4. Особени правила относно наказателната отговорност на непълнолетните. Борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

1. НАКАЗАТЕЛНОПРАВЕН РЕЖИМ НА МАЛОЛЕТНИТЕ
Наказателноправните проблеми, свързани с малолетните извърши¬тели на общественоопасни деяния, не са много и сложни, защото раз¬поредбата на чл. 32, ал. 1 НК предвижда, че малолетното лице - ненавършило 14-годишна възраст, въобще не е наказателноотговорно. Неотговорността на малолетните по наказателния закон е абсо¬лютна. НК приема, че те никога не са достигнали онзи минимум на физическа, психична и социална зрелост, който позволява да се използва наказателна репресия спрямо тях, дори и когато са извършили деяния с най-висока степен на обществена опасност. Така се установява необорима презумпция за това, че малолетните не могат да разбират свойството и значението на своите постъпки и да ги ръководят. Малолетието се преценява към момента на извършване на деянието, като единственият критерий е възрастта. Но държавата и обществото не са дезинтересирани от факта, че такива деяния се извършват и от малолетни. Поради това разпоредбата на чл. 32, ал. 2 НК предвижда възможност да бъдат приложени съот¬ветни възпитателни мерки по отношение на малолетните лица, извър¬шили общественоопасни деяния. Тези мерки са предвидени в специалния Закон за борба с противо¬обществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН).

2. НАКАЗАТЕЛНОПРАВЕН РЕЖИМ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ
Много по-сложени за решаване и с изключителна обществена зна¬чимост са проблемите за наказателноправния режим на непълнолет¬ните. Към тази категория се отнасят лицата, навършили 14 години, но ненавършили 18 години (чл. 31, ал. 1 НК). Според закона непълнолетното лице е наказателноотговорно, ко-гато е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръ¬ководи постъпките си.
Особеният наказателноправен режим на непълнолетните решава два основни въпроса.

I. ЗНАЧЕНИЕ НА ОСНОВНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА ПСИХИКАТА НА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ
Тези особености са обусловени от възрастта и са в основата на на¬казателноправния режим на непълнолетните.
1. формирането на личността е продължителен процес, за чието протичане е от особено значение колко време човекът е живял.
а. То зависи от няколко фактора.
- Преди всичко формирането на личността зависи от физическо¬то развитие на човека и най-вече от степента на развитие на главния мозък като физиологична основа за формиране на втората сигнална система. От медицинската наука е известно, че този процес завършва до раждането на индивида. Особено значение имат и измененията, кои¬то настъпват в организма през пубертета.
- Вторият фактор, който обуславя формирането на личността, е човешкият опит. Той включва както лично придобития от индивида опит, така и този на другите хора, защото и неговото предаване от чо¬век на човек също участва в този процес. Към придобития опит следва да се отнесат и познанията за едни или други аспекти на обществения живот.
- По-нататък процесът на развитие включва и оформянето на мирогледа на индивида, защото той е онази съвкупност от възгледи за , която включва и критериите за избор на поведение.
- Накрая формирането на личността включва и създаването и развитието на динамичния стереотип на човека, тъй като той е съв¬купност от привички и навици, включително и за общественото прояв¬ление на индивида.
б. При непълнолетните всички тези особености се проявяват в различна степен, индивидуално обусловена от условията, при които те се развиват. Поради това способността им правилно да възприемат дей-ствителността, да контролират постъпките си и да ги оценяват от оп¬ределени позиции непрекъснато се променя. Същевременно трябва да се отчита и обстоятелството, че непълно¬летните са в много по-голяма степен податливи на въздействие и най-вече на възпитателно въздействие.
в. Като взема предвид посочените особености на психиката на не¬пълнолетните, НК предвижда едно специално изискване относно спо¬собността им да отговарят наказателно. Според разпоредбата на чл. 31, ал. 2 непълнолетно лице ще е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Законът изисква способността на непълнолетните да отговарят навдзателно да се доказва във всеки конкретен случай.
2. Втората особеност на психиката на непълнолетните е свързана с тяхната вменяемост.
а. Преди всичко различната степен на психично развитие може да доведе до различия в способността да разбират постъпките си. Ето защо законът изисква вменяемостта на непълнолетните да се разглежда във връзка с конкретното деяние и тя трябва да бъде изрично конста¬тирана.
б. На второ място е необходимо възможността за осъзнаване на конкретното деяние и способността за волева овладимост да се преценяват съобразно равнището на физическа, психична и социална зрелост на конкретния деец. При непълнолетния отсъствието на тези възмож¬ности може да се дължи не на отклонения от нормалната психика, а на недостатъчното познание за живота и липсата на необходимия социален опит.
