17. Усложнения в процеса - част I

I. ДРУГАРСТВО
Другарство /субективно съединяване на искове/ в процеса е налице, когато на страната на ищеца или на ответника участва повече от едно лице /съответно активно и пасивно другарство/.
Допустимо е в два случая:
- когато исковете от /респ. срещу/ другарите имат за предмет техни общи права или задължения. Например: иск за собственост, предявен от съсобствениците, или договорен иск, предявен от лицата, намиращи се на една страна в материалното правоотношение - купувачи, изпълнители, възложители, наемодатели и пр.
- когато исковете почиват на едно и също основание /т.е. един юридически факт/. Пример: деликтен иск, предявен от няколко пострадали срещу причинителя.
Съществува и едно допълнително изискване - исковете на другарите да подлежат на разглеждане по един и същ процесуален ред и да са подсъдни на един съд. В противен случай производството следва да бъде разделено /аргумент от чл.103, ал.2 ГПК/. Например: ако в една искова молба до Районния съд, подадена от двама ищци, единият претендира от ответника обезщетение в размер на 8 000 лв., а другият- 12 000 лв., производството следва да се раздели, като това по втория иск бъде изпратено по подсъдност на Окръжния съд.
При субективното съединяване на искове родовата подсъдност се определя от цената на отделните искове, а не от сбора им. Ако всяка отделна претенция от или срещу другарите е по-малка от 10 000 лв., делото е подсъдно на Районен съд, макар и сборът на отделните претенции да е над 10 000 лв.

Видове другарство
1. Обикновено другарство /чл.171 ГПК/- налице е, когато материално-правното положение на другарите е различно и следователно решението може да не е еднакво спрямо тях.
Например, ако няколко лица твърдят, че са съсобственици на даден имот и искат осъждане на ответника да им предаде владението му. В случая е налице обикновено другарство, тъй като едни ищци могат да са съсобственици, а други - не /всеки защитава своето право на собственост/. Дори и при обикновеното другарство обаче може да има факти, които следва да бъдат установени еднакво спрямо другарите /чл.171, б.”б” ГПК/. В дадения случай това е фактът на осъществяване на фактическа власт на ответника върху имота, който не може да е различен спрямо отделните ищци. Или иск, предявен от няколко лица в качеството им на наследници на починалия титуляр на правото - те са обикновени другари, тъй като всеки от тях има самостоятелно материално-правно положение по своята претенция /отделно от това някои ищци може да са наследници, а други - не, един може да е получил изпълнение, а друг - не/. Общият факт на принадлежността на правото към патримониума на наследодателя им следва да е установен еднакво.
2. Необходимо другарство - налице е, когато предвид еднаквостта на материално-правното положение на другарите в конкретния спор, съдебното решение трябва да е еднакво спрямо тях.
Например: съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на имущества в режим на съпружеска имуществена общност. Ако имотът е общ, решението по отношението на съпрузите не може да е различно- искът ще се уважи или отхвърли и по отношение на двамата.
3. Задължително другарство - представлява частен случай на необходимото другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. По правило е налице само в изрично предвидените от закона случаи или когато естеството на спора го налага
/съдебна делба, производство за разпределяне ползването на съсобствен имот /. То обуславя задължение за съда служебно да следи за участието на всички задължителни другари в процеса, като по реда на чл.100 ГПК дава указания на ищеца да насочи иска си срещу тези, които не са посочени като ответници в исковата молба. Недопустимо е съдът служебно да конституира задължителен другар. За съда е налице правото и задължението само да даде указания на ищеца в този смисъл, като при неизпълнение делото се прекратява.
При необходимото другарство /вкл. задължителното/ всички действия на разпореждане с предмета на спора /например оттегляне или отказ от иска/ трябва да са извършени по общо съгласие на всички другари. Ако един необходим другар - ответник признае иска, а останалите- не, ще намери приложение чл.173 ГПК /признанието ще се цени от съда с оглед на всички данни по делото/.

