Граждански процес 12

ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКОВЕ /чл.36 ГПК/

XVI. ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКОВЕ /чл.36 ГПК/

Това е възможността съдът, по искане на страната, да продължи срока, в който тя следва да извърши дадено действие /например да поправи една нередовна искова молба, да вземе становище по представен от противната страна документ и пр./, преди срокът да е изтекъл. За целта следва да се съобрази следното:
3.Тази възможност не се отнася до сроковете за подаване на жалби /чл.36, ал.2 ГПК/, както и на молби за отмяна на влезли в сила решения /по аргумент от по-силното основание/..
4.Сроковете не се продължават служебно, а по искане на заинтересуваната страна. Но ако все пак съдът продължи срока по свой почин и страната извърши действието в рамките на продължения срок, то се смята за валидно /аргумент от чл.38 ГПК/. Когато обаче е продължен срок, който не може да бъде продължаван /напр. за подаване на въззивна жалба/, действието, извършено след предвидения в закона преклузивен срок, макар и в даденото от съда продължение, е невалидно. Самата молба може да е устна, когато искането се прави в съдебно заседание /напр. за продължаване на срока за изпълнение на указания за представяне на документ, за внасяне на депозит за експертиза и пр./. Препис от молбата не се връчва на противната страна. Не винаги трябва да е формулирана изрично - например достатъчно е да се поиска възможност да се заяви становище по едно новопредставено доказателство в следващото съдебно заседание, без да е нужно формално да се иска продължаване на срока за заявяване на такова становище.
5.Към датата на подаване на молбата срокът, чието продължаване се иска, не трябва да е изтекъл.
6.Определението, с което в закрито заседание молбата за продължаване на срока се уважава и се определя нов срок, следва да бъде съобщено /което не го прави обжалваемо/ и новият срок тече от съобщението. Например: исковата молба е оставена без движение с разпореждане от 01.04., съобщено на 10.04., при което 7-дневният срок изтича на 17.04. На 15.04. ищецът подава молба за продължаване на срока. С определение от 16.04. съдът определя нов 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите. Този нов срок тече не от 16.04., а от датата на съобщаване на определението.
7.Молбата по чл.36 ГПК трябва да е изрична /но не като квалификация, а като искане/. Искането за издаване на съдебно удостоверение, необходимо за изпълнение на указанията /напр. за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка, необходимо за внасяне на държавната такса по исковата молба/ само по себе си не съставлява молба за продължаване на срока, щом това не е изрично поискано.
8.Определението по чл.36 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба, но може да бъде отменено или изменено от същия съд по реда на чл.195, ал.2 ГПК. То следва да се съобщи на страната, поискала продължаването, за да съобрази същата процесуалното си поведение със съдебния акт /ако това не е станало безпредметно - тогава ще се съобщи разпореждането за връщане/.
9.Когато молбата за продължаване на срока бъде отхвърлена, срокът за извършване на съответното процесуално действие ще изтече съобразно предвидения в закона или първоначално определения от съда. Няма причина да се приеме, че с подаване на молба по чл.36 ГПК течението на срока спира, след като този факт не е уреден като основание за спиране. Освен това, да се приеме, че до произнасянето на съда срокът изобщо не тече, би означавало на практика да се постигне търсения от страната ефект, а именно отложено изтичане на срока, независимо от произнасянето на съда. Например: срок за остраняване нередовност на исковата молба изтича на 25.11. На 23.11. ищецът подава молба за продължаване на срока, която съдът отхвърля с определение от 26.11. Със същия акт съдът може да върне исковата молба, тъй като междувременно срокът по чл.100 ГПК е изтекъл. Това налага произнасянето по чл.36 ГПК да е незабавно, за да може страната да предприеме необходимото с оглед спазването на срока.
10.Основанията за продължаване на срока се преценяват конкретно- следва да е налице причина, чието преодоляване е извън субективните възможности на страната /болест, отсъствие по обективни причини, забавяне от страна на административен орган за издаване на документ и пр./. Няма нужда това изискване да се формализира- може и да не се сочи основание.

XVII. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СРОКОВЕ /чл.37- 39 ГПК/
Това е възможността съдът да възстанови в полза на страната един вече изтекъл срок, като по този начин й осигури възможността да извърши дадено процесуално действие /напр. да подаде частна или въззивна жалба/. Принципи:
11.На възстановяване подлежат всички срокове, включително и тези за подаване на жалби.
12.По молбата за възстановяване на срока се развива нарочно производство, като се провежда открито съдебно заседание с призоваване на страните. Това налага препис от молбата да се връчи на противната страна заедно с призовката за заседанието. Няма пречка молбата да бъде внесена за разглеждане в редовното заседание по делото, без да се съставя отделен протокол /препоръчително е/. Това трябва да стане с нарочно призоваване на страните, макар по принцип да са редовно уведомени за заседанието по реда на чл.41, ал.6 ГПК.
13.Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба. Същото може да бъде обявено и в самото заседание.
14.За разлика от чл.36 ГПК, за уважаване на молбата трябва да се установят особени непредвидени обстоятелства, случили се в течение на пропуснатия срок, поради които страната не е могла да извърши съответното процесуално действие /заболяване, природно бедствие, злополука, бездействие на административен орган/. Понятието “особени непредвидени обстоятелства” следва да се тълкува по-широко, с оглед възможността страната да получи защита. Така например, едно хронично предшестващо заболяване формално не е причина за възстановяване на пропуснат срок, тъй като не е непредвидено, но на практика се приема за основание по чл.37, ал.1 ГПК.
15.Молбата по чл.37 ГПК се подава в 7-дневен срок от съобщението за пропускане на срока - имат се предвид случаите, когато жалба или молба се връщат като просрочени и на страната се съобщава разпореждането за връщане. Когато е пропуснат срок за обжалване /на решение, на определение за спиране или прекратяване, на разпореждане за връщане на искова молба или жалба/, срокът тече от дата на съобщението за връщане на жалбата като просрочена.
16.Изискването на чл.39, ал.2 ГПК за представяне на книжата, за чието подаване се иска възстановяване на срока /касационна жалба, въззивна жалба, частна жалба, насрещна искова молба, молба за привличане на подпомагаща страна/ обуславя не основателността, а редовността на молбата. Ако книжата липсват, молбата следва да се остави без движение с указания, а не да се отхвърля.
17.При всички случаи следва да се съобразява, дали е налице пропускане на срока по смисъла на чл.37, ал.1 ГПК, или същият изобщо не е започвал да тече. Например, ако призовката е нередовно връчена /получена е от лице извън тези по чл.46, ал.2 ГПК/, срокът не е започнал да тече и следователно не следва да се иска възстановяването му. Обратно - ако призовката е редовно оформена от външна страна, но не е била предадена от получилото я трето лице /например съсед/ на адресата, срокът е започнал да тече на общо основание и подлежи на възстановяване.