в. При това следва да се има предвид, че психиката на непълнолет¬ните се отличава с повишена податливост на външни въздействия, както и с известна неуравновесеност, дължащи се на възрастта.
3.Преценката на вменяемостта на конкретния непълнолетен из¬вършител на общественоопасно деяние е предпоставка за едно от две възможни наказателноправни решения.
а. Първо, не е изключено да се установи, че макар и по начало да е вменяем, в конкретния случай той не е наказателноотговорен поради това, че не е разбирал свойството или значението на деянието, което е извършил. Тогава спрямо него могат да се приложат специални въз¬питателни мерки.
б. Второто и много по-сложно положение е налице, когато се ус¬танови, че непълнолетният извършител е наказателноотговорен. Тогава за неговата наказателна отговорност съществува цяла една система от особени правила. Те в съвкупност съставляват особения режим относно наказателната отговорност на наказателноотговорните непълнолетни.

II. ОСОБЕН РЕЖИМ ОТНОСНО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ НА НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНИТЕ НЕПЪЛНОЛЕТНИ
Историкоправният анализ показва, че при определяне на наказател-ноправните мерки, използвани спрямо непълнолетните, се наблюдават две основни тенденции. Първата от тях е тази на диференциран подход при използване на наказателноправните методи и средства в зависимост от възрастта на непълнолетните. Наказателната отговорност на непълнолетните е свър¬зана с научнообосновани възрастови граници. Така с измененията на НК от 1982 г. те бяха разделени на две възрастови групи: непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и такива на възраст от 16 до 18 години. Втората тенденция е за разширяване приложното поле на извъннаказателните мерки, поне такава е идеята на закона. В действителност тя е трудно осъществима, защото за реализирането на това намерение са нужни много пари. Отчита се, че липсва зрелостта на пълнолетните, но и това, че отсъстват трайни престъпни навици, поради което не¬пълнолетните могат да бъдат поправени и с по-леки средства.
1. Особени правила относно правото на държавата да наложи наказание
Първата група особени правила за непълнолетните уреждат спе¬циалните въпроси, свързани с правото на държавата да накаже непъл¬нолетния. Те се отнасят до освобождаването от наказателна отговор¬ност на непълнолетни и до наказанията, които могат да им се налагат.
1.1. Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни
Освобождаването от наказателна отговорност по начало е отказ от страна на държавата да осъди дадено лице, въпреки че то е извър¬шило престъпление и наказателното правоотношение между него и държавата е възникнало. И понеже в тези случаи няма осъждане, няма наказание и лицето не може да бъде третирано като осъждано. Освобождаването от наказателна отговорност може да се осъществи само при ред и условия, предвидени в закона. Разпоредбата на чл. 78 НК предвижда, че непълнолетният може да бьде освободен от отговорност, като му се наложи съответна възпита¬телна мярка при условията на чл. 61 НК.
а. Преди всичко разпоредбата на чл. 61, ал. 1 НК създава широки възможности за освобождаване на непълнолетния от наказателна отго¬ворност с оглед момента, в който това може да стане, както и от гледна точка на органа, който може да освобождава. Тя предвижда, че „ По отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното предварително производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществени прояви на малолетните и непълнолетните.”
- чл. 61, ал. 2 НК “В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.”
б. чл. 61, ал.3 НК “Когато прокурорът реши да не се образува предварително производство или да прекрати образуваното производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка.”
в. Освобождаването от отговорност на непълнолетен на основание чл. 61, ал. 1 НК може да стане само при предвидените в тази норма предпоставки.
- Разглежданата разпоредба е приложима само когато деянието не представлява голяма обществена опасност. Степента на обществена опасност на извършеното от непълнолетния се преценява въз основа на общите критерии. В прак¬тиката се приема, че тази предпоставка може да бъде налице дори и тогава, когато извършеното престъпление е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7, но в конкретния случай степента на неговата обществена опас¬ност не е голяма.
- Второто условие за освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетен извършител на престъпление е деянието да е извър¬шено поради увлечение или лекомислие. Тези психични състояния често са характерни за мотивацията на подрастващите.
Увлечението е интензивно проявено неосъзнато смътно стремление, което не е насочено към определен обект и не е свързано с ясна представа за целта. То засяга волевите способности на дееца и се отра¬зява на възможността му да ръководи постъпките си. При увлечението надделяват чувствата, импулсите. Лицето разбира характера на деянието, но е затруднено да се противопостави на жела¬нието да го извърши.
