10. Основни начала на Конституцията. Гражданинът, гражданското общество и правовата държава.

1. Смята се, че началото на модерната политическа мисъл се поставя от Николо Макиавели по времето на италианския Ренесанс. Той „изобретява” понятието за държава – stato. С неговото име се свързва и доктрината reason d`etat буквално: основанието на държавата, висшите държавни интереси. Това е политическа идеология, което оказва огромно влияние по времето на абсолютната монархия. Макиавели е един от идеолозите на националната държава; той формира модела за националното обединение на Италия. След него на държавата започва да се гледа като произведение на изкуството.
Ришельо – създател на модерната френска държавност, възприема доктрината за raison d'état. Тя кореспондира с идеята за държавния суверенитет. Макиавели е привърженик на идеята за един активен живот, за един нов политически морал. Той е противник на папската намеса в светстката власт.
Томас Хобс „един от последните мислители на Средновековието и един от първите на Новото време”(Маркс) въвежда договорната теория за държавата. Теорията въвежда модела за реципираност между държавата и гражданите – те се подчиняват на държавата, защото получават защита от нея. По този начин се достига мир в обществото.
Малко по-късно Джон Лок, автор на „трактата за гражданското управление”, въвежда идеята за един безкръвен държавен преврат – “The Glorious Revolution”. Той се счита за основателно на модерния либерализъм – най-влиятелното течение на модерната епоха. Оттук тръгват управлението чрез съгласие, раделението на властите... Огромно влияние върху развитието на конституционализма оказва естественоправната доктрина, свързана с договорната теория. Очертават се модели на взаимоотношение между обществото и държавата, а от тук и контурите на конституцията: управляващите да знаят какво се очаква от тях, а управляваните – на какво да разчитат.

2. Големият вододел – краят на една епоха и началото на друга, е Великата френска буржоазна революция. Създава се Декларацията за правата на човека и гражданина: политическа програма на модерната епоха, която и до днес е част от Френската конституция. Самото название на декларацията говори, че се изхожда от разграничението между гражданското общество и политическата държава. Тази диференциация е в основата на европейското разбиране за свободата и оттук на европейския конституционализъм. „Декларацията” е писана от високоподготвени мислители. Тя е продукт на събитията, но се превръща в политическа програма на модерната епоха. Диференциацията е свързана с развитието на стоково-пазарните отношения в недрата на на феодализма, формирането на гражданското общество, в чиято основа стои частната собственост (а не феодалната). Това обаче е един дълъг процес.
В епохата на Просвещението Адам Смит извежда идеята, че гражданското общество има сво собсветна логика, невидимата ръка на пазара. Частната собственост се явява основа на гражданското общество. То е една сфера на свободата; човешкият индивид сам определя и преследва целите си, сключвайки различни договори.
Хегел определя гражданското общество като една сфера на борба: индивидът гледа на останалите само като средства за постигане на собствените си егоистични цели.
В Декларацията се изхожда от рзграничението между правата на човека (естествени права: участие в живота на гражданското общество) и правата на гражданите (свързани с политическото им участие).
Гражданското общество се отличава с разнообразието си, а политическата държава – с хомогенност, еднообразие, защото се формира една обща воля. Според Русо общественият договор представлява договор между всички: общата воля на народа, немирала израз в законите и за да е автентична трябва да е насочена към общественото благо. „Държавата е политическо единство на един народ (Карл Шмид).
В „Декларацията” е дадена схемата на взаимоотношенията в Г.Общ.: отделният индивид може всичко, което не е изрично забранено от закона; държавните органи обаче омгат да предприемат само действия, които са им изрично позволени от закона като всяко конкретно правомощия трябва да намира своето основание в идеята за общото благо.
3. Това, което прави възможно взаимодействието между гражданското общество и държавата е идеята за нацията. Нацията представлява общност от граждани, свободни и равни помежду си, които имат общи корени в миналото, съвместен живот в настоящето и споделени очаквания за бъдещето. Модерната държава е национална държава. Нацията е по-силен сплотяващ фактор от разбирането за класата и класовата солидарност.
Великата Френска революция издига лозунга „Свобода, равенство, братство” , всяко от които намира по няколко интерпретации:
- Свободата – като отсъствие на външна намеса в частната сфера и като възможност за участвие в политическия живот.
- Равенство – като коцпепция за формалното равенство (равенството пред закона) и като концепция за равенство във възможностите (свързана с комунистическата утопия)
- Братство – като принадлежност на всички индивиди към човечеството (братя) и като социална справедливост.
От тук по-късно се извежда и основната задача на държавата: да гарантира индивидуалната свобода и правната сигурност, т.е. да бъде неутрален арбитър спрямо различни частни интереси в гражданското общество.
Безспорната роля в развитието на гражданското общество и правовата държава изиграва революцията от 1848, която въвежда: 1) всеобщо избирателно право 2) право на нациите на самоуправление 3) разглеждането на социалния въпрос – исканията на работническата класа.
3. Постепенно, минавайки през редица сложни и нелеки процеси, изкристализира и формулата за демократичната социална и правова държава:
- Това е държава, която запазва правовия си характер
- Това е социална държава, чиято цел е да преодолее крайните форми на социално неравенство
- Това е и демократична държава, която създава условия за политическо участие на своите граждани в условията на многопартийна демокрация

4. От тук и конституцията на модерната държава има за свои начала:
1. равноправие на гражданите
2. народен суверинитет;
3.политически плурализъм;
4. разделение на властите ;
5 .законност;
6. хуманизъм;
7. демократизъм;
8. свободна стопанска инициатива.