителите и да им даде указания да потвърдят действията по подаване на молбата. По същия начин се процедира, когато искът е предявен от ограничено дееспособно лице. Макар и рядко, е възможно искът да е предявен срещу несъществуващо физическо лице. Това може да се установи посредством събраните по делото данни за адреса на ответника /от ГРАО, МРРБ, МВР/, ако от тях е видно, че лице с посочените имена и ЕГН не съществува - тогава производството направо се прекратява, при което даването на указания по чл.25, ал.2 ГПК е безпредметно.
Ако се установи, че исковата молба е насочена срещу ответник, починал преди завеждането й, делото се прекратява. По същия начин се постъпва и когато исковата молба е подписана от ищец, починал преди завеждането й. Разпоредбата на чл.120 ГПК, според която на мястото на починалата страна встъпват нейните правоприемници, в тези случаи не намира приложение. Тази разпоредба предполага смърт на страната в хода на процеса, а не преди това, тъй като тогава изобщо не е налице надлежно възникнало процесуално правоотношение.
Правосубектността на страните - юридически лица по принцип подлежи на установяване, освен ако следва от закона /напр. общини, министерства, други ведомства, агенции, съдилища, прокуратура на РБ и пр./. Когато страна е държавен орган, следва да се има предвид, че не винаги държавните органи са юридически лица, макар и да притежават административна правосубектност по делата за обжалване на актовете им. Така например общинският съвет не е юридическо лице и не може да е страна по гражданско дело - юридическата личност е общината /чл.14 ЗМСМА/.
Ако страна е търговско дружество, кооперация или сдружение с идеална цел, по реда на чл.25, ал.2 ГПК следва да се изиска доказателство за правосубектност /решение за регистрация или удостоверение от регистърния съд/. По принцип удостоверенията, издадени от “Информацонно обслужване” ЕАД, не доказват правосубектност, тъй като по съществото си са частни документи, притежаващи само формална доказателствена сила по чл.144 ГПК.
По реда на чл.25 ГПК следва да бъде прекратено и производство, образувано по искова молба, подписана от пълномощник, ако се установи неистинност на пълномощното /по принцип с графологична експертиза/ и ищецът не потвърди изрично извършеното от негово име без представителна власт действие по предявяване на иска. Дори и да се установи неистиннност на пълномощното, делото не следва направо да се прекратява. На основание чл.42, ал.2 във връзка с чл.44 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ на лицето, от чието име е подадена исковата молба без представителна власт, следва да се предостави възможност да потвърди това действие. За целта му се изпраща призовка, а ако адресът му е неизвестен - поставя се съобщение на определеното за това място.