Лекомислието е недообмисляне на конкретната постъпка. Недообмислеността може да се прояви както при вземане на реше¬нието, така и при неговото изпълнение.
- Накрая, разпоредбата на чл. 61, ал. 1 НК може да се приложи, ако съдът установи, че спрямо непълнолетния деец може успешно да се приложи някоя от възпитателните мерки по ЗБППМН. Преценката по този въпрос, както и избора на най-подходящата мярка, трябва да се прави с оглед на личността на дееца, неговото обкръжение и бит, трудовата му ангажираност, минала съдимост и други.
1. 2. Приложими наказания спрямо непълнолетните
Правото на държавата да осъди непълнолетния извършител на престъпление е ограничено, този път императивно, с оглед наказания¬та, които могат да им се налагат.
а. На първо място на непълнолетните могат да се налагат следните наказания — лишаване от свобода, пробация, обществено порицание и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност (чл. 62 НК). Това положение е дадено в закона императивно, което оз¬начава, че на непълнолетен извършител на престъпление не може да се налага друг вид наказание при каквито и да било условия.
б. Правото да държавата да наложи наказание е ограничено и от разпоредбите на чл. 63 НК, които предвиждат задължителна замяна на предвидените в Особената част на НК наказания, когато престъп¬лението е извършено от непълнолетен. Тази замяна е обвързана с въз¬растта на дееца в момента на извършване на престъплението и по¬ради това ще се прилага и след навършване на пълнолетие, ако присъ¬дата се постановява тогава. Съдът е длъжен първо да замени предви¬деното в Особената част на НК наказание по реда на чл. 63 НК и едва след това да го индивидуализира според общите и специални правила за определяне на наказанието.
в. Правото на държавата да наложи наказание е ограничено и с оглед възможността да се възбуди наказателно преследване по отно¬шение на лице, извършило престъпление като непълнолетен. Това следва от обстоятелството, че давността за наказателно преследване е обвързана с предвидените в закона наказания и ще бъде по-кратка, за¬щото тези наказания са значително по-леки за непълнолетните след за¬мяната по реда на чл. 63 (чл. 80, ал. 2 НК).
2. Особени правила за непълнолетните във връзка с изпълнението на наложеното наказание
В НК съществуват и множество правила, които пряко ограничават правото на държавата да изпълни наложеното наказание, когато се стигне до осъждане на непълнолетен, или които създават възможност да се ограничи изпълнението на наказанието.
а. Сред тях на първо място трябва да се отбележи задължителната замяна на наказанието лишаване от свобода с възпитателна мярка при условията на чл. 64 НК. Това е хипотезата, при която на непълно¬летния е наложено наказание лишаване от свобода по-малко от една година и неговото изпълнение не е отложено по реда на условното осъждане. Предпоставките за тази замяна са няколко.
- На първо място чл. 64 НК е приложим само в случаите, кога¬то определеното с присъдата наказание е лишаване от свобода по-малко от една година. Законодателят е приел, че когато наказанието е по-тежко от посоченото, то трябва да се изтърпява. Разпоредбата на чл. 64 е неприложима спрямо другите два вида наказания.
- Второто изискване е да не е приложено условно осъждане. Ако изтърпяването на наложеното наказание е отложено по чл. 66 НК, замяната му с настаняване във възпитателно училище-интернат или с друга мярка по ЗБППМН би влошило неоправдано положението
- Наред с това наказанието не трябва да е наложено след навършване на пълнолетие (чл. 64, ал. 3, б. „б" НК), защото възпитателните мерки по ЗБППМН не могат да се прилагат спрямо пълнолетните.
- По-нататьк разпоредбата на чл. 64 не може да се приложи и когато престъплението, за което е наложено наказанието, е извършено по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Иначе непълнолетният би получил привилегия, ако, без да е изтърпял едно наказание и при извършване на второ престъпление, бъде освободен от изтърпяване на наказанието.
- Накрая не трябва да се касае и за повторно осъждане при ус¬ловията на чл. 64, ал. 4 НК.
- Чл.65. (1) НК “Непълнолетните до навършване на пълнолетие изтърпяват наказанието лишаване от свобода в поправителен дом.
(2) След навършване на пълнолетие те се преместват в затвор или в трудово-поправително общежитие. За довършване на тяхното образование или квалификация по предложение на педагогическия съвет с разрешение на прокурора те могат да бъдат оставени в поправителния дом до навършване на двадесет години.”
б. В закона са предвидени и особени правила във връзка с услов¬ното осъждане и предсрочното освобождаване, които, в сравнение с положението при пълнолетните, създават по-големи възможности за освобождаване от изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода.