II. ТРЕТО ЛИЦЕ- ПОМАГАЧ
Понятие:
Помагачът е лице, което участва в чужд исков процес, за да помага на една от страните с цел издействане на благоприятно решение за нея. По този начин третото лице се защитава срещу неблагоприятните последици, които биха настъпили за него в случай, че решението е срещу подпомаганата страна.
Две са основанията за конституиране на подпомагаща страна - встъпване по неин почин и привличане от подпомаганата страна, независимо от волята на третото лице. Недопустимо е служебно конституиране на третото лице - трябва да е налице искане в този смисъл.
Предпоставка за встъпване /привличане/ на трето лице- помагач е наличието на правен интерес за него от постановяване на благоприятно решение по спора за съответната главна страна, т.е. когато съдебното решение по някакъв начин може да се отрази на правното положение на третото лице. Такъв интерес е налице в следните хипотези:
- Когато решението обвързва третото лице на основание чл.121, ал.3 ГПК като приобретател /правоприемник/ на спорното право в хода на процеса. В такъв случай приобретателят е обвързан от решението, дори и да не вземе участие в процеса. За да може обаче да осуети едно неблагоприятно за него обвързващо го решение, той има интерес да встъпи или да бъде привлечен като помагач на страната на прехвърлителя /чл.121, ал.2 ГПК/.
- Обвързан от съдебното решение е и необходимият другар, който не е бил страна по делото /чл.233, ал.2 във връзка с чл.172, ал.2 ГПК/. На това основание такова лице има интерес да встъпи или да бъде привлечено в делото като помагач на съответната главна страна /например на страната на съпруга, срещу когото е насочен иска/.
- Когато при неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна последната би имала иск срещу третото лице. Например при един спор за собственост ответникът има интерес да привлече като помагач на своя страна лицето, от което е купил имота, защото ако бъде съдебно отстранен от имота, ще има срещу него вземане за продажната цена, разноските по продажбата, необходимите и полезни разноски за имота и обезщетение за вреди /чл.189 ЗЗД/.

Процесуален ред за конституиране на подпомагаща страна
Привличането трябва да се поиска с писмена молба, с препис за третото лице. Писмената форма е условие за действителност на искането.
При встъпване на третото лице по негов почин писмена молба не е необходима, ако искането се прави в съдебно заседание в присъствие на страните. В противен случай е необходима писмена молба с преписи за главните страни.
По искането за встъпване /привличане/ съдът се произнася с определение. Отказът подлежи на обжалване с частна жалба.
Според чл.176, ал.2 ГПК предпоставка за конституиране на третото лице е посочването на адрес в Република България, от който лицето може да бъде призовано. Следователно, недопустимо е подпомагаща страна да бъде призовавана по реда на чл.50 ГПК /чрез Държавен вестник/, тъй като при неизвестен адрес изобщо не следва да се допуска участието й.
След като бъде конституирано, третото лице има право да извършва всички процесуални действия, както и страната, на която помага /без действия, които представляват разпореждане с предмета на делото- признание на иска, сключване на съдебна спогодба и т.н./. Има право и да обжалва решението, дори и да не е подадена жалба от подпомаганата страна.

III. ОБРАТЕН ИСК /чл.175, ал.2 ГПК/.
Обратният иск е иск на подпомаганата срещу подпомагащата страна, която се предявява за съвместно разглеждане в производството. Това е една от формите на последващо обективно съединяване на искове в хода на процеса.
Подчинява се на следните принципи:
1. Обратният иск винаги е евентуален, т. е. разглежда се само, ако бъде постановено неблагоприятно решение по делото за подпомаганата страна.
Забележка: Не винаги главната страна има обратен иск срещу помагача /напр. когато помагач е необходим другар на страната на ответника, който има интерес да му помага, за да не е обвързан от неблагоприятно съдебно решение/. В този смисъл и чл.175, ал.2 ГПК посочва, че “страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане в същото производство - т.е. не всяка подпомагана страна има право на такъв иск.
2. Обратен иск се предявява само от подпомагана срещу подпомагаща страна. Недопустим е обратен иск от помагач.
3. Обратният иск се приема за съвместно разглеждане с определение. Отказът подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като прегражда производството по този иск.
4. На общо основание /чл.103, ал.1 ГПК/ обратният иск трябва да е родово подсъден на същия съд и да подлежи на разглеждане по същия съдопроизводствен ред, както и първоначалния иск.

