Граждански процес 11

СЪДЕБЕН ПРОТОКОЛ

XV. СЪДЕБЕН ПРОТОКОЛ

В съдебния протокол се удостоверяват всички процесуални действия и изявления, извършени от съда, страните и другите участници в съдебно заседание /открито или при закрити врати, но не и закрито/. Протоколът е официален свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила. Неотразените в него действия се считат за неизвършени.
В протокола следва да се посочи мястото на провеждане на заседанието, ако е извън седалището на съда, което чл.102, ал.2 ЗСВ позволява по разпореждане на председателя на съда. Имат се предвид случаите, когато поради различни причини /ремонтни работи, авария/ сградата на съда не в състояние да осигури провеждането на заседанието. Възможно е обаче заседание да се проведе извън съдебната сграда и по преценка на съдията- например при провеждане на оглед по реда на чл.162 ГПК, като на мястото на огледа бъдат събрани и други доказателства.
В протокола съдът е длъжен да отрази констатациите си относно редовността на призоване на страните - на коя дата и на кого е връчена призовката и приложенията към нея /за да се счита призоваването редовно, дори и впоследствие отрязъкът от призовката да изчезне от делото/.
Протоколът се съставя под диктовка на председателя. В него следва да се отразят следователно само изявленията, направени по реда, т.е. от лицата, на които председателят е дал думата. Освен това, отразяват се само съществените изявления, които са от значение за делото /а не например размяната на реплики между страните или извършването на различни уточнения откъде да се изиска даден документ, кой е адреса на някое учреждение и т.н./. Изявленията се възпроизвеждат стегнато, в съществената им част, при което е препоръчително при диктуване на протокола, когато изявленията на страните и техните пълномощници, както и показанията на свидетелите, не са прецизирани като изказ, съдията да ги преформулира /освен ако съответното лице възрази/. Допустимо е преформулиране само като изказ, а не и по смисъл. Това е умението за трансформиране на изявленията в относително прецизен и разбираем изказ, при запазване на действителната воля и намерения на лицето. Устните пледоарии в хода по същество обаче следва да се записват такива, каквито са направени.
В протокола могат да се правят на ръка поправки и допълвания, но за да се считат за част от съдебния протокол, трябва да са удостоверени с подписа на председателя.
Протоколът се изготвя в заседанието или в 3-дневен срок след това /чл.126, ал.1 ГПК/. Това означава, че в този срок може да се допълва - по спомен, както и че в този срок трябва да се подпише. По принцип, за да се счита за изготвен, трябва да е подписан от председателя /понякога -от троен състав/ и секретаря. В същия 3-дневен срок съдебният секретар е длъжен да предаде обявените за решаване дела на съдията докладчик, а отложените, прекратени и с изготвени в самото заседание актове - в деловодството /чл.29, т.11 ПСА/. Негово задължение е да отрази резултата от заседанието в книгата за откритите заседания, с което завършва фактическия състав на съставянето на протокола.
Липсата на подпис на председателя прави протокола невалиден. Липсата на подпис на секретаря обаче не обуславя такава невалидност.
Ако протоколът не бъде изготвен в 3-дневния срок, председателят определя нов срок, за което се уведомяват страните. Не се провежда ново съдебно заседание, но това уведомяване е от значение, тъй като поставя началото на 7-дневния срок за подаване на молба за поправка на протокола, считано от изтичане на новия срок.
След като бъде изготвен, протоколът не може да бъде поправян служебно от съда. В 7-дневен срок от изготвянето му, което се смята извършено с отразяване резултата от заседанието в книгата за откритите заседания, всеки участник в заседанието може да подаде молба за поправка в съдържанието на протокола. Това право имат не само страните, но също така свидетелите и вещите лица в случай, че направените от тях изявления не са били вярно възпроизведени. При постъпване на такава молба се насрочва съдебно заседание, за което се призовават страните и молителя, както и съдебния секретар, изготвил протокола. Изслушването на последния налага за това заседание да бъде осигурен друг съдебен секретар, който да води протокола.
В заседанието за поправка на протокола могат да се събират само доказателства за проверка на неговото съдържание, но не и нови доказателства. Разпитът на свидетел или вещо лице трябва да е насочен към установяване съдържанието на направеното от лицето изявление, респ. дали това изявление съответства на отразеното в протокола. За целта свидетелят или вещото лице следва да се запита спомня ли си какво е заявил пред съда, като при нужда му се прочете записаното. По същия начин се процедира и при разпит на съдебния секретар, който се извършва винаги в това производство, дори и да не е бил поискан от молителя. Ако се констатира несъответствие, не е достатъчно отразяването на действително направеното изявление - във всички случаи съдът е длъжен да се произнесе с нарочно определение по молбата за поправка на протокола. Например ако се установи, че свидетелят е бил заявил нещо различно от записаното, с определението си по чл.126, ал.2 ГПК съдът ще допусне поправка в съдържанието на протокола в частта относно разпита на свидетеля, като се счита, че изявлението му е такова, каквото е заявено при повторното изслушване. Няма пречка съдът да се произнесе въз основа на собствените си спомени, без да е обвързан от твърдението на молителя. Най-добре е да се запитат страните спорят ли относно съдържанието на протокола и ако не спорят, исканата поправка да се допусне.
Забележка: когато показанията на свидетеля не са записани пълно или точно, а самият свидетел не е в състояние да възпроизведе изявлението си, на практика в производството по чл.126, ал.2 ГПК показанията се снемат наново, т.е. извършва се преразпит, но под формата на поправка на протокола.
Определението по чл.126, ал.2 ГПК, както и разпореждането, с което молбата за поправка на протокола се връща като просрочена, не се обжалват с частна жалба. Това е логично, след като самият протокол като съдържание е необжалваем.
Няма пречка молбата за поправка на протокола да се разгледа в деня, за който е било насрочено следващото съдебно заседание, стига да не е твърде далеч /за да се спести на страните отделно явяване в съда/. В такъв случай обаче се съставят отделни протоколи за редовното заседание и за заседанието за поправка на протокола.