При условното осъждане за лицата, извършили престъпление ка¬то непълнолетни, е предвиден по-кратък изпитателен срок (чл. 69, ал. 1 НК). Освен това е създадена възможност съдът да прецени дали да се изтърпява отложеното наказание за случаи, в които това е задължи¬телно за пълнолетните (чл. 69, ал. 2 НК). Този по-благоприятен режим на условно осъждане е свързан с непълнолетието на дееца по време на извършване на престъплението, поради което правилата по чл. 69 ще се прилагат и когато присъдата се постановява след навършване на пълнолетие.
А предсрочното освобождаване е безусловно за непълнолетните, като изискването е те да са изтърпели само една трета от наложеното наказание (чл. 71, ал. 1 НК).
3. Ограничаване правото на държавата да третира непълнолетните извършители на престъпления като осъждани
Наказателната отговорност на лицата, извършили престъпление като непълнолетни, е ограничена и от гледна точка възможността дър¬жавата да ги третира като осъждани и да прилага спрямо тях тези огра¬ничения на правата им, които законите свързват със самия факт на осъждането. Тези ограничения са свързани с реабилитацията и възможността последващо престъпно поведение да се третира като опасен рецидив.
а. Най-напред в НК са предвидени особени правила относно ре¬абилитацията за престъпление, което деецът е извършил като непълно¬летен.
- На първо място законът отчита възрастта на субекта към мо¬мента на осъждането и свързва реабилитацията по право с нея. Така когато лицето е осъдено като непълнолетно, срокът за настъпване на реабилитация по право е две години от изтърпяване на наказанието, независимо от вида на извършеното престъпление и от размера на на¬ложеното му наказание (чл. 86, ал. 1, т. 4 НК).
- Освен това разпоредбата на чл. 86, ал. 2 предвижда, че реаби¬литацията по право може да настъпва само веднъж за престъпление, извършено от пълнолетно лице. По аргумент на противното, ако прес¬тъплението е извършено от непълнолетно лице, реабилитацията по право не е пречка за повторно реабилитиране, пак по право.
- Във всички случаи по-благоприятно е положението на непъл¬нолетните във връзка с пълната реабилитация по чл. 88а. Последната разпоредба препраща към сроковете за погасяване на наложеното на¬казание. Последните пък са по-кратки за случаите, в които престъп¬лението е извършено от непълнолетен, защото наказанията се опреде¬лят след замяната им по реда на чл. 63 НК.
б. Правото на държавата да третира престъпника като осъждан е ограничено и във връзка с възможността последващи престъпни прояви да бъдат квалифицирани като опасен рецидив. В чл. 29, ал. 2 НК е предвидено, че при прилагане разпоредбите относно квалификацията на деянията като извършени при опасен рецидив, не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен.

III. ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ
Пълното изясняване на особения наказателноправен режим относ¬но непълнолетните налага да се спра и на няколко положения, които се отнасят само до тях.
1. Преди всичко трябва да се отбележи особената цел на наказа¬нието, предвидена в чл. 60 НК. На непълнолетните то се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественопо¬лезен труд. Тази цел на наказанието не отменя целите по чл. 36 НК, а само набляга на превъзпитанието на виновния, като се отчита отсъствието на трайни престъпни навици и това, че непълнолетните са податливи на въздействие, включително и на превъзпитание. Наред с това законът поставя и една допълнителна цел - подготвянето за общественополезен труд, като се има предвид, че подрастващите по начало нямат професио-нална квалификация и установени трудови навици.
2. Преценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства при индивидуализацията на наказанието в съдебната практика също разкрива известни особености.
а. Възрастта се третира като самостоятелно смекчаващо обстоя¬телство, като се отчитат различията във възможностите за оценка на конкретния непълнолетен извършител.
б. Към това трябва да се добави, че при престъпленията, за които не може да се приложи освобождаване от наказателна отговорност по¬ради повишената им обществена опасност, увлечението и лекомислието са самостоятелни смекчаващи обстоятелства.
в. Смекчаващо обстоятелство е и повлияването от пълнолетно лице при вземане на решението за извършване на престъплението.
3. Също така при определяне на наказанието задължително трябва да се съобразят и психичните особености на конкретния извършител.
4. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода от непълно¬летни става в специални заведения — поправителни домове (чл. 65, ал. 1 НК). Там те могат да останат и след навършване на пълнолетие и до навършване на 20 години за довършване на тяхното образование или квалификация (ал. 2). Изпълнението на наказанието спрямо непълнолетни е съпроводено от задължително осигуряване на образование, както и на професионал¬на квалификация.