IV. ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЯВАНЕ НА ИСКОВЕ
Понятие: обективно съединяване на искове е налице, когато в рамките на едно производство са предявени няколко искови претенции за общо разглеждане и решаване. Наложено е от съображения за процесуална икономия и с оглед избягване на противоречиви съдебни решения, когато исковете са обусловени един от друг. Не е необходимо исковете да са предявени непременно от ищеца срещу ответника. Обективно съединение на искове може да възникне и по почин на ответника - чрез предявяване на насрещен или инцидентен установителен иск срещу ищеца, обратен иск срещу подпомагаща страна, а също и по почин на трето лице по реда на чл.181 ГПК.
По принцип обективното съединяване на искове не е задължително - дори и претенциите да са обусловени една спрямо друга, те могат да се разглеждат отделно. Тъкмо тази хипотеза е уредена в чл.182, ал.1, б.”г” ГПК като основание за спиране на производството по обусловения иск, предявен за разглеждане в отделен процес. Аналогично, може да е налице обусловеност и между исковете, предявени с една искова молба, но и в тази хипотеза съдът може да раздели производството по реда на чл.103, ал.2 ГПК, като на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК спре делото по обусловения иск. Например, ако са предявени в обективно съединение иск за разваляне на договор за покупко-продажба поради евикция /съдебно отстраняване от владение на вещта/ и искове за връщане на цената и за заплащане на направените необходими и полезни разноски. В този случай, ако разглеждането на паричните искове би затруднило производството по конститутивния иск, производството по тях може да бъде разделено и спряно до приключване на спора за разваляне. В случая е налице обусловеност по смисъла на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК, тъй като заплащането на претендираните парични суми по чл.189, ал.1 ЗЗД е предпоставено от разваляне на договора за продажба.
Като изключение от общото правило за незадължителност на обективното съединение на искове, разпоредбата на чл.260, ал.2 ГПК предвижда, че с брачните искове задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, пропускът да се предявят искове за упражняване на родителските права след развода, личните отношения и издръжката на децата, както и ползването на семейното жилище не е фатален - предвид задължението на съда служебно да се произнесе по тези въпроси /чл.106, ал.1 и чл.107, ал.6 СК/. Извън тази хипотеза, непредявяването на тези искове в брачния процес има за последица преклудирането /прекратяването/ им. От друга страна, дори и в това производство съдът не може да се произнася служебно за издръжката между съпрузите и фамилното име след развода, ако това не е поискано. Това е задължително обективно съединяване на искове.

Хипотези на обективно съединение на искове:
чл.103 ГПК- съединяване на няколко претенции в една искова молба
чл.104 ГПК- предявяване на насрещен иск
чл.118 ГПК- инцидентен установителен иск
чл.175, ал.2 ГПК- обратен иск
чл.181 ГПК- главно встъпване
чл.123 ГПК- съединяване на дела по почин на съда
чл.116 ГПК- последващо обективно съединяване на иска чрез предявяване на нов иск по реда на изменение на иска.

Предпоставки за допустимост на обективното съединяване на искове
1. Задължително условие за допустимост на обективното съединяване на искове е отделните претенции да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред /чл.103, ал.1 ГПК/. Следователно, по принцип е недопустимо да се съединят в едно производство иск, който подлежи на разглеждане по общия ред, с иск, който следва да се разглежда по реда на особено исково производство. Това правило обаче не е абсолютно, доколкото не винаги особеното исково производство е свързано със специален съдопроизводствен ред. Така например няма пречка да се съединят иск за обявяване на предварителен договор за окончателен и иск за собственост, макар и първият да се подчинява на особения режим на чл.297-298 ГПК, тъй като същите не съдържат специални правила за самото разглеждане на претенцията, а само особени задължения за съда при постановяване на съдебното решение и издаване на препис от същото.
2. Втората предпоставка за допустимост на обективното съединяване на искове е претенциите да са подсъдни на един съд. Това условие също не е абсолютно и понякога самият закон го изключва. Например:
- Според чл.272 ГПК иск за установяване на бащинство /подсъден на Окръжен съд/ може да се съедини с иск за заплащане издръжка на детето /подсъден на Районен съд/; с иска за делба /подсъден на Районен съд/ могат да се съединят исковете по чл.281 ГПК, част от които са подсъдни на Окръжен съд.
- Освен това, по аргумент от чл.80, ал.2 ГПК, възможно е Окръжния съд да разгледа обективно съединени искове, единият от които е подсъден на Районен съд - например иск за сключване на окончателен договор с цена над 10 000 лв., съединен с реивиндикационен иск за предаване владението на имота. В такъв случай обаче Окръжният съд не е длъжен да разгледа обусловения иск, подсъден на Районния съд, и може да раздели производството по двата иска, като в частта относно иска за собственост го изпрати на Районен съд. Такъв подход, макар и законосъобразен, не следва да се поддържа, тъй като е свързан с прекомерно забавяне на търсената защита. Изпратеното на Районен съд дело ще следва да се спре до приключване на производството по облигационния иск като обуславящо за собствеността върху имота.
Когато местната подсъдност е задължителна /чл.83 ГПК/, изискването на чл.103, ал.1 ГПК относно общата подсъдност на обективно съединените искове е абсолютно. Недопустимо е например съединяване на искове за собственост върху имоти, които се намират в районите на различни районни съдилища.
3. По принцип предпоставка за допустимост на първоначалното обективно съединение на искове е идентичността на страните - т.е. ответникът по претенциите, обективирани в исковата молба, да е един и същ /чл.103, ал.1 ГПК/. И това изискване не е абсолютно. Според чл.123 ГПК, при съединяване на дела като форма на последващо обективно съединяване на искове, следва да е налице или идентичност между страните, или връзка между делата. Следователно допустимо е съединяване на искове срещу различни ответници, стига между тях да е налице връзка.
Забележка: дори и да не са налице условията на чл.103 ГПК и съдът е разгледал няколко иска в едно производство, това не опорочава решението, а само затруднява разглеждането на делото.