21. Прокурор.

Прокуратура – конституционно установен д-вен орган .Тя е ерархично изградена.На върха на пирамидата е главен прокурор, които се подпомага от заместници. В структурата й на най високо ниво са Върховна касационна и административна прокуратура , апелативна , окръжна и районна прокуратура. По такъв начин структурата на прокуратурата съответства на структурата на съдилищата. чл. 126 ал. 1 Конституцията. Ерархичността на прокуратурата вкл. надзор за законност и в/у дейността на по ниско стоящия прокурор. Главния прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство в/у дейността на всички прокурори чл. 126 ал. 2 К.
От своя страна самата прокуратура има правомощието да упражнява надзор за законност в страната чрез - упражняване ръководство и надзор в/у разследването ; - като сама прокуратурата може да извърше разследване ;- повдига и поддържа обвинения по дела от общ характер.; - отменя незаконосъобразни актове ; - упражнява надзор при изпълнение на принудителни мерки ; - участва в предвидените от закона случай в граждански и адм.дела. Това са конституционно установените правомощия на прокуратурата и на отделния прокурор.

От гл.точка на НПП в теорията е прието да се казва че прокурора е блюстител
Прокурора е господар на до съдебното производство , единствен той може да образува с постановление до съдебно производство.
Прокурора ръководи разследването ,може да отменя незаконосъобразните актове на органите за разследване .; може да дава указания на органите за разследване да извършат едно или друго действие по разследването..; може да изисква информация от органите за разследване по конкретното дело.; има право да извърши лично отделни действия по разследването. ; , както и да извърши цялостно разследване ако намери това за необходимо.
Има право да дава оценка за работата на органите на дознание, която оценка изпраща на съответния ръководител на дознателя.
Единствен прокурора е компетентен да направи искане пред съда за вземане мярка за неотклонение «задържане под стража» или « домашен арест «, а също искане пред съда за разрешение за претърстване, изземване , освидетелстване , а също и някой от така наречените др. мерки за процесуална принуда : отстраняване на обвиняемия от длъжност
В до съдебното производство прокурора усъществява ръководно решаваща функция - една от трите основни процесуални ф-ции.
Осъществява ли прокурора и може ли да осъщестеви и функция на обвинение в до съдебното производство ? - Да , особено в хипотезата когато прокурора прецени че сам трябва да извърши цялостно разследване. В тази хипотеза той се превръща в разследващ орган.
Ръководната ф-ция на прокурора в до съдебното производство се изразява и в указанията които той има право да дава на .....разследващите , указания които по принцип са задължителни. Прокурора има право да отстрани разследващия, които не може да осигури законосъобразно провеждане на разследването. След като приключи до съдебното разследване и разследващия орган изпрати делото на прокурора ,той е длъжен да се запознае с материалите в него и да вземе съотвестващо на фактите процесуално решение . Той има няколко възможности в тази връзка :
1.Да изготви обвинителен акт
2-Да прекрати досъдебното производство
3.Да спре досъдебното производство
4.Да върне делото на разследващия орган , когато са налице основания за това.
Тези правомощия на прокурора са израз на неговата ръководно решаваща ф-ция в първата фаза на наказателния процес.
Едно от правомощията е да изготви обвинителен акт и с внасянето му заедно с делото в компетентния първоинстанционен съд , като субект в процеса , прокурора предвижва процеса от досъдебната в съдебната му фаза. Но от този момент прокурора губи ръководно решаваща си ф-ция. Ръководно рещаваща ф-ция се поема от съда . От този момент съда е властен да решава всчики въпроси с конкретното наказателно дело.
В Съдебната фаза , прокурора по тази причина не носейки тази ръководно решаваща ф-ция е вече страна по обвинението в процеса. Прокурора се явява като д-вен обвинител по наказателни дела от общ характер , и по тези дела участието му е задължително.
Прокурора може да участва в граждански и адм. дела. , наказателни дела от частен характер. /основно хипотеза - извършено престъплени спрямо лице в безпомощно състояние – не може само да защити своите законни права и интереси , ако пострадалия е подал частна тъжба до компетентен съд и е образуванон нак..производство от частен характер , прокурора има право да встъпи в образувания съдебен процес - където поема омбвинението . Делото започва да протича по общия ред . В този случай пострадалия продължава да участва в процеса като частен обвинител , не като частен тъжител .В тази хипотеза делото протича само в съдебна фаза .
2 хипотеза - ................... прокурора има право да образува до съдебно производство т.е въпреки че престъплението се преследва по реда на частното обвинение . В тази хипотеза има стадии разследване . Делото се възлага на разследващ орган и процеса протича като наказателно дело от общ характер.
И в двете хипотези, ако дееца бъде осъден , то той няма да бъде осъден по наказателно общ характер / няма да се впише в бюрото за съдимост / поради причината че престъплението не е от общ характер.
Може ли в нак.процес прокурора да предяви граждански иск в полза на пострадали от престъплението лица ?- ДА МОЖЕ . Закона позволява прокурора да предяви гр. иск в полза на непълнолетни лица , физически и психически болни които не могат ...........чл. 48 – 49 , 51 НПК .
Общи правомощия на прокурора чл. 46 НПК
Ръководни и надзорни правомощия на прокурора - чл. 196